Решение № 59 от 12.11.2025, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към Решение № 59/12.11.2025 г. по

АНД № 64/2025 г. на Районен съд – гр. Тутракан гр. Тутракан, 07.01.2026 г.

Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите си към Решение № 59/12.11.2025 г. по АНД № 64/2025 г., постановено в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (р.с.)

Производството е проведено по реда на глава двадесет и осма от НПК.

1 . Привличането обвиняемия е извършено с Постановление от 15.05.2024 г., предявено на 17.06.2024 г. (л. 163 от ДП), по повдигнато обвинение на Б. Р. М обвиняем по ДП № 362 ЗМ- 194/2023 г. на РУ на МВР - гр. Тутракан, за това, че на 18.08.2023 г. в с. Звенимир, обл. Силистра, в частен дом, изходящ се на ул.“ Осма“ № 3, в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 от НК, чрез удар с десен юмрук в областта на лявото слепоочие, чрез удар с ляв юмрук в областта на корема, чрез драскаме с твърд предмет върху вътрешността на лява ръка и удари с юмрук в областта на тила, причинил леки телесни повреди, на съпругата си А. Ф. Р. от същото село, изразяващи се в: контузия в тилната част на главата с посттравматични отоци, контузия на лявата слепоочна област и долната челюст с ожулвания по дясно рамо на долната челюст и по горната устна, контузия на врата, контузия в долния край на гръдната кост, контузия на лявата мишница с кръвонасядания, контузия на дясната мишница с кръвонасядания, пет линейни червеникави одрасквания по лявата предмишница, контузия на лявата длан с оток и кръвонасядане, контузия на лявото бедро с кръвонасядане, които обуславят наличието на временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

2 . Прокурорът е внесъл искане за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на обвиняемия с налагане на административно наказание.

3. Обвиняемият Б. Р. М и защитникът му адв. С. М. от Адвокатска колегия - гр.

Р. (л. 36) пледират, че е обвиняемият е невинен.

4 . Съдът е постановил Решение № 59/12.11.2025 г., с което обвиняемият е признат за невинен и е оправдан по повдиганото обвинение.

От фактическа страна

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

1

I. Общи положения

5. По делото са изслушани показанията на свид. (л. 95 и сл.):

5.1. А. Ф. Р. – пострадала (л. 52); на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията ѝ дадени по пред друг състав на съда (л 66 на гърба и л. 63 от НОХД № 233/2024 г.) и тези, дадени в ДП ЗМ 194/2023 г. (л. 20 и сл. от ДП);

5.2. И. В. К. – служител на МВР (л. 56); на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията му дадени по пред друг състав на съда (л 66 от НОХД № 233/2024 г.);

5.3. Г. Х. М. – служител на ФЦСМП – Главиница (л. 99);

5.4. Б. Б. З. – племенник на пострадалата; показанията му не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като не е присъствал на инкриминираното събитие (показанията му се отнасят до друг случай);

5.5. Б. А. Х. – майка на пострадалата (л. 57); на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията ѝ, дадени по пред друг състав на съда (л. 64 от НОХД № 233/2024 г.);

5 . 6 . А. Д. А. – сестра на пострадалата; показанията ѝ не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като не тя не е присъствала на инкриминираното събитие (показанията ѝ се отнасят до друг случай);

5.7. А. Р. – син на пострадалата и обвиняемия; на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията му, дадени по пред друг състав на съда (л. 65 от НОХД № 233/2024 г.);

5.8. Х. М. М. – майка на; на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията ѝ дадени по пред друг състав на съда (л. 66 от НОХД № 233/2024 г.);

5.9. Б. Ю. А. – показанията му не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като не е присъствал на инкриминираното събитие (показанията му се отнасят до друг случай);

5.10. Б. Б. Х. (л. 118)

6. По са изслушани следните съдебни експертизи:

6 . 1 . Комплексна съдебно видеотехническа и аудиотехническа експертиза (КВАЕ) № 49/23.11.2023 г. (л. 104 от ДП);

6.2. Съдебна техническа експертиза (СТЕ – л. 55, 119);

6.3. Съдебна медицинска експертиза (СМЕ – л. 158 от ДП);

6.4. Съдебна психиатрична експертиза (СПЕ – л. 129).

7 . Н а 03.08.2004 г. пострадалата и обвиняемия сключили граждански брак. С течение на времето отношенията им се влошили.

8. На 23.03.2023 г. пострадалата е подала молба за защита от домашно насилие, въз основа на която е образувано гр. д. № 134/2023 г. ма ТнРС. В молбата пострадалата 2 е твърдяла за упражнено спрямо нея насилие на 17.03., 19.03., 20.03., 22.03.2023 г. На 07.04.2023 г. пострадалата е оттеглила в открито съдебно заседание молбата си, поради което производството по делото било прекратено.

9 . Н а 27.03.2023 г. обвиняемият е завела иск за развод, въз основа на който е образувано гр. д. № 141/2023 г. на ТнРС.

10. Н а 01.08.2023 г. пострадалата отново подала молба за защита от домашно насилие, въз основа на която е образувано гр. д. № 421/2023 г. на ТнРС. В молбата се твърди, за упражнено спрямо нея физическо насилие на 28.07.2023 г. (удар с длан в областта на гърдите, удар с юмрук в областта на тила, скубане на коса) и психическо насилие на 30.07.2023 г.

11. На същата дата съдът е издал заповед за незабавна защита, като отстранил обвиняемия от жилището, в която пострадалата твърди, че се е случило инкриминираното събитие и е забранил обвиняемия да приближава на по малко от 150 м. пострадалата.

12. Н а 02.08.2023 г. обвиняемият е запознат с издадената заповед за незабавна защита (л. 21 от гр. д. № 421/2023 г. на ТнРС).

1 3 . Впоследствие в производството по ЗЗДН са въведени нови основания за налагането на мерки за защита от домашно насилие, като са релевирани инкриминираното деяние на 18.08.2023 г. и други действия на обвиняемия, за които се твърди, че са осъществени на 20.08.2023 г.

14. Н а 03.08.2023 г. пострадалата също е завела иск за развод, въз основа на който е образувано гр. д. № 427/2023 г. Под същия номер е обединено производството по гр. д. № 141/2023 г. на ТнРС.

1 5 . Н а 18.08.2023 г. около 22:40 ч. пострадалата се в ЕЕН 112 е постъпило обаждане от пострадалата, в което същата твърди, че обвиняемият я е нападала в дома ѝ в с. Звенимир, счупвайки вратата, „отвлякъл” я в банята и ѝ нанесъл удари. Оплаква се от кървене в областта на носа и устата. От записа се установява, че около пострадалата се чуват женски гласове. Тези факти се установяват от КВАЕ и приобщения като доказателство ел. носител със запис от обаждането.

16. Съдът приема, че не може да се установи по безспорен начин, нито че обвиняемият е посетил дома на пострадалата на инкриминираната дата, нито че инкриминираните увреждания са причинени на същата дата, нито че уврежданията са причинени от обвиняемия.

1 7 . Единственото доказателство за осъществяването на инкриминираното деяние са показанията на пострадалата. Същите са обаче вътрешно противоречиви, непоследователни и противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

При всеки последващ разпит пострадалата сочи нови факти и обстоятелства, свързани с нападението или изменя показанията си относно съществени елементи от деянието.

18. При последните си показания пострадалата твърди, че обвиняемият я бил заснел с мобилното си устройство преди да нахлуе в дома. Поради тази причина съдът е иззел в съдебно заседание мобилния телефон на обвиняемия и е назначил СТЕ, която е установила, че в телефонът не се съхраняват видеозаписи от инкриминираната дата, които да са свързани с пострадалата.

19. В последните си показания (л. 52) пострадалата твърди, че обвиняемият е разбил вратата с ритник (същата била от PVC и била отворена „на ножица”). След това влязъл в къщата и се насочил към пострадалата. Хванал я за косата я ударил с юмрук в 3 корема. В показанията си в ДП същата твърди, че обвиняемият я ударил с юмрук в лявото слепоочие и в горната част на главата.

2 0 . След това обиняемият започнал да я влачи за косата към спалнята (в обаждането до ЕЕН 112 се твърди, че двамата били в банята). Докато я влачел, я удрял „навсякъде”. Бутнал ѝ на леглото. Запушил устата и носа ѝ с дясната си ръка и започнал да я удря с лявата си ръка по интимната част, тялото и бедрата, като я обиждал. Тя сложила ръце върху главата си, започнала да рита, опитвайки се га го отблъсне, защото не можела да диша. В показанията от ДП същата твърди, че обвиняемият я драскал по ръката с нещо остро, но не знаела с какво. (Пред свид. М. пострадалата споменала, че надраскванията са от нож – вж. т. 24.2). В показанията от ДП пострадалата споменава и за тиксо, с което щял да ѝ залепи устата. Този факт не се споменава при последния ѝ разпит.

21. В показанията си в настоящото производство пострадалата твърди, че по някакъв начин успяла да се освободи и паднала на пода на колене. Пострадалата казала на обвиняемия да я остави, защото нещо ѝ потекло от носа. Обвиняемия изпълнил желанието ѝ. Пострадалата уточнява, че в този момент обвиняемият я упрекнал, че има любовник и тя предложила да отидат да проверят. Тази част от разказа съдът намира за изключително неправдоподобна. Малко вероятно е обвиняемият, след като е нанесъл множество сериозни удари на пострадалата по цялото тяло, да преустанови ударите, защото ѝ е потекла кръв от носа, след което да започне семеен спор относно това дали пострадалата има любовник или не. В досъдебното производство показанията ѝ се разминават значително – тя твърди, че ударила обвиняемия с коляно в слабините и избягала в хола. Той я последвал и ѝ казал да отидат в гр. Исперих, където тя била в къща за гости с някакъв мъж. Тя се съгласила да отидат. Започнала да се облича, но обвиняемият решил, че тя блъфира, ударил ѝ няколко шамара и взел телефона, като го насочил към лицето на пострадалата, за да задейства лицевото разпознаване и да разбере с кого е водила разговори.

2 2 . По – нататък пострадалата твърди, че отишла в хола, взела нож и го насочила към обвиняемия. Той се уплашил и побягнал. В показанията си по НОХД № 233/2024 г. и в ДП същата твърди, че първо насочила ножа към себе си и после към обвиняемия.

23. Докато обвиняемия бягал от местопрестъплението, пострадалата успяла да види, че обвиняемият се качил в кола – бял „Мецедес”, която го чакала. Същата изказва предположение, че автомобилът бил бял на цвят, с рег. № ***********.

Автомобилът бил на човек с име „Б.”. Независимо от това, че възможностите на пострадалата да възприеме рег. номер на автомобила в тъмното, са изключително спорни, по делото са извършени процесуално – следствени действия за проверката на тези твърдения.

23.1. Установено е, че автомобилът с посоченият рег. номер е собственост на „Стон абразив” ООД, но се ползва от свид. Х.. Същият ходел да купува строителния магазин в с. Звенемир, който се намирал в близост до дома на пострадалата. Преди 2023 г. свидетелят бил посещавал тази къща.

2 3 . 2 . Свидетелят категорично отрича обвиняемият да се е качвал във автомобила.

23.3. От камерите на АПИ не регистрирани преминавания на автомобила на същия ден (л. 138).

4

24. Пострадалата твърди, че обвиняемият носил със себе си черна чанта, в която имало шише водка, свинки опашки, въже и неговите очилата (с диоптър). От показанията на свид. К. обаче се установява, че в чантата имало касова бележка с данните на пострадалата. В тази връзка не може да се определи дали вещите в чантата не са на пострадалата.

25. Впоследствие при разпита в настоящото производство пострадалата твърди, че на местопрестъплението имало и втори нож (освен този с който тя е изплашила обвиняемия), който бил до вратата на спалнята. Пострадалата не може да обясни как този втори нож се е появил там.

2 6 . Като причина за нападението пострадалата сочи, че обвиняемият нямал конкретни намерения – „искал само да я пребие и го постигнал”. Тези факти не кореспондират с показанията ѝ в досъдебното производство, където пострадалата твърди, че обвиняемият е искал да прави секс със нея.

27. Пострадалата твърди при последния си разпит, че се обадила на ЕЕН 112, а след това се обадил на майка ѝ, който пристигнала със сестра ѝ Фатме. Последното не кореспондира с показанията ѝ в ДП, в която сочи, че първо се обадила на майка си и със записа от ЕЕН 112, на който заедно с пострадалата се чуват и други женски гласове.