Решение № 2960 от 24.11.2020, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 2960

18.11.2020 г.

Град Благоевград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Благоевград

Първи въззивен граждански състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска

Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20201200500764 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.К. Б., като пълномощник на К. А. С. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, против Решение №1594 от 22.05.2020 г., постановено по гр.д.№1546/2017 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

С атакуваното решение е разпределено ползването на Поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Гоце Делчев, общ.Гоце Делчев, обл. Благоевград, с адрес на имота: *********, с площ от 373 квадратни метра, при квоти: 266/366 идеални части за К. Б. Т. , ЕГН **********, от гр********* и 100/366 идеални части за К. А. С. , ЕГН **********, от гр********* съобразно Вариант 2 (втори) от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза и приложената към него скица относно разпределението на дворното място.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение.

Посочва се, че решението по гр.д.№508/2014 г. по описа на РС – Гоце Делчев не следва да се взима предвид в настоящия случай, защото по това дело съдът не се е произнесъл по същество по допуснато за разглеждане възражение за придобивна давност върху реалната част от процесния имот, а е приел, че е преклудирано времето, в което такова възражение е могло да бъде направено, и не го е разгледал изобщо. Твърди се, че в настоящото производство съдът е бил длъжен да разгледа своевременно повдигнатото възражение и да се произнесе по него по същество, като ако направи това ще стигне до единствено правилния извод, че С. е собственик на 157/367 кв.м. от процесния имот, а ищцата Т. само на 210/367 ид.ч. от него. Навежда се, че по делото са събрани писмени и гласни 1 доказателства, които установяват по безспорен и категоричен начин фактическото своене на реалната част от процесния имот от ответницата. Твърди се, че обратно на посоченото в мотивите на решението, по настоящото дело следва да се кредитират в цялост показанията на свидетелите на ответниковата страна – св.Т. и св.С., доколкото те са съвсем близки съседи на имота и очевидци на събитията през годините, непосредствено са възприемали процесния недвижим имот в продължение на десетилетия. Твърди се още, че техните показания са такива на незаинтересовани от изхода на делото лица, кореспондират помежду си и с писмените материали по делото. Посочва се, че съдът е следвало да констатира, че квотите на собственост на страните по делото са 157/367 ид.ч. от имота за ответницата К. С., съответстващи на реалното място, заключено между уличните регулационни линии, вътрешната граница откъм УПИ II и бетонната ограда, която съществува на място в процесния парцел, и 210/367 ид.ч. от имота – за ищцата К. Т., представляващи останалата част от процесния недвижим имот, и съответно да потвърди ползването на имота по досегашния начин, онагледен в първия вариант на коригираното експертно заключение. На следващо място, в жалбата се твърди, че даже и изводът на съда за окончателно разрешаване на въпроса с квотите на собственост на страните да е правилен, то съдът отново е можел да постанови ползване както досега, защото ответницата е придобила безсрочното вещно право на ползване, на основание чл.79, ал.1 ЗД – чрез осъществено непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, в периода 1985 – 2012 г., дори 2014 г., в която година било образувано гр.д.№508/2014 г., което владение представлявало същинско смущение на владението на С.. Излагат се подробни съображения в подкрепа на възражението, че ответницата е придобила по давност правото на ползване върху процесните 56, 73 кв.м.

Твърди се, че ако Т. по силата на решението по гр.д.№508/2014 г. наистина е собственик на 266/366 ид.ч. от процесния имот, част от които попадат в реалното място, което от десетилетия се ползва от ответницата, то тя разполага единствено с т.нар. „гола собственост“ върху 56, 73 кв.м., доколкото мястото, което ползва ответницата, е с площ от 157 кв.м. Посочва се, че ищцата като собственик на 266/366 ид.ч. от имота, в качеството си само на притежател на „голата собственост“ върху 56, 73 кв.м. трябва да осигури възможност на ответницата да осъществява придобитото от нея право на ползване върху тях.

Затова съдът е следвало да постанови разпределение на ползването на процесния недвижим имот по вариант първи от възприетата по делото съдебно – техническа експертиза (коригирана такава), както се ползвал имотът в последните десетилетия, а именно: ищцата да ползва и занапред частта от имота, оцветена в зелено, с площ от 210 кв.м., а ответницата да ползва частта от имота, оцветена в жълто, с площ от 157 кв.м. По изложените по – горе съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови ново решение, с което да разпредели ползването на процесния имот по вариант първи от възприетата по делото съдебно – техническа експертиза (коригирана такава), а именно: ищцата да ползва и занапред частта от имота, оцветена в зелено, с площ от 210 кв.м., а ответницата да ползва частта от имота, оцветена в жълто, с площ от 157 кв.м. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

2

По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна – К. Б. Т. , чрез адв.М. К., в който се застъпва становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че твърденията, наведени във въззивната жалба са несъстоятелни и недоказани. Посочва се, че не съществува съмнение по въпроса какъв е обема на правата на всяка от страните по делото. В тази насока се твърди, че с влязло в сила съдебно решение на ВКС по образуваното от ищцата гр.д.№508/2014 г. на РС – Гоце Делчев, ищцата К. Т. е призната за собственик на 266/366 идеални части от имота, целият с площ от 366 кв.м., ведно с построената в югозападната част на имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м., а К. С. притежава останалите 100/366 идеални части от имота, ведно с построените в североизточната част на имота жилищна сграда и гараж.

Твърди се, че именно поради наличието в правния мир на влязлото в сила решение, касаещо квотите на страните в съсобствеността, не може да бъде разгледано и възражението за придобиване по давност на 56, 73 кв.м. от имота, направено от ответницата. Посочва се, че това възражение представлява спор за собственост, който вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което и правилно районният съд не го е разгледал. Твърди се, че това по какви причини ответницата по посоченото гражданско дело не е направила своевременно възражението си за придобиване по давност на част от процесния имот в предходно развило се производство, се явява ирелевантно в случая, доколкото всеки отговаря сам за това как организира защитата си. Посочва се, че самите твърдения, че ответницата е собственик на 56, 73 кв.м. от имота на основание придобивна давност, са несъстоятелни. В тази насока се твърди, че нито бащата на ответницата, нито тя са станали собственици на 56, 73 кв.м. от имота, като се твърди, че не е възможно тези 56, 73 кв.м. да се придобият по давност, на първо място, защото същите не са самостоятелна вещ, която може да се придобие самостоятелно, и на второ място, защото в случая владението не е трайно, явно и спокойно. На следващо място, в отговора се посочва, че в случая изобщо няма учредено вещно право на ползване от страна на собственика Т. на ответницата С., поради което и възражението на жалбоподателката за придобиване по давност на безсрочно вещно право на ползване върху имота, чрез осъществено непрекъснато владение в продължение на 10 години, направено за първи път с жалбата, се явява неоснователно. Въззиваемата страна твърди още в отговора, че счита, че с третия вариант на разпределение на имота по допуснатата съдебно – техническа експертиза се разпределя съсобствеността между страните, без да се ощетява ищцата в настоящото производство, като се твърди, че при този вариант има максимално точно съответствие между притежаваните идеални части от правото на собственост на страните и разпределената за ползване площ за всяка от тях.

Въззиваемата страна посочва, че въпреки, че е поискала разпределението на имота да стане съобразно вариант трети от експертизата, изцяло възприема изводите на РС – Гоце Делчев, че имота следва да бъде разпределен за ползване съобразно втория вариант от заключението по изложените от съда съображения, въпреки че в този случай въззиваемата страна е ощетена с 9, 76 кв.м. По отношение на вариант първи от заключението се твърди, че същият съществено нарушава законното право на собственост на въззиваемата страна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли за 3 потвърждаването му, ведно с присъждане на сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски по делото съобразно представени списъци по чл.80 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание по въззивното дело, въззивника и въззиваемата страна, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Депозират становища, в които поддържат процесуалните си позиции.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Благоевградският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

БлОС намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, поради което не се налага процедиране по реда на чл.270, ал.1 и ал.3 ГПК.

По правилността на атакуваното решение, съдът намира следното:

Страните по делото са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Гоце Делчев, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

По делото е представен нотариален акт №93, том ІІ, дело №730 от 08.12.1970 година на Районен съд гр.Гоце Делчев, с който К. Д. С. е продала на Б. Н. С. стара паянтова къща, заедно с 266/366 ид.части от парцел V, кв.58 по плана на гр.Гоце Делчев, при съседи: от два страни улица, М. Ц. и М. Х

След смъртта на Б. С. имота бил наследен от съпругата му М. Д. С. и дъщеря му – ищца по делото, както се установява от удостоверение за наследници изх.№842/27.09.2017 г., издадено от Община Гоце Делчев.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №71, т.ІІ, рег.№3014, дело №263 от 06.04.2006 г. на нотариус В. Б. гр.Гоце Делчев, вписан в СВ гр.Гоце Делчев, с 4 вх.рег.********* парт.кн.18736, 18737, М. Д. С. е прехвърлила на ищцата К. Б. Т. собствените си 3/4 идеални части от 266/366 ид.ч. от УПИ, парцел І, имот пл.*********, кв.58 по плана на гр********* утвърден със заповед №32/1992 г., с площ за имота от 366 кв.м., ведно със застроената в югозападната част на имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., при съседи за имота: от североизток – улица, от югоизток – УПИ парцел ІІ на М.З., от северозапад – улица и от югозапад – УПИ парцел ХІІ на З.Х..

Във връзка с възникнали помежду им спорове относно обема на собственост на всяка от страните върху процесния имот, по искова молба от К. Т. е образувано гр.д.№508/2014 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. С постановеното по делото решение е признато за установено по отношение на К. А. С. , че К. Б. Т. , ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград е собственик на основание наследство и дарение на 266/366 идеални части от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Гоце Делчев, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес за имота г*********, с площ от 373 квадратни метра, с номер по предходен план 2144, квартал 58, парцел І, при съседи за имота: поземлени имоти с идентификатори: от запад – ***, от юг – ***, от изток – *** и от север – ***, идентичен с УПИ І, квартал 58, образуван от имот 0.2144 по подробния устройствен план на гр.Гоце Делчев, *********, одобрен със заповед №285 от 24.11.2009г. на ОбС, с площ за УПИ І от 367 кв.м., при съседи за имота: