Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 17.05.2022, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 491/2021
Вид
Решение № 36
Подписан
17.05.2022
В сила
17.10.2022
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 17, ал. 1, т. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Царево, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200491 по описа за 2021 година Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Д. СТ., ЕГН **********, против наказателно постановление № 02-100 от 27.09.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” Черно море, гр. Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, на Г. Д. СТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите.

Редовно призован жалбоподателят се явява лично с упълномощен защитник. Поддържа жалбата и моли съдът да я уважи, като отмени НП в частта, в която не е влязло в сила.

Процесуален представител неоснователност на жалбата. на

АНО, взема становище за

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 04.04.2021 г. при рутинен патрул, служители на Гранична полиция, 1 установили жалбоподател, в морето, в рибарска лодка № *******. Към момента в който бил установен, жалбоподателя извършвал риболов, с риболовни уреди тип „кош“. Служителите на полицията лично възприели, как жалбоподателя изтегля от морето такива риболовни уреди. Същите- но вече в неработно положение, но със следи от скорошна употреба- били установени в лодката на жалбоподателя. За случая били уведомени и дирекция „Рибарство и контрол„ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. номер № 0008215, в който установеното нарушение било описано ясно, точно и изчерпателно. Жалбоподателят подписал и получил на място АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Г. Д. СТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитаните свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите- служители на ГП и ИАРА като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията им, както и в добросъвестността на тези свидетели, при изпълнението на служебните им задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на тези свидетели и кредитира същите като истинни.

Съдът не дава вяра на показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел, като ги намира за неистинни, предубедени и заинтересовани, предвид личните отношения между жалбоподателя и водения от него свидетел.

Съдът не дава вяра и на изложеното от самия жалбоподател, тъй като сочените от него обстоятелства, категорично се опровергават от събраните по 2 делото и ценени от съда доказателства- гласни и писмени.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено виновно.

Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на ИАРА, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към ИАРА, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Деянието предмет на настоящото производство и неговия автор, съда намира за категорично и безспорно установени- в тази насока са приложените писмени доказателства и свидетелските показания на разпитаните по делото актосъставител и свидетели. Достоверни доказателства в противната насока 3 не бяха представени, поради което и съда счита отразеното в АУАН и атакуваното НП за безспорно установено.

В обстоятелствената част на АУАН и в атакуваното НП, са посочени ясно и точно, обстоятелства и доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение. В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, от които безспорно да се установи, че именно жалбоподателят на инкриминираната дата и място е извършил вмененото му нарушение. Свидетелите, установили твърдяното нарушение, са възприели лично факта на извършването на деянието и неговия автор.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗРА, като нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

При служебна проверка на Наказателното постановление, съда не констатира допуснати нарушения от страна на АНО- както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е определена и наложената санкция, в минималния законоустановен размер. Ето защо, НП, в тази му част, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-100 от 27.09.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” Черно море, гр. Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, на Г. Д. СТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4

1500,00 лв. на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5