Определение № 233 от 23.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Велико Търново, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600152 по описа за 2026 година Производството е по чл. 345 ал.1 във вр. с чл. 249 НПК.

С протоколно определение № 309 / 27.04.2026 г. е прекратено съдебното производство по НОХД № 195/2026 г. по описа на Окръжен съд Русе на основание чл.249 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НПК и чл.248 ал.1 т.3 от НПК, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като делото е върнато на Окръжна прокуратура - Русе за отстраняването му.

Против определението е подаден частен протест от ОП –Русе с наведени оплаквани за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са подробни съображения в тяхна подкрепа. В атакуваното определение решаващият първостепенен съд е приел, че описаното в текстовата част от диспозитива на обвинителния акт престъпление не съответства на състава на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в“ от НК, тъй като е посочено, че на инкриминираната дата подсъдимият по непредпазливост е причинил тежка черепно -мозъчна травма, която е в пряка причинно -следствена връзка с настъпилата по -късно смърт. При так формулираното обвинение е равносилно на липса на такова. Прокурорът счита, че не е било допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, свързано с накърняване правото на защита на подсъдимия М. да разбере точното обвинение. В диспозитива на обвинителния акт е посочен по-голям обем от изискуемия такъв. При несъгласие на решаващия съд с възприетата правна конструкция няма пречка излишната част да бъде премахната при постановяване на присъдата. Иска се отмяна на определението на основание чл.249 ал.3 от НПК, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подаден е възражение от адвокат С. И., като повереник на частните 1 обвинители В. Б. Т., М. В. В. и А. В. Б. против определението. Изложени са съображения. Иска се отмяна на постановеното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, в настоящия си състав, след като провери атакуваното определение, изложените в протеста доводи и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

Подаден е протест от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок. Определението е атакувано по отношение произнасянето на съда по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 НПК, протестът е допустим.

Видно от материалите по делото е, че по описа на Окръжен съд – Русе е образувано НОХД № 195/ 2026 г., въз основа на внесен обвинителен акт, с който на обвиняемия М. М. е ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в" вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.2 ал.1 от НК.

В разпоредително заседание е прекратено съдебното производство чл.249 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НПК. Решаващият съд приема, че при изготвяне на обвинителния акт е било допуснато отстрани съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правата на подсъдимия.

В заключителната част на акта е посочено, че на инкриминираната дата, извършвайки конкретни нарушения, подсъдимият по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда - черепно-мозъчна травма на пострадалото лице, която е в пряка причинно -следствена връзка с настъпилата му смърт на 05.09.2024 г. Според съда, описанието на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.2 ал.1 от НК в обвинителния акт не съответства на изискването на закона да се съдържат признаците от обективна страна на престъплението. При така формулираната му заключителна част е допуснато смесване на два престъпни състава, което представлява своеобразна комбинация между престъплението по чл.124 от НК или на свързаните такива с причиняване на телесна повреда и на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в" вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

На следващо място е посочено, че според част от участниците в разпоредителното заседание, от заключителната част на обвинителния акт за подсъдимия е ясно в какво престъпление е обвинен, тъй като в нея са изписани всички обективни признаци, които поначало трябва да намерят място в обвинението. Първостепенният съдът приема, че те не са формулирани в съответствието с изискването на чл.343 ал.1 б."в" вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.2 ал.1 от НК, което е равносилно на липсата на обвинение за съставомерно деяние, което винаги препятства правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, даже и в случаите, когато се твърди противното от него.

След като прокурорът е внесъл обвинителен акт за извършено престъпление, в заключителната му част е трябвало да посочи, че на съответна дата при извършване на конкретни нарушения подсъдимият по 2 непредпазливост е причинил смърт на пострадалото лице, като се укаже датата, на която е настъпила, тъй като в случая е различна от тази на произшествието.

На следващо място от решаващия съд е констатирана допусната очевидна фактическа грешка при изготвяне на обвинителния акт. На стр.3 и стр.4 от обстоятелствената му част са посочени опасната зона на спиране на автомобила, стойностите на скоростта, с която е бил управляван и опасната зона при управление с допустимата скорост от 50 км/ч., като се цитира на стр.

