Решение № 6833 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6833 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Василена Дранчовска

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100510599 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 6744 от 14.04.2024 г. по гр.д.№ 22805 по описа за 2023 г. на СРС, Второ ГО, 74 състав се: ОСЪЖДА „О.Ф. Бг“ ЕООД, да заплати на М.

М. М., на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер на 14 305, 90 лева, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от М. М. М. в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.03.2023 г. в обект "Sensata Technologies" - Ботевград, ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения общ размер от 14 305, 90 лева до пълния предявен общ размер от 20 015 лева, представляващ сбор от сумата от 20 000 лева частична претенция от 30 000 лева, за обезщетение за неимуществени вреди и от сумата от 15 лева за обезщетение за имуществени вреди.

Постъпила е въззивна жалба от „О.Ф. Бг“ ЕООД, ответник пред СРС.

Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищеца по 1 чл.200, ал.1 КТ е уважена за сумата в общ размер от 14 305, 90 лв., представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди за търпени болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука на 16.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2023 г. до изплащане на сумата.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, изразяващи се в неправилно приложение на критериите по чл.52 ЗЗД досежно определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Решението не било съобразено с обстоятелството, че към момента на злополуката ищцата е на 65 г., както и със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което сочело, че „при жени на тази възраст обикновено настъпват изразени промени в костния апарат и почти няма такива без остеопоротични прояви“. СРС не бил съобразил, че в случая липсва инвалидизиране; налице било благоприятно развитие и зарастване на счупването на костта, както и възстановяване на опороспособността на крака. По делото не било установено ищцата да е изпитвала множество болки и значителен дискомфорт, както непосредствено с инцидента, така и с напредването на времето. Болките и страданията на ищцата били най-силни непосредствено след настъпването на злополуката, съгласно СМЕ- в първите дни, оздравителния и възстановителен период бил продължил до 27.06.2023 г. Към момента не изпитвала болки, такива не се очаквали и за в бъдеще. Не били налице и усложнения след претърпяната травма. Издаденият болничен лист за периода от 03.07.-27.07.2023 г. установявал, че ищцата били страдала от световъртеж. Това заболяване било с различен произход от травмите от костно-ставния апарат. Сочи, че ищцата не била загубила възможността да участва в социалния живот, както и да извършва физически и интелектуален труд. Това се потвърждавало от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля М.М., както и тези на М.Г.. При срещите със свидетелите ищцата не била споделила, че я боли, а „че се чувства добре на работа“. Излага се довод за съпричиняване /чл.201, ал.2 КТ/ като се позовава на удостовереното в декларацията до НОИ, където било посочено, че факторът причинил увреждането е движение с понижено внимание по стълби при лоши метеорологични условия, водещи до повишена влажност и опасност от 2 подхлъзване“. По делото било установено, че в деня на злополуката – 16.03.2023 г. времето било хлъзгаво и валяло. По делото били ангажирани доказателства за проведени инструктажи от страна на работодателя. Сочи, че ищцата не била положила грижа и не била спазила правилата за безопасност.

Липсата на внимание се потвърждавало и от отразеното в амб.лист, където било посочено, че: „при слизане по стълби, на последното стъпало стъпила накриво“. Сочи, че от свидетелските показания се установило, че ищцата е работоспособна. В случая продължителността на лечение на ищцата не било много по-голямо, отколкото за контузия от същия тип. Не били извършвани допълнителни медицински манипулации; след 16.03.2023 г. нямало трайни последици, дефекти. Ищцата била продължила трудовата си кариера, както била и социализирана в обществено и социално положение. Ищцата не била претърпяла имуществени вреди.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго с което да отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения иск, изцяло. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС – М. М.

М., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта в която претенцията е била уважена. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че по делото по категоричен начин се доказало, че ищцата е търпяла болки и страдания, както и дискомфорт за продължителен период от време. Това се било отразило негативно на начина й на живот. Макар получената фрактура на крака вследствие на трудовата злополука да била лекувана консервативно, без оперативна намеса, увреждането било достатъчно сериозно, за да превърне ищцата в един непълноценен човек за период от около три месеца, както и да влоши значително качеството й на живот до степен да не може да се грижи сама за себе си. Счита, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, СРС е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, както и съдебната практика в сходни случаи. Решението било съобразено и с допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. От заключението на вещото лице било установено, че вследствие на злополуката, ищцата била получила контузия на дясната подбедрица и 3 счупване на пета метатарзална кост на дясното стъпало. Това било довело до трайно ограничение на движенията на десен долен крайник за период над 30 дни. В резултат на приложената имобилизация била настъпила и хипотрофия на мускулите на крака. След инцидента пострадалата била прегледана в ЦСМП, гр.Ботевград, където й била поставена диагноза, а кракът й бил обездвижен. Издаден бил болничен лист за срок от 30 дни. На 24.07.2023 г. пострадалата била прегледана от ортопед-травматолог поради оплаквания от болка, оток и ограничени движения в дясното стъпало, което било констатирано при прегледа, както било констатирано и нарушение на походката на пострадалата. Предписана била и медикаментозна терапия. В заключението си по СМЕ вещото лице д-р Г. бил посочил, че в следствие на злополуката ищцата имала затруднение в придвижването поради практически значимо нарушена опорна и двигателна функция на десния крак, което било довело и до затруднения в обслужването. Придвижването с помощни средства тип „патерици“ и нарушеният стоеж било обусловили период на непълна възможност от самообслужване. Едва около 2-3 месеца след травмата било настъпило известно подобрение. Чак тогава ищцата била в състояние да се грижи сама за себе си. От представените по делото медицински документи се било установило, че възстановяването при ищцата било станало в по-дълъг период от обичайния и продължил чак до 27.06.2023 г., т.е. период повече от 3 месеца. Въпросното възстановяване според вещото лице се наричало „функционално възстановяване“. Следвало и възстановяване поради получената мускулна хипотрофия. Затова обикновено било необходимо още един месец от махането на гипса. За това възстановяване бил извършен преглед на ищцата през м.07.2023 г., както и от вещото лице за целите на експертизата, при които били констатирани наличие на болки, оток и ограничени движения на травмирания крайник. Това означавало, че т.нар.

„клинично оздравяване“ все още не е приключило. Дори при изслушването си в о.с.з. вещото лице било посочило, че при подобно счупване „не е реално напълно да се възстанови един човек след подобно счупване, на 100 % кракът да е същият“, т.е. пълно възстановяване не било възможно. Сочи, че неимуществените вреди били установени от показанията на свидетелите –Т.К., която била снаха на ищцата, както и от тези на М.М. М., който бил син на ищцата. Двамата свидетели се били грижили за ищцата след претърпения инцидент. Показанията на свидетелите не били противоречиви и 4 съответствали на останалите събрани по делото, доказателства, вкл. и СМЕ.

От същите се установявало, че през целия период ищцата е търпяла болки и дискомфорт. Болките били особено силни в първите дни след травмата, както и при раздвижването. От заключението на СМЕ се установило, че болките в крака при натоварване и промяна на времето персистират и към момента, което според вещото лице д-р Г. било обичайно за такъв род травми. Това било посочено в отговора на 9-ти въпрос от заключението. Налице били всички кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска по чл.200 КТ. По отношение на довода за съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ намира същият за неоснователен. Сочи, че по делото нямало доказателства за проявена от ищцата груба небрежност при изпълнение на трудовите й задължения.

Същевременно се сочи, че по делото не било установено в какво се състои „инструктажа“, както и в какво се състояло неизпълнението от страна на ищцата. По делото била представена само служебна бележка, че ищцата е преминала инструктаж. Липсвали правила за придвижване на хигиенистите при изпълнение на трудовите им задължения. За да се приемело нарушение на правилата за безопасност на труда следвало, съгласно практиката на ВКС, да е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпването на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/. В случая такава груба небрежност не била доказана. Нито един от разпитаните свидетели не бил очевидец на злополуката. Не били представени и доказателства относно конкретните правила, които ищцата е била нарушила. Соченото от въззивника „понижено внимание“ било посочено в протокола, съставен от самия работодател. Този протокол бил оспорен от ищцата своевременно поради което било негодно доказателство. Освен това соченото „понижено внимание по стълби“ съгласно съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК те представлявало „груба небрежност“. Затова нямало основание да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивникът е получил препис от решението на СРС, на 23. 04.2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 07.05.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес от обжалване.

5

Въззивната жалба е допустима.

В частта в която претенцията на ищеца по чл.200, ал.1 КТ е отхвърлена, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.200 КТ. Изложил е следните мотиви:

Между страните не било спорно, а и от представения трудов договор № 218/14.09.2020 г. се установявало, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността "чистач/хигиенист" в ответното дружество. От представените по делото декларация за трудова злополука с № 296/30.03.2023 г. и разпореждане № 32987 от 30.03.2023 г. на ТП-София град - НОИ се установявало, че на 16.03.2023 г. по време на почистване на помещения на територията на работодателя - сграда на "Сенсата Технолоджис", ищцата при слизане по стълби се б и л а спънала, паднала, вследствие на което получила счупване на метатарзална кост на десен крак. С посоченото разпореждане на ТП-София град - НОИ злополуката била приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО .