Определение № 84 от 13.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Ловеч, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500025 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

С определение №195/14.12.2023 г. по гр.д. №557/23 г. на ЛРС е прекратено производството по делото относно родителска отговорност по отношение на децата на страните- упражняване на родителски права, местоживеене на деца и режим на лични контакти между деца и родител, издръжка по исковата молба на М. Г. А. против Е. Е. Р. като баща на децата Емине Е.а и Алекса Е.а поради международна неподведомственост на съда.

Подадена е частна жалба №4763/19.12.2023 г. от М. А. против определение №195/14.12.2023 г. по гр.д. №557/23 г. на ЛРС като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съдът неправилно е приел,че обичайното местопребиваване на децата е в Испания. Изтъква ,че бащата насилствено е отвлякъл децата с цел да принуди М. А. да се върне при него. Позовава се на действието на чл. 17 от Регламент на Съвета №2201/2003 и чл. 10. Обсъжда особената подведомственост по брачни дела по чл. 7 от КМПЧ, като изтъква,че Испания не е обичайното местопребиваване на децата, защото живеят без волята и съгласието на майката.Моли да се съобрази и действието на чл. 24,ал.2 от Хартата на основните права на ЕС. Моли да бъде отменено обжалваното определение от 14.12.2023 г. на ЛРС.

Допустимостта на частната жалба се потвърждава от данните, че съобщението за атакувания акт е връчено на 15.12.23 г. по е-поща, а жалбата е 1 подадена на 19.12.2023 г.

След като се запозна с писмените доказателства по делото, процесуалните действия на страните и съда, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Е. Е. Р. и М. Г. А. са сключили граждански брак на 15.12.2016 г. Преди сключването на гражданският брак двамата са живели при условия на фактическо съжителство и са родители на две деца – Емине Е.ова Е.а родена на 21.01.2015 г. в гр. Тетевен, Ловешка област и Алекса Е.ова Е.а ,родена на 20.02.2016 г. в Испания. Съвместно родителите са вживеели първо в Испания, а после пребивавали и в Луковит. От 2021 г. заживели в Луковит, но през 2022 г. отново се върнали в Испания заедно с децата. От св. показания на св. Г.Ненова се установява, че страните са се разделили през 2022 г. поради възникнали конфликти между тях, а децата заедно с майката заживели в гр.

Луковит. Съдът кредитира показанията на св. Ненова, тъй като е майка на М.

А. и има непосредствени,лични впечатления. Бащата живеел и работел в чужбина, като през лятото на 2022 г. помолил майката да подпише декларация –съгласие, за да заведе децата на море в Португалия за един месец, с уговорката да ги върне. Децата не се върнали при майката, която след като разбрала , че живеят в Испания с бащата / Е. Р. има адресна регистрация по настоящ адрес в Испания от 12.08.2011 г./общувала с тях. Тя си кореспондирала с бащата и друга жена/ с която Е. Е. живее/, провеждала телефонни разговори с децата и им изпращала всеки месец по 200 евро.

Е. Е. Р. е подал искова молба на 05.06.2023 г. до Първоинстанционен съд /Juzgados de Primera Instancia/ в Банеса , Испания по предварителни мерки по иск за развод, родителски права върху малолетните деца, режим на свиждане и издръжка , дължима от майката 200 евро месечно.

М. А. е изпратила писмен отговор до съда в Банеса, Испания на 19.10.2023 г., по гр.д. 293/23 г. на съда.

Представена е в Луковитски районен съд искова молба

№36/05.10.2023 г. от М. Г. А. против Е. Е. Р., с искане да бъде прекратен гражданския брак между страните,да и бъде предоставено упражняване на родителски права, определено местоживеене на деца и режим на лични контакти между деца и родител, както и заплащана издръжка като баща на децата Емине Е.а и Алекса Е.а 250 лева за всяко от двете деца.

М. Г. А. е подписала нотариално заверена декларация съгласие от 2

14.06.22 г.,с която е дала съгласие децата да пътуват в чужбина. На 07.10.2022 г. М. Г. А. е оттеглила декларацията си съгласие от 14.06.2022 г.

На 03.10.2023 г. М. А. е подала жалба до Софийска градска прокуратура с твърдение, че не вижда децата си , те са стресирани и манипулирани и при провеждани разговори с бащата той заявява, че ще я ликвидира , ако отиде в Испания. Преписката №19556/2023 г. по жалбата на жалбоподателката е изпратена по компетентност на СГП.

На 03.10.2023г. М.А. е подала молба и до Министерство на правосъдието за съдействие по чл. 1 и сл. от Хагската конвенция на гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. С писмо от 09.10.2023 г. МП е отговорило, че следва да се обърне към компетентните власти при преценка на международната подведомственост.

В съдебно заседание на 04.12.2023 г. проц.представител на жалбоподателката е заявил, че на 15.11.2023 г. М.А. е била призована за открито съдебно заседание по делото в Испания, като делото е било отложено без дата.

Съдът направи справка по реда на Наредба №14/2009 г. и констатира, че Емине Е.а и Алекса Е.а са регистрирани по постоянен и настоящ адрес в с. Торос , Ловешка област на България, а от 03.02.2021 г. в гр.Луковит. След като децата са напуснали България има промяна в адресната регистрация им на 05.07.2023 г. – в гр. София, която не отразява реалното им местонахождение.

