Решение № 21 от 05.01.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 05.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ, мл. с. ХРИСТИНА НИКОЛОВА при секретаря Таня

Митова и в присъствието на прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4102 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда от 28.03.2017 г. по НОХД № 2949/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 21-ви състав, е признал подс. Н.Ш.О. за виновен в извършване на престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, на седем престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК и на седем престъпления по чл. 159в от НК, поради което за престъплението по чл.

155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, което, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е намалил с една трета, а именно с една година, и му е наложил наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от четири години, а също и на наказание „глоба“, в размер на 12 000 лева ; за всяко едно от седемте престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, което, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.

1 от НК, е намалил с една трета, а именно с една година, и му е наложил наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от четири години, а също и на наказание „глоба“, в размер на 10 000 лева ; за всяко едно от седемте престъпленията по чл. 159в от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, което, на основание чл.

373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е намалил с една трета, а именно с една година, и му е наложил наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от четири години, а също и на наказание „глоба“, в размер на 10 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо, най-тежко наказание измежду наложените на подс. О., а именно наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от четири години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил отчасти към така определеното общо, най-тежко наказание наказанието „глоба“, до размер от 5 000 лева. Разпоредил се е с приобщените към делото веществени доказателства, като, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, ги е отнел в полза на държавата, с изключение на паричната сума от 3 500 лева, която, заедно със сумата от 190 лева, е върнал на подсъдимото лице. Осъдил е последното, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, в размер на 1 460 лева, в полза на държавата, по сметка на СДВР, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, на пет лева държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда, единствено в санкционната ѝ част, е останал упълномощеният защитник на подс. О. – адв. А.А., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба. С нея се обжалва присъдата единствено в частта ѝ за наложеното на подсъдимото лице наказание. В частност, възразява се срещу определянето на същото при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, вместо по чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК, което е било възможно при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, подробно посочени. Твърди се, че наложеното наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение е отложено, за срок от четири години, е достатъчно за осъществяване на индивидуалната и генерална превенция. Изтъква се, че първият съд незаконосъобразно не се е възползвал от възможността на чл. 55, ал. 3 от НК да не наложи по-лекото наказание, а именно „глоба“. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, като се отмени наложеното наказание „глоба“, алтернативно, връщане на делото на първата съдебна инстанция, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения – явна несправедливост на наложеното наказание, произтекла от неправилно приложение на материалния закон.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Срещу първоинстанционната присъда е депозиран и протест от прокурор при СРП. В същия се твърди, че присъдата е неправилна, в частта ѝ за наложеното на подсъдимия наказание и връщането на същия на паричната сума от 3 500 лева. Сочи се, че първият съд неправилно е преценил смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, поради което и неправилно е определил наказанието. Застъпва се становището, че наказанието на подс. О. следва да бъде „лишаване от свобода“, в размер на две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и глоба, в размер на 15 000 лева, за всяко едно от престъпленията. Изтъква се, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, по отношение на наказанието „глоба“. Изразява се мнение, че с оглед единството на наложеното наказание, първата инстанция е следвало да наложи най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ и към него да присъедини изцяло наказанието „глоба“, в нейния най-висок размер. Защитава се разбирането, че разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК е приложима, когато наказанието „глоба“ е наложено като самостоятелно такова, не и когато е кумулативно наложено заедно с наказанието „лишаване от свобода“. Навежда се довода, че при така определеното наказание на подсъдимото лице, същото, въпреки че е извършило петнадесет престъпление, неправилно е поставено в по-благоприятно положение, досежно частичното присъединяване на наказанието „глоба“, от друго такова лице, извършило само едно престъпление. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, по отношение на наказанията, наложени за всяко едно от престъпленията, за които е осъден подсъдимият, като наказанието „лишаване от свобода“ за всяко едно от тях бъде увеличено на две години и осем месеца, след съответната законова редукция от четири години, съобразно чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, а наказанието „глоба“, за всяко едно от престъпленията, бъде завишено на 15 000 лева. Желае се изменение на присъдата на районния съд и в частта ѝ за приложението на чл. 23 от НК, като на подсъдимото лице се наложи едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно ефективно и към което да бъде присъединено изцяло наказанието „глоба“, в размер на 15 000 лева, както и в частта ѝ, с която на подс. О. са върнати 3 500 лева, приобщени към делото като веществени доказателства, които вместо това същите бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК.

С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 13.10.2017 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивните жалба и протест и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед и спецификата на въззивното съдебно производство при проведено първоинстанционно такова по реда на чл. 373, ал. 3 и ал. 4 от НПК.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпления, които се явяват тежки, по смисъла на чл. 93, т.

7 от НК, а именно наказуеми с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП поддържа протеста, в частта, съдържащ оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, като пледира наложеното на подс. О. наказание „лишаване от свобода“ да бъде увеличено до размер от две години и осем месеца и да бъде постановено ефективното му изтърпяване, а наложеното му наказание „глоба“ – до размер от 15 000 лева, като бъде присъединено изцяло към наложеното му едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“. Прокурорът не поддържа протеста в частта му, с която се иска отнемане в полза на държавата на сумата от 3 500 лева, на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, като пледира, че наличието и установяването на тази сума пари в обитавано от подсъдимия помещение не приравнява същата на придобита от престъплението трафик на хора, като сочи, че в тази ѝ част присъдата на първия съд следва да бъде потвърдена, а в останалата, касаеща наложеното на подсъдимия наказание – изменена.

Защитата на подс. О. – адв. А., поддържа въззивната жалба, по наведените в същата съображения. Намира, че присъдата на СРС е необоснована, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. Посочва, че при правилно приложение на материалния закон относно квалификацията на деянията, осъществени от подзащитния му, съдът е приложил неправилно закона, като не е индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл. 55 от НК и не е приложил института по чл. 55, ал. 3 от НК, по отношение на наказанието „глоба“. Акцентира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, направеното самопризнание, добрите характеристични данни, безупречното му процесуално поведение и влошеното му здравословно състояние. Желае присъдата на първия съд да бъде изменена, като бъде отменено наложеното на подсъдимия наказание „глоба“, алтернативно – делото да бъде върнато на първата инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неприлагане на чл.

55 от НК, в противоречие с формалната и с житейската логика. Пледира протестът на представителя на държавното обвинение да бъде оставен без уважение, като развива тезата, че няма пречка наложеното наказание „глоба“ да бъде присъединено отчасти към лишаването от свобода. Солидаризира се с тезата на прокурора при СГП, че не са налице предпоставки за отнемане в полза на държавата на сумата от 3 500 лева, като сочи, че по делото няма доказателства тези пари да са придобити чрез незаконна дейност.

Подсъдимият О. изразява съжаление за случилото се, като сочи, че не е знаел законите в България. Дава обещание това повече да не се повтори.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните жалба и протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т.