Определение № 3569 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3569 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 37915/18.11.2024г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 207172780 чрез юрисконсулт Н. Т. против разпореждане № 28442/08.10.2024г., постановено по ч. гр. д. № 15315 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., с което се отхвърля заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 207172780, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Д. В., ЕГН **********, за сумата от 745, 13 лева главница, 157, 09 лева договорна лихва, 125, 21 лева законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 207172780, за издаване на заповед за изпълнение против А. Д. В., ЕГН **********, за сумата от 745, 13 лева главница, 157, 09 лева договорна лихва, 125, 21 лева законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.Вземането се основава на договор за паричен заем А1 бърз кредит № 961565 от 25.10.2021т. и договор за предоставяне на 1 гаранция № 961565 от 25.10.2021г. В т. 12 от заявлението – обстоятелства, от които същото произтича, е изложено допълнително, че заявителят е придобил вземането като цесионер по рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение 1 към него, сключен с кредитора „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 (цедент).

Договорът за прехвърляне на вземането и доказателства, че длъжникът е уведомен за това, не са приложени към заявлението.

За да отхвърли заявлението заповедният съд е извършил проверка на договора за потребителски кредит относно наличието на неравноправни клаузи, като е счел, че в заповедното производство е невъзможно да се извърши преценка относно наличието на хипотезата на чл. 22 от ЗПК, защото това предполага събиране на доказателства при условията на състезателно начало, а констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ да издаде заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението по арг. от чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК.Заповедният съд е съобразил, че в конкретния случай е предоставен заем от 800 лева, при фиксиран лихвен процент 40 %, ГПР 49, 04%.Липсва посочване на методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения процент.Предвидено е заплащане на възнаграждение на гарант от 413, 16 лв.Не е ясно дали същото е включено в ГПР.При тези данни заповедният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК и на заявената главница от 745, 13 лв. лв. към момента на издаване на заповедта.

Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т.

2 и т. 3 от ГПК, както и относно наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или обоснованата вероятност за това.

Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 49, 04 % като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. не е ясно дали предвиденото възнаграждение за гарант, е включено при формирането му.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Общите разходи по кредита съгласно § 1 от ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за 2 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Когато липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР като абсолютна стойност и данните, въз основа на които е направено изчисляването, това води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.Поради това заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна лихва, обезщетението за забава и съответната част от разноските.

Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.

Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 28442 от 08.10.2024г., постановено по ч. гр. д. № 15315/2024г. по описа на РС Пловдив, XIХ с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4