Решение № 311 от 11.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Плевен, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20244400500317 по описа за 2024 година

С решение № 1439/20.12.2021 г. по гр.д.№ 20214430102647 по описа за 2021 година на ПлРС е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Н. В. Г., че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр.София сумата от 5 397.40 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ********** от дата 19.04.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. В. Г. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/12.12.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 473/01.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 698/2021 г. по описа на РС-Плевен.Отхвърлен е предявенияj от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр.София против Н. В. Г. иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 1 863.05 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 07.01.2021 г., по Договор за потребителски паричен кредит № ********** от дата 1

19.04.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. В. Г. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/12.12.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 473/01.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 698/2021 г. по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.Отхвърлен е предявеният от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр.София против Н. В.

Г., иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 827.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 29.01.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит№ ********** от дата 19.04.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. В. Г. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/12.12.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 473/01.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 698/2021 г. по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.Отхвърлен е предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр.София против Н.

В. Г. иск с правно чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за сумата от 1 863.05 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 07.01.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит№ ********** от дата 19.04.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. В. Г. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/12.12.2019 г., като неоснователен и недоказан.Отхвърлен е предявеният от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр.София против Н. В. Г. иск с правно чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 827.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 20.04.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит№ ********** от дата 19.04.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Н. В. Г. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/12.12.2019 г., като неоснователен и недоказан.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. В. Г. да плати на 2

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр.София сумата от 141.31 лв., направени деловодни разноски по ч.гр.д.№ 698/21 г. по описа на РС-Плевен, съобразно уважената част от исковете.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. В. Г. да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр.София сумата от 185.96 лв., направени деловодни разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Депозирана е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против решение № 1492/20.12.2021 г. по гр.д.№ 20214430102647 по описа на ПлРС.Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план към договора, както и че незаконосъобразно са кумулирани възнаградителната и мораторна лихва.Въззивникът обжалва решението и в частта за разноските, които не са присъдени.Прави се искане да се отмени решение № 1492 по гр.д.№ 20214430102647 по описа за 2021 г. на ПлРС в отхвърлителната му част като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция, като се претендират и и направените разноски.

Въззиваемата страна – Н. В. Г., редовно призован, не изразява становище в хода на въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно, допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд в решението в обжалваната отхвърлителна част.Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.

На първо място във въззивната жалба са изложени доводи, че съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК погасителният план към договора съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на 3 погасителните вноски, като в процесния случай изискването към съдържанието на погасителния план, приложен по делото, е изпълнено - в същия са посочени размерът на погасителните вноски, броят, периодичността и датите на плащане.Погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, тъй като такава разбивка се изисква за кредити, дължими при различни лихвени проценти.Позовава се и на чл.2 от ОУ към процесния договор, като в договора за кредит е уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора.Общият размер на сумата, която трябва да върне кредитополучателят, както и посочените размери на погасителните вноски за всяка падежна дата, остават същите, не се променят за целия срок на договора.

Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В процесния случай както клаузите на договора, така и погасителният план, не съдържат информация, достатъчна за индивидуализиране на размера на погасителните вноски, формирани като сбор от главницата и възнаградителната лихва, респ. допълнителните разходи.

Договорът за потребителски паричен кредит е сключен при фиксиран лихвен процент.Общият размер на възнаградителната лихва за процесния период не е посочен.

Неоснователно въззивникът счита, че не е необходимо в случая вноските да са посочени отделно с нарочен погасителен план, който да съдържа разбивка на главница, лихви и допълнителни разходи, като подобно изискване се отнася до случаите, когато договорът е сключен при променлив лихвен процент.

На следващо място във въззивната жалба са изложени доводи, че договорната лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитора за това, че е предоставил определена сума в кредит.

4

Съгласно чл.5 от условия към процесния договор за кредит, на който се позовава въззивникът, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Според чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, на които също се позовава въззивникът, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В решение № 1001/5.07.1999 г. на ВКС по гр.д.№ 357/99 г., V г.о., на което също се позовава въззивникът, е посочено, че лихвата при договорите за банков кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, а е цена (възнаграждения), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства.След падежа на задължението по договора за банков кредит, длъжникът ще дължи главницата, уговорената лихва, която е цената по договора, както и мораторната лихва върху сбора от двете, по реда и условията на чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В процесния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че 5 договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, а съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Чистата стойност на кредита представлява сумата от 5 397.40 лв. главница по договора за потребителски паричен кредит от 19.04.2018 г., като искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД е уважен от първоинстанционния съд и решението не е обжалвано в тази му част.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и следва да бъде потвърдено в същите - за сумата от 1 863.05 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 07.01.2021 г. и за сумата от 827.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 29.01.2021 г.

В молбата на въззивника от 24.06.2024 г. е направено искане до въззивния съд да се произнесе относно претендираната от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, доколкото първоинстанционният съд я е обсъждал в мотивите на решението като дължима, но липсва произнасяне по отношение на същата в диспозитива, то това искане е с правно основание чл.250 ГПК, а компетентността е на първоинстанционния съд.