Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1149 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13325/2024
Вид
Решение № 1149
Подписан
26.03.2025
Състав
ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110213325 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Г. А. С. срещу Електронен фиш Серия К № 9261589, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че в електронния фиш не било посочено мястото на извършване на нарушението по ясен, разбираем и обичаен начин. Твърди се, че срещу бл. 602 има два успоредни пътя по бул.

„Александър Малинов“ с посока на движение към ул. „Самара“, като единият бил от „Софийски околовръстен път Е871“ с посока на движение към ул.

„Самара“, на който е въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак „В26“, а другият е от ул. „Околовръстен път“ с посока на движение към ул. „Самара“, на който няма поставен знак за ограничение в скоростта. Възразява се срещу липсата на доказателства за извършеното нарушение под формата на статични или динамични изображения.

В допълнително депозирана от жалбоподателя молба от 05.03.2025 г. се оспорват представените по делото изображения, като се сочи, че от същите не ставало ясно дали автомобилът е заснет в движение или паркиран. Оспорва се, 1 че заснемащото средство е регистрирало скоростта на управление на автомобилите, включващи се през „Софийски околовръстен път Е871“ към бул. „Александър Малинов“ в посока ул. „Самара“. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В представено писмено становище от въззиваемата страна – административнонаказващия орган, са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени разпоредбите на закона, по делото било успешно установено виновното извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че след законодателните изменение в параг.

6, т. 65 от ДР на ЗДвП за работата на мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на контролен орган, който само позиционира устройството. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна, редовно призовани, са се явили, респ. са били представлявани.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 8251816 на Г. А. С. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Не са събрани данни за обжалване на издадения електронен фиш, а напротив – от разпечатката на л. 21 от делото се установява, че същият е влязъл в сила на 17.11.2023 г.

Към 13.06.2024 г. Г. А. С. бил собственик на лек автомобил с марка „*********“, модел „*********“, с рег. № ***********.

На 13.06.2024 г. около 12,22 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Александър Малинов“ срещу блок 602, с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул. „Самара“, като се движил със скорост от 70 км/ч (или 67 км/ч при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък в населено място не бил 2 поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON № МD1196. Системата за видеоконтрол е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г., като е преминала проверка на 06.12.2023 г.

След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система за видеоконтрол, на 17.06.2024 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 17 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 14.08.2024 г. фишът бил връчен на жалбоподателя.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К № 9261589; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил с марка „*********“, модел „*********“, с рег. № ***********; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023 г.; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система CORDON № MD1196 с дата на използване 13.06.2024 г.; справка – картон на водача, протокол за преминато обучение; копие на електронен фиш серия К № 8251816 г.; разпечатка на л. 21; писмо от Столична община, ведно с проект на организацията на движението по бул. „Александър Малинов“ срещу блок 602; сертификат за успешно завършен курс на обучение.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда 3 фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Противно на твърденията на жалбоподателя, ясно се установява, че автомобилът е заснет в движение, доколкото видно от отбелязаното върху снимките е налице измерена скорост, която не е 0 км/ч. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час. Отделно от това, видно от снимките касателно позициониране на техническото средство и отбелязаното върху протокола за използването му като място за контрол, ясно се установява разположението на техническото средство и насочването му към установяване на скоростта на движение на автомобилите по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул. „Самара“, а не съобразно оспорванията в жалбата и допълнението към нея.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е 4 безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за границите на населени места от 50 км/ч.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 67 км/ч, което е със 17 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от

50 км/ч.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. А. С., доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно той е собственик на автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Предвид неподаването на декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, последният правилно не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което действително е управлявало същия. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да понесе именно собственикът на автомобила – в случая жалбоподателят.

Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със скорост от 67 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от нарушителя 5 при форма на вина пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е целял извършване на нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост - 67 км/ч.

Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на атакувания електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу наложената санкция, включително и с ясно и разбираемо обозначаване на мястото на нарушението, а именно – на конкретен булевард, с уточнение на участъка от него, разположен срещу конкретен номер, и при ясно обозначена посока на движение на превозните средства.