Решение № 35 от 06.01.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101523 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от "Йеттел България" ЕАД - град София, чрез адв. Л. Г. - САК, срещу Р. П. Т. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 11.10.2018 година между страните по делото е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 05.06.2018г. с предпочетен номер ***, както и договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство „Самсунг Галакси J5 2017“, с предоставена отстъпка от цената му. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по горепосочените договори и не е заплащал дължимите такси, лизингови вноски и суми за потребление. Уточнява, че в периода 15.05.2019г. - 14.08.2019г. абонатът не е платил месечни абонаментни и еднократни такси, както и ползвани мобилни услуги в общ размер на 152.72 лв., както и лизингови вноски в общ размер на 49.49 лв. за периода 15.05.2019г. – 14.09.2019г. Твърди, че на 09.10.2019г. е прекратил процесните договори и е деактивирал предоставените услуги, поради посоченото неизпълнение. Посочва, че доколкото прекратяването на договорите е по вина на ответника, му е начислил неустойка за предсрочно прекратяване по т. IV.3 б. „а“ от допълнителното споразумение в размер на 62.46 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, както и неустойка по т. IV.3 б. „б“ в размер на 128.69 лв., 1 представляваща разликата между стандартна цена на предоставеното мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 11.10.2018г. Твърди, че поради прекратяването на последния договор за абоната е възникнало задължение за сумата в размер на 175.08 лв., представляваща начислени накуп и предсрочно изискуеми на основание чл. 12 ал. 2 ОУ към договора за лизинг 12 лизингови вноски. Посочва, че общото задължение на ответника по процесните договори възлиза на 568.44 лв., за която сума е издадена фактура № **********/15.10.2019г. Навежда доводи, че за тази сума се е снабдил със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 541/2022г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ответникът му дължи сумата от 568.44 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за мобилни услуги и лизинг за месечни абонаментни такси, използвани услуги, неплатени лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски за исковото и заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. последният оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че е страна по договорни връзки с ищеца. Възразява, че не е ясен начина, по който са изчислени претендираните суми. Релевира възражения за изсрочване по давност на процесните вземания, тъй като представляват периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „В“ ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното заверено копие на Договор за мобилни услуги № 620018281 за предпочетен номер 359898397767 от 05.06.2018 година /л. 7-13 от Ч.гр.д. № 541/2022 година на ВТРС/ се установява, че на посочената дата между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги, с който на клиента е предоставен мобилен номер 359898397767. Приложена е и декларация - съгласие от 05.06.2018 година /л. 14 от Ч.гр.д. № 541/2022 година на ВТРС/, с която Р. П. Т. е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласна с тях.

С Допълнително споразумение № 016654590 за мобилен номер 359898397767 от 11.10.2018г. страните са уговорили нов тарифен план със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лева, с който на клиента е предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black, при отстъпка от стандартната цена в 2 размер на 279.74 лева. В т. 3 от раздел IV от споразумението страните са уговорили, че в случай на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия срок на договора. По делото е приложена декларация - съгласие от 11.10.2018 година /л. 24 от Ч.гр.д. № 541/2022 година на ВТРС/, с която ответницата е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях. Във връзка с допълнителното споразумение, между страните е сключен и Договор за лизинг от същата