Решение № 1305 от 22.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330116311 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. ************, против И. М. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. П. за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 684,13 лева за период 15.04.2021г. – 13.02.2023г. и мораторна лихва към главницата за период 30.06.2021г.- 31.01.2023г. в размер на 44,17 лева за обект в ******* за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч.гр.д. № 3751/2023г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК – Пловдив по смисъла на ЗРВКУ, като потребил за процесния период посочените количества. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден писмен отговор. В първото открито съдебно заседание по делото пълномощникът на ответницата Е. А. Д., заявява, че признава 1 дължимостта на сумите, но желае разсрочване на задължението.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед по чл. 410 ГПК № 1765/15.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3751/2023г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответникът да заплати за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 684,13 лева за период 15.04.2021г. – 13.02.2023г. и мораторна лихва към главницата за период 30.06.2021г.- 31.01.2023г. в размер на 44,17 лева за обект в гр.**************.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК е предявен настоящия установителен иск.

За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпредЕ.та доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, основаващо се на договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимите суми за извършени доставки на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Доколкото дължимите суми не се оспорват, исковете следва да бъдат уважени.

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер възлиза на 75 лева за държавна такса.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на член 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Видно от приложените към заповедното производство доказателства дължимите разноски са в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.

По искането за разсрочване, съдът го намери за основателно по следните съображения:

Съгласно ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , т. 14, че член 241, ал. 1 ГПК се прилага и когато се уважава установителен иск за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Искането за разсрочване е приложимо във всеки случай, когато е издаден съдебен акт за парично притезание срещу длъжник, който съставлява изпълнително основание.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, че И. М. Д., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. ******** услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 684,13 лева за период 15.04.2021г. – 13.02.2023г. и мораторна лихва към главницата за период 30.06.2021г.- 31.01.2023г. в размер на 44,17 лева за обект в гр.

***********за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч.гр.д. № 3751/2023г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември“ № 250 разноски в размер на 75 лева по исковото производство и разноски в размер на 75 лева по заповедното производство.

РАЗСРОЧВА на осн. член 241, ал. 1 ГПК по искане на ответника И. М. Д., ЕГН ********** изпълнението на решението, като всяка от присъдените с това решение суми бъде изплащана на 7 равни месечни вноски, с падеж на първата вноска един месец от датата на влизане на настоящото решение, ведно със законната лихва за забава върху неплатената част от задълженията за главница, дължима от влизане в сила на решението до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3