4 от акта абзац, че: „Отстоянието на управлявания от обвиняемия лек автомобил до мястото на удара е било по -голямо от опасната му зона на спиране, както с установената, така и с разрешената скорост на движение." Първостепенният съд счита, че е налице противоречие между първата част, където са цитирани стойностите, изчислени по експертен път с цитирания абзац, където е направена оценка на отстоянието от управлявания автомобил до мястото на удара.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд не споделя изцяло изложените съображения от първата инстанция, като счита за правилен крайния извод, до който е достигнала. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, така че то да определи предмета на доказване относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване с цел осъществяване на правото му на защита.

Изготвянето на обвинителния акт е подчинено на посочените в чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК императивни изисквания, чрез които прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Липсата на всички факти, от които се извеждат съставомерните признаци на конкретното престъпление, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия/ подсъдим. Същият следва да знае всички факти, които се отнасят до обективната и субективна страна на деянието, тъй като в противен случай е поставен в невъзможност да организира защитата си в пълен обем /ТР № 2/2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т.4.1 и 4.2./.

В инкриминирания случай на подсъдимия е ангажирана наказателната отговорност за това, че на 18.06.2024 г. в гр.Русе при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП, по чл.116 от ЗДвП и по чл.117 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство при приближаване към място, където в близост до пътя се намират деца, включително и детето С. В. Б., не намалил скоростта на движение и при насочване на детето, тичайки към платното за движение, не предприел спиране и по непредпазливост на причинил тежка черепно мозъчна травма на С. В. Б., която е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 05.09.2024г. смърт. Инкриминираното деяние е квалифицирано като престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК. Текстова му част, цитирана по –горе, е описана в обстоятелствената 3 и в заключителната част на обвинителния акт, а така също и е посочена правната му квалификация, която се приема от прокурора по отношение извършеното деяние.

На подсъдимия е ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, чийто съставомерен резултат е причиняването на смърт при управление на превозно средство. В инкриминирания случай в резултат на настъпило пътно произшествие е била причинена на пострадалото лице тежка черепно мозъчна травма, която е довела до настъпилата му в последствие смърт. В инкриминирания случай в следствие на произшествието са били причинени два обществено опасни резултата, които са телесна повреда на едно лице и последвалата му смърт. Същите са посочени както в обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт при описание на признаците от обективна страна на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Съгласно трайната съдебна практика и доктрина, при настъпването на две и по -вече общественоопасни последици, по –леките от тях се поглъща от по- тежкия вредоносен резултат.

На подсъдимия е ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 НК, чийто съставомерен резултат е настъпването на смърт на едно лице. Предхождащата я причинена тежка черепно -мозъчна травма, която е довела до настъпването на смъртта, не е съставомерен елемент от фактическия състав на посоченото престъпление и няма място в заключителната част на акта. Достатъчно е да се отрази само в обстоятелствената му част, за да се проследи хронологически поредицата от фактите, довели до настъпването на по-тежкия съставомерен резултат.

В обстоятелствената и заключителната част на акта е посочено, че при управление на ППС подсъдимият по непредпазливост е причинил на пострадалия тежка черепно -мозъчна травма, която е в пряка причинноследствена връзка с настъпилата му смърт. Посочена е само формата на вината по отношение на настъпилата телесна повреда, която е съставомерния резултат по чл.343, ал.1, б. „б“ НК, за каквото престъпление подсъдимият няма обвинение.

При така използваната формулировка на текстовата част на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“ НК от прокурора липсва субективната страна, при която е осъществено, тъй като не е посочена формата и вида на вината по отношение причинената смърт, която е съставомерния му резултат.

Такава не се сочи нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на акта. По този начин е налице неяснота в обвинението каква е формата на вината, която се приема от прокурора и при която е извършено престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“ НК, чийто съставомерен резултат е настъпилата смърт на пострадалия. Настоящият състав на въззивния съд също счита, че не е достатъчно да се посочи, че подсъдимият е причинил по 4 непредпазливост на пострадалия тежка черепно -мозъчна травма, която е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата му смърт, което автоматично се отнася и за нея. Следва да се посочи конкретно каква е вината по отношение на смъртта. Вината е основния субективен елемент от фактическия състав на престъплението, а не е обективен признак, както се сочи неколкократно от първостепенния съд в мотивите на атакуваното определение. Непосочването на вината е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване правото на защита на обвиняемия /подсъдим.

По отношение констатираното противоречие на стр.3 и стр.4 от обстоятелствената част на акта, настоящият състав не счита, че е налице такова и не споделя доводи в атакуваното определение.

С оглед изложеното по-горе въззивният съд приема, че подаденият частен протест се явява неоснователен, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 309/27.04.2026 г., постановено по НОХД № 195/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5