Определение № 42129 от 10.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42129 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20251110122542 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 138770/17.04.2025г. ищците В. К. П* – Н* и Ф. К. П* – Г* са предявили против „* ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, с които се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 3100833/27.12.2024г., сключен между наследодателя на ищците – Р* П* – К* и „К*“ ЕАД, поради противоречие му със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

В условията на евентуалност са предявени отрицателни установителни искове по чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите по т.7, т.8 и т.10 от Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, поради противоречие им със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

Ищците В. К. П* – Н* и Ф. К. П* – Г* са предявили против ответника „А*“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство от 27.12.2024 г., сключен между наследодателя на ищците – Р* П* – К* и „А*“ ЕООД, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като евентуално се моли да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл.II, т.1 и т.2 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че двамата ищци са наследници на Р* П* – К*, която приживе е сключила с ответника „* ЕАД договор за потребителски кредит № 3100833/27.12.2024г., въз основа на който на наследодателя била предоставена в заем сума в общ размер от 1000 лева, със задължение да я върне на 13 месечни погасителни вноски, с фиксиран ГЛП от 29.71% и ГПР в размер от 34,12%. Поддържат, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което наследодателят е сключил договор за предоставяне на поръчителство от 27.12.2024г. с ответника „А*“ ЕООД, по силата на който последният е поел задължение да обезпечи пред „* ЕАД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, като съгласно договора за поръчителство било уговорено и възнаграждение за поръчителя в размер на 515,41 лева, 1 което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема. Ищците считат, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като посоченият размер на ГПР не е действителният такъв, доколкото в него не е било включено възнаграждението за поръчителя по договора от 27.12.2024г., явяващо се част от общите разходи по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на „А*“ ЕООД е „К*“ ЕАД, който съгласно чл.8 от договора за поръчителство е овластен да получава плащания вместо поръчителя. Това обстоятелство сочело, че на кредитополучателя е бил известен разходът за възнаграждение в полза на поръчителя.

Излагат съображения, че договорът за поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита, както и че чрез него се нарушава изискването на чл.16 ЗПК за извършване на оценка на платежоспособността на длъжника. Ищците сочат, че ако възнаграждението за поръчителя в размер на 515,41 лева бъде взето предвид при изчисляване на ГПР, то размерът на последния би надхвърлил максимално допустимите граници по чл.19 ЗПК. Всичко това сочело, че обявеният в договора за кредит ГПР не е действителният такъв, което водело до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и на клаузата уреждаща размера на ГПР. Уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави, тъй като надвишава двукратния размер на законната лихва, предвид обезпечения характер на договора, като това водело до недействителност и на целия кредит. Договорът за поръчителство, сключен с „А*“ ЕООД, се намирал във взаимна връзка с договора за кредит, поради което недействителността на заема водела до недействителност и на договора за поръчителство. Същият договор нарушава нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаля закона, тъй като възнаграждението по него не е включено в определения ГПР, и води до неравновесие в правата на страните, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, като освен това възнаграждението по договора за поръчителство съставлявало скрита възнаградителна лихва, която не е оповестена при посочването на ГЛП. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като възнаграждението по него е над 50 % от сумата по отпуснатия кредит, без кредитополучателят да получава нищо насреща.

Молят исковете да бъдат уважени, като е заявена и претенция за разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Правят искане за допускане на счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „* ЕАД.

Ответникът признава, че с наследодателя на ищците е сключен договор за потребителски кредит № 3100833/27.12.2024г. с посочените в исковата молба параметри, както и че главницата по кредита е била напълно усвоена. Излага съображения, че договорът е действителен и отговаря на условията на ЗПК. В приложение № 1 ясно и разбираемо били посочени ГПР и общата дължима сума, а в общите условия се съдържали взетите предвид допускания при формиране на ГПР, поради което било спазено условието на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди обаче, че възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който следва да бъде включван в размера на ГПР, поради което това не било сторено, като била взета предвид единствено възнаградителната лихва. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ответникът „А*“ ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което за спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно това да бъде направено към момента на 2 сключване на договора за кредит. Поддържа, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „А*“ ЕООД, по своя характер представлява договор за поръчка и уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. В допълнение са наведени твърдения, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „А*“ ЕООД, а не в полза на заемодателя. Дори и да се приеме, че е недействителен договорът за предоставяне на поръчителство, то това не важи и за основния договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „А*“ ЕООД. Не оспорва сключването на договор за поръчителство. Ответникът оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че договорът за поръчителство, по който дружеството е страна, е действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за поръчка, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Възнаграждението е дължимо само за периода на гарантиране и е съобразено с поетия риск. Подчертава, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след договора за кредит, в независима електронна среда, до която "К*" ЕАД няма достъп. Информацията за възнаграждението се предоставя на "К*" ЕАД единствено за улесняване на плащанията от потребителя. Твърди, че обезпечението е възможност, а не задължение за кредитополучателя (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит).

Обезпечените и необезпечените кредити не са различни продукти и не са пряко свързани с размера и условията на погасяване. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (не е задължително условие и не е известно на кредитора към момента на сключване на договора). Поддържа, че свързаността между „А*“ ЕООД и „К*“ ЕАД не е основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не постъпват в патримониума на „* ЕАД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „* ЕАД предявява насрещни осъдителни искове срещу В. К. П* – Н* и Ф. К. П* – Г* с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК, като моли всеки един от първоначалните ищци да бъде осъден да му заплати сумата от по 433,09 лева, представляваща 1/2 част от чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № 3100833/27.12.2024г., сключен с наследодателя Р* П* – К*, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми с получаване на препис от исковата молба, ведно със законната лихва от 11.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът по насрещните искове сочи, че по процесния договор за потребителски кредит размерът на предоставената главница е 1000 лева, като на 10.02.2025г. е било извършено едно плащане в размер на 133,82 лева, с което са погасени по първата погасителна вноска с падеж 10.02.2025г. главница в размер на 62,29 лева, възнаградителна лихва в размер на 24,77 лева и възнаграждение за поръчителство в размер на 46,76 лева. Към датата на подаване на насрещния иск е настъпил падежът на вноските от 10.03.2025г. до 10.07.2025г., по които главницата е в размер на 341,33 лева. Поддържа се, че към датата на депозиране на исковете задълженията по падежиралите вноски по кредита не са изпълнени, поради което са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит от договора, с оглед допуснатото просрочие, поради което с насрещната искова молба се прави и изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на оставащата част от главницата по договора, а именно в размер на 596,38 лева за вноските от 10.08.2025г. до 10.02.2026г. Насрещният ищец сочи, че след извършеното плащане от 133,82 лева, дължимата чиста стойност на кредита 3 възлиза на 866,18 лева, като от тази обща сума претендира от всеки ответник равна част от по 433,09 лева, съобразно делът му в наследството. С оглед на изложеното, моли за уважаване на предявените насрещни искове, които да бъдат разгледани, ако бъдат уважени главните искове на първоначалните ищци.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответниците по нея, в който се оспорва основателността на исковете. Не оспорват сключването на договор за потребителски кредит и усвояването на главницата от 1000 лева, но се поддържа, че същият е недействителен по съображенията, изложени в първоначалната искова молба. Считат, че една от предпоставките за уважаване на насрещния иск е наличието на валиден договор, която липсва, поради което претенциите били неоснователни.