Определение № 16897 от 10.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16897 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508026 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА В3ЕМАНИЯ" ЕАД срещу Определение № 22015/15.06.2026 г., постановено по гр.д. № 9266/2022 г., по опиca на CPC, 142 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца с правно основание чл. 248 ГПК за изменение Решение № 15022/03.08.2025г. постановено по гр. д. № 9266/2022г., в частта с която съдът е осъдил ищеца да заплати сумата от 1598,24 лв., с ДДС на адв. Антоний Здравков Димитров - САК, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от мотивите на решения С-427/16 и С-428/l6 на СЕС следва, че съдът трябва да присъди размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - обоснован и справедлив, при съобразяване множество фактори и обстоятелства, свързани с обема и сложността на извършените действия от адвоката, материалния интерес. Счита, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, но счита за приложими общите разпоредби на чл. 78 и чл. 248 ГПК.

Ответникът намира жалбата за неоснователна, като аргументира, че при редуциране на разноските за възнаграждение следва да се съблюдава спазването на принципа за свободна и лоялна конкуренция. Счита, че тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се извърши при разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С-57/15 на СЕС и да се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или трупа, който трябва да се положи за защитата на съответното право, като се търси баланс между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите ycлуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие, както и недопускане изкривяване на конкуренцията.

С решение № 15022 / 03.08.2025 година на СРС, 142 състав, по гр.д. № 20221110109266 по описа за 2022 година, съдът е признал за установено, че ответникът А.И.Н.дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК сумата от 4914,40 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит с 1

№ PLUS16737999, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.08.2021 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата над 4914,40 лв. до пълния предявен размер от 9 519,78 лв.- главница по договора, за сумата от 8 470,62 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 10.05.2021 г., и за сумата от 1365,71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 25.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56926/2021 г. по описа на СРС, 142-и състав, като е прекратил производството по предявените като евентуални искове.

Ответникът е представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а съдът е определил дължимото възнаграждение при съобразяване на отхвърлената част от исковете в размер на 1598,24 лева за оказаната безплатна правна помощ, при съобразяване възражението за прекомерност на жалбоподателя.

С атакуваното в настоящото производство определение, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на адвоката на ответника, чрез намаляването им до размер от 400 лева, като е счел, че няма причина за уважаване на искането.

Правилно Софийски районен съд като н ационален съд, е съобразил практиката на Съда на ЕС, която е цитирал в обжалвания съдебен акт. За националния съд решенията на СЕС имат задължителен характер, както е посочено и в разпоредбата на чл. 633 ГПК. Такива са и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, с които е дадено тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС в отговор на преюдициално запитване по т. 1 на Решение от 23.11.2017 г. по съединените дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Правото на ЕС е с предимство пред националното законодателство. От мотивите на посочените решения не следва извод за задължение на националния съд винаги в случай на възражение или служебно да намалява адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК под минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е предоставена възможност на съда да пренебрегне установената по законова делегация долна граница като извърши преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел /доколкото в националното законодателство все още не съществуват законово установени, обективни и ясни критерии за установяване размерите на такива лимити/. В т. 1 от решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22, се приема, че чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая, може да се приеме, че такива цели са предоставяне на качествени адвокатски услуги на всички техни потребители, повишаващи и ефективността и качеството на правосъдието. От една страна е възможно определянето на минимален размер при осъществяване на преценката от съда за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност да бъде средство за тяхното постигане, но от друга страна не може да се пренебрегне конкретиката на спора, с оглед справедливото разпределение на разноските по реда на процесуалния кодекс в (този смисъл Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г.о.). Поради това, без да е обвързан от минималните размери, установени от НРАВ, съдът при критериите, установени 2 в чл. 36 ЗАдв и съобразявайки конкретиката на случая извършва преценка за съответното и справедливо адвокатско възнаграждение, което в процесния случай следва да бъде определено от съда съответно на фактическата и правна сложност на спора. В тази насока, съдът взема предвид липсата на спор по фактите и невисока степен на сложност от правна страна, от друга страна - установена задължителна съдебна практика по множество сходни казуси, както и на извършените процесуални действия и тяхната сложност (от процесуалния представител на ответника), който е подал отговор на исковата молба, не се явява в открити съдебни заседания, но ангажира писмени становище по доказателствата и доказателствените искания. Ето защо, съдът намира за съответен на фактическата и правна сложност на делото адвокатски хонорар в размер на 500 евро, който поради прекомерност не би имал за резултат именно последиците, чието осуетяване е заложено в чл. 101, § 1 ДФЕС. Този размер е съответен на положения по делото професионален труд и знания и представлява адекватно и справедливо възнаграждение, осигуряващо едновременно постигане на легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита и съобразено с конкретната правна и фактическа сложност в производството, отговарящо на тези критерии и възмездяващо положения от адвоката труд. При съобразяване на отхвърлената част от исковете, е дължимо адвокатско възнаграждение от 373,05 евро, до който размер следва да се намали присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение на адвоката.

Разноски за настоящето производство не се присъждат (в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО, Определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г., Определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 135/28.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1585/2020 г. на ВКС, III г. о. и др.).

Воден от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА В3ЕМАНИЯ" ЕАД

Определение № 22015/15.06.2026 г., постановено по гр.д. № 9266/2022 г., по опиca на CPC, 142 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на ищеца с правно основание чл. 248 ГПК за изменение Решение № 15022/03.08.2025г. постановено по гр. д. № 9266/2022г. в частта за разноските - чрез намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от адв. А.Д., за разликата над 373,05 евро с ДДС и до присъдените 817,17 евро с ДДС (1598,24 лева с ДДС), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, постановеното по гр.д. № 9266/2022 г., по опиca на CPC, 142 състав решение № 15022/03.08.2025г. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото на адв. А.Д. – САК адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство от 817,17 евро с ДДС (1598,24 лева с ДДС) на 373,05 евро с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4