В казуса приложимия закон,предвид международния елемент от местоживеенето на децата в Испания е Регламент /ЕО/ №1111/2019 от 25.06.2019 г., който има действие от 01.08.2022г. Следва да се отбележи, че съобразно преамбюл т.90 Регламент /ЕО/ №1111/2019 той е изготвен при приложение на принципа на приемственост спрямо Регламент /ЕО/ № 2201/2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. В чл. 7 от Регламент /ЕО/ №1111/2019 е установена компетентност на съдилищата в държавата членка по обичайно местопребиваване на децата.В казуса жалбоподателката се позовава на действието на чл. 9 и чл. 10 от Регламент /ЕО/ №1111/2019, в хипотеза на отвличане на децата Емине Е.а и Алекса Е.а. Настоящият състав приема, че не се доказва насилственото отвеждане и задържане на децата от техния баща в 3

Испания при противопоставянето на майката-жалбоподател. При проследяване на хронологията на събитията описани по –горе е видно ,че родителите и децата са пътували съвместно в Испания ,пребивавали са там продължително време, като детето Алекса Eнчева e родено в Испания.

Опровергават се твърденията по исковата молба на М.А., че родителите са се разделили през 2021 г., тъй като нейната майка Г.Ненова е посочила в откритото съдебно заседание , че са се разделили през 2022 г.Въпреки твърденията на жалбоподателката, за физическа саморазправа, употреба на наркотици,неадекватност на бащата преди тяхната раздяла тя е подписала декларация –съгласие, бащата да изведе децата в Португалия /по нейните твърдения/ за един месец почивка на море. При твърдението на майката, че децата не били върнати от бащата в България след изтичането на един месец тя не е предприела действия по сезиране на компетентните органи за насилствено отвеждане на децата. През октомври 2022 г. майката оттеглила декларация съгласието си, но същевременно поддържала връзка с децата и баща им, вкл. и чрез жената, с която той живеел фактически в Испания. През този период тя изпращала издръжка на децата в размер на 200 евро месечно.

След завеждане на дело № 293/23 г. в Първоинстанционен съд /Juzgados de Primera Instancia/ в Банеса, Испания на 05.06.2023 г. по привременни мерки в дело за развод и изпращане на препис от исковата молба до жалбоподателката през октомври 2023 г. тя е сезирала СГП, МП,завела е гр.д. 557/23 на ЛРС с твърдения, че децата са отведени насилствено от бащата.За периода от юли 2022 г. /когато е следвало да бъдат върнати в България децата,според майката/ до октомври 2023г. майката не е заявявала твърдения или отправяла искания до съответните органи, че се касае до отвличане на децата. Нещо повече, поддържаните отношения с децата, баща им , изпращането на средства за децата, размяната на снимки, разговорите по телефона ,навеждат на становище, че родителите са поддържали нормални отношения при споделяне на родителската отговорност.

В Регламент /ЕО/ №1111/2019 чл. 1,т.7 от е дадено легално определение на „родителска отговорност" като всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на дете, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици, включително правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

4

Следователно всички обективно съединени искове за определяне местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с неговия баща, както и отрицателния и положителния установителни искове за бащинство - съгласно чл.59,чл. 62,ал.2,чл. 69,чл. 126, чл. 127,ал.2, чл.142, чл.143 от СК, съставляват произнасяне относно родителска отговорност. По делото,предвид обхвата на контрола на тази инстанция се обсъжда упражняване на родителски права, местоживеене на деца и режим на лични контакти между деца и родител, издръжка по исковата молба на М. Г. А. против Е. Е. Р. като баща на децата Емине Е.а и Алекса Е.а, т.е.произнасяне по родителската отговорност.

В чл.7 от раздел „Родителска отговорност” на Регламент /ЕО/ №1111/2019 е въведена общата компетентност на съдилищата на държавата – членка по делата, свързани с родителската отговорност за детето съобразно обичайно местопребиваване на детето в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В посочения смисъл е и решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално запитване/ актуални и при действието на Регламент /ЕО/ №1111/2019/,където е посочено, че понятието „ обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.8, § 1 от Регламента 2201/2003 год. е мястото, свързано с интеграция на детето в социалната и семейна среда. Следователно се обсъжда продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавачленка, както и причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Позицията на съда на ЕС относно „обичайното местопребиваване в същата насока е утвърдена и с решение С-497/2010 год- преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10 от Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В така цитирания акт съдът заявява, че понятието „обичайно местопребиваване” се тълкува като мястото, отразяващо определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Настоящата инстанция счита, че българският съд не разполага с компетентност за произнасяне по предявените искове за родителска отговорност, предвид преценката и на интересите на децата. В Регламент /ЕО/ №1111/2019 - преамбюл, т. 20 се въвежда в императивен порядък,че основанията за определяне на компетентността по делата за родителската 5 отговорност, са обосновани от най-висшия интерес на детето и главно на критерия на близост. От представените сл. бележки от 14.11.2023 г. е видно, че двете деца са посещавали училище С.R.D. ALIJA DEL INFANTADO за учебните 2022/2023 г. и за 2023/2024 г. Следователно компетентността се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на децата, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на децата по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. Ловешки окръжен съд намира,че след като децата Емине Е.а и Алекса Е.а живеят в Испания от юни 2022 година, български съд не отговоря на критерия за близост и този принцип би бил нарушен при произнасяне по казуса. Още повече , че по делата за родителска отговорност децата следва да изразят мнение по чл. 21 от Регламент /ЕО/ №1111/2019. След съобразяване характера на искането и данните по делото съдът преценява, че във висш интерес на децата е произнасянето на съда по обичайно местопребиваване – Първоинстанционен съд /Juzgados de Primera Instancia/ в Банеса, Испания.