Решение № 183 от 05.11.2024, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 267/2024
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Оряхово, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивета В. Кънева-Санкова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Гражданско дело № 20241460100267 по описа за 2024 година
От Ц. И. В., с ЕГН ********** от с. К. ул.“И.В.“ № 50 чрез адв. М. Л.-АК В. против С.
Й. Д., с ЕГН ********** от гр. С., р-н Л. 19, ж.к. Л., бл.408, вх.А, ет.1, ап.3, е предявен иск за приемане за установено по отношение на страните, че ответникът С. Й. Д., не е собственик на следните недвижими имоти - Сгради, находящи се в с. К. общ.М., ул.“Х.Д.“ № 1, а именно:Сграда № 501.774.1-едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 76 кв.м.;Сграда № 501.774.2-едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 28 кв.м.,Сграда № 501.774.3-едноетажна паянтова селскостопанска сграда, със ЗП от 46 кв.м., построени в общински поземлен имот № 501.774, УПИ II в кв.38 по Кадастралния план на с.
К. община М., ЕКАТТЕ 40200, одобрен със Заповед № 300-4-56/30.08.2002 г. на АГКК и Регулационен план № 5239/31.10.1959 г. на Министерство на благоустройството, с площ от 728 кв.м., при граници и съседи:имот с кад.№ 501.775, УПИ III, кв.38, собственост на Н. Й.а Р. и др.; имот с кад. № 501.9621-ул.“Х.Д.“ и имот с кад.№ 501.770, УПИ I, кв.38, собственост на Община М. и др.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2023 г., ищцата в качеството си на дарена, сключила договор за дарение на недвижим имот с дарителките М.К.П. и В.К.И. като същият е обективиран в н.а. № 19, т.6, рег.№ 3830, дело № 443/2023 г. на нотариус Г.И.. Сочи, че въз основа на същия договор за дарение, придобила правото на собственост върху сгради, находящи се в с.К. общ.М., а именно:Сграда № 501.774.1-едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 76 кв.м.;Сграда № 501.774.2-едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 28 кв.м.,Сграда № 501.774.3-едноетажна паянтова селскостопанска сграда, със ЗП от 46 кв.м., построени в общински поземлен имот № 501.774, УПИ II в кв.38 по Кадастралния план на с. К. община М., ЕКАТТЕ 40200, одобрен със Заповед № 300-4-56/30.08.2002 г. на АГКК и Регулационен план № 5239/31.10.1959 г. на Министерство на благоустройството, с площ от 728 кв.м., при граници и съседи:имот с кад.
№ 501.775, УПИ III, кв.38, собственост на Н. Й.а Р. и др.; имот с кад. № 501.9621-ул.“Х.Д.“ и имот с кад.№ 501.770, УПИ I, кв.38, собственост на Община М. и др.
Сочи също, че владението върху описания недвижим имот и било предоставено след сключване на сделката.
Ищцата сочи също, че дарителите М.К.П. и В.К.И. са единствени наследници по закон 1 на майка си Х.П. Д.а, починала на 13.08.2020 г.От своя страна, Х.П. Д.а е била единствен наследник по закон на своя брат - Т.П.В., починал на 15.02.2007г.
През м.юни 2007 г., Х. Д.а е предявила в PC Оряхово иск по чл.87, ал.З от ЗЗД против В.М.П. и Й. Д. П., за разваляне на сключения на 11.09.2006 г. между В. П.а и наследодателя й Т. П. договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Исковата молба с предявения иск по чл.87, ал.З от ЗЗД е вписана на 05.06.2007 г. в Служба по вписванията- Оряхово.
Въз основа на това, с Решение № 189/ 08.01.2008 г., постановено по гр.дело № 154/ 2007 г. по описа на Районен съд Оряхово, е развален сключения на 11.09.2006г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между Т.
П. В., действащ чрез пълномощника си В.М.П. в качеството му на прехвърлител и В.М.П., в качеството й на приобретател, по отношение на следния недвижим имот:
Жилищна сграда, Лятна кухня и Стопански постройки върху дворно място, общинска собственост с отстъпено право на строеж с площ от 736 кв.м., представляващо УПИ II, с кад.
№ 774 по Кадастрален план на с.К. обл. В., при съседи: от изток-улица, от запад- парцел X с кад. № 773- на Б.И.
Б. от север парцел III с кад № 775- на Н. Й. А. и от юг- парцел I, кад № 770 — на М.С.М., и по отношение на Й. Д. П.- съпруг на приобретателката по време на сключване на договора.
С решение № 880 от 16.06.2008 г. на Окръжен съд В., постановено по гр.дело № 267/2008 г., е отменено решение № 189/08.01.2008 г., постановено по гр.дело № 154/ 2007 г. по описа на Районен съд Оряхово и е обявен за нищожен сключения на 11.09.2006 г. договор за издръжка и гледане между Т.П.В., действащ чрез пълномощника си В.М.П. в качеството му на прехвърлител, от една страна и В.М.П., в качеството й на приобретател, от друга страна, обективиран в нотариален акт № 147, том VI, нот.дело № 1181/2006г. на съдия по вписванията при РС- Оряхово.
Решението на ОС - В. е влязло в законна сила на 15.12.2008г. и е вписано в СВОряхово на 11.02.2009г.
Ищцата сочи, че през 2007 г., Х. Д.а е подала и жалба до Главния прокурор, с копие до ОП- В., по повод на която е била образувана преписка вх. № 6425/07г. по описа на РПУ Оряхово и № 776/07 г. по описа на РП Оряхово, за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл.314 НК против В. П.а и чл.311, ал. 1 ПК против неизвестно длъжностно лице.
На 11.02.2009г. с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 148, том 1, рег.№ 531, дело № 117/ 2009г., издаден на основание чл. 587, ал.1 от ГПК, Х.П.
Д.а е призната за собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. К. обл. В., ул.
„Х.Д.“ № 1: жилищна сграда с РЗП от 62 кв.м., мазе 8 кв.м., таван 62 кв.м.; лятна кухня с РЗП от 20 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 24 кв.м., построени в общинско дворно място, съставляващо УПИ И, с кад. № 774 в кв.38 с площ от 728 кв.м., при съседи: ул. Х.Д., УПИ I с кад. № 770 - на М.С.М., УПИ X с кад. № 773- на Б.И. Б. и УПИ III с кад. № 775- на Н. Й. А..
Сочи се, че на 01.03.2007г ответникът С. Д. в качеството си на купувач, е сключил договор за покупко-продажба с майка си В.М.П., в качеството й на продавач, по отношение на същия недвижим имот, а именно: Жилищна сграда, Лятна кухня и Селскостопански постройки, находящи се в дворно място с площ 736 кв.м., общинска собственост с отстъпено право на строеж, съставляващо парцел /УПИ/ II, с кад. № 774 в кв.38 по плана на с. К. общ.
М., при граници и съседи: улица, парц. УПИ X с кад. № 773- на Б.И. Б. парц. УПИ III с кад.
№ 775- на Н. Й. А. и парц. УПИ I с кад. № 770 — на М.С.М.. Договорът за покупкопродажба е обективиран в нотариален акт № 13, том II, per. № 533, нот.дело № 222/ от 2007г. на съдия по вписванията при PC- Оряхово.
В ИМ се твърди, че продажбата на процесния имот, извършена на 01.03.2007г. от продавача В.М.П., не е породила вещно-правно действие и купувачът - ответник не е станал 2 собственик на процесиите имоти. Това е така, тъй като договорът за издръжка и гледане от 11.09.2006г., с който В. П.а се е легитимирала като собственик на процесиите имоти, е бил прогласен за нищожен с решението на ОС- В. от 16.06.2008г. по гр.дело № 267/2008г.
Нищожните сделки не пораждат права и не са годно основание да транслират права. С прогласяването на нищожността на договора за издръжка и гледане от 11.09.2006г., същият се счита за неосъществен в правния мир. Въз основа на него приобретателят В. П.а не е придобила валидно право на собственост върху процесния имот и ответникът в качеството му на правоприемник на това лице, не е получил имота от собственик и поради това не се легитимира като такъв. Следователно, сделката по нотариален акт № 13, том II, per. № 533, нот.дело № 222/ от 2007г., макар и действителна, не е проявила вещно-правен ефект, тъй като приобретателката не е придобила вещни права и следователно не е налице правоприемство на правото на собственост от последващия приобретател на имота- синът й С. Д.. Правото на собственост не е преминало от патримониума на Т. П. нито в патримониума на В. П.а, нито в патримониума на С. Д..
Сочи се също, че вписването на актове за придобиване на собственост, защитава само лицата, които са придобили имота и са вписали придобивното си основание по- рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е. в случаите на конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от несобственици, спрямо действителните собственици на имота. В случая макар договорът за прокупко-продажба да е вписан на 01.03.2007г., т.е. преди вписването на исковата молба по чл.87, ал.З от ЗЗД, което е извършено на 05.06.2007г., ответникът С. Й. не е могъл да противопостави на Х. Д.а никакви права по отношение на процесния имот, тъй като той не е придобил имота от собственик.
Сочи, че М. и В.К., а преди това и тяхната наследодателка Х.П. Д.а, в периода от влизане в сила на решението на ВОС през м.12.2008г. до прехвърлянето на имота на мен през 2023г. са упражнявали лично и непрекъснато владението върху процесния имот и то никога и по никакъв повод не е осъществявано от ответника. Непосредствено след погребението на Т. П. сестра му Х. Д.а е заявила пред В. П.а собственическите си претенции по отношение на процесния имот, като я е уведомила, че в качеството си на единствена наследница на брат си е единствен собственик на имота и че ще потърси правата си в съда по повод сключения договор за издръжка и гледане.
С влизане в сила на решението на ВОС през м.12.2008г. Х. Д.а е установила собствената си фактическа власт спрямо процесния имот. Х. Д.а е владяла процесния имот постоянно, необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно до смъртта си през 2020г.
Веднага след това моите праводателите М. и В.К. в качество си на нейни наследници продължили да упражняват фактическата власт върху процесния имот, която ми предадоха при сключването на договора за дарение. Х. Д.а и нейните наследници са заплащали местните данъци и такси за процесния имот.
Твърди се, че праводателите на ищцата, тяхната наследодателка и тя, са своили имота от м.12.2008г. до настоящия момент, като през цялото време са упражнявали постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и открито владение върху него и са го държали за себе си.
В ИМ се сочи, че ответникът никога не е живял в процесния имот и дори не е идвал в него. Той никога не е предявявал претенции за собственост върху имота и никога не е упражнявал фактическа власт върху него. С. Д. фигурира като собственик на процесния имот в имотния регистър само и единствено формално.
Поради наличието на нотариален акт № 13, том II, per № 533, н.дело № 222/ от 2007г., съгласно който ответникът формално е титуляр на право на собственост върху процесния имот, различни негови кредитори са налагали възбрани върху процесния имот, една от които все още не е заличена. По молба на едната от дарителките- В.И. до ЧСИ И.К. възбраните по изп.дело № 294/14г. и изп.дело № 113/20г. по нейния опис са заличени на 09.06.23 г.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
3
За установяване на изложеното в ИМ са допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В съдебно заседание ищеца Ц. И. В., не се явява. Представлява се от адв. М. Л.-АК В., която поддържа предявения иск, като моли съда да постанови решение при признаване на иска с оглед заявеното от ответника в с.з признание на иска.
Ответника С. Й. Д., се явява лично и признава изцяло предявения иск по основание.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска от страна на ответника.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл.124 ГПК, като с него се цели установяване на факта, че ответникът С. Й. Д., не е собственик на следните недвижими имоти - Сгради, находящи се в с. К. общ.М., ул.“Х.Д.“ № 1, а именно:Сграда № 501.774.1едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 76 кв.м.;Сграда № 501.774.2едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 28 кв.м.,Сграда № 501.774.3едноетажна паянтова селскостопанска сграда, със ЗП от 46 кв.м., построени в общински поземлен имот № 501.774, УПИ II в кв.38 по Кадастралния план на с. К. община М., ЕКАТТЕ 40200, одобрен със Заповед № 300-4-56/30.08.2002 г. на АГКК и Регулационен план № 5239/31.10.1959 г. на Министерство на благоустройството, с площ от 728 кв.м., при граници и съседи:имот с кад.№ 501.775, УПИ III, кв.38, собственост на Н. Й.а Р. и др.; имот с кад. № 501.9621-ул.“Х.Д.“ и имот с кад.№ 501.770, УПИ I, кв.38, собственост на Община М. и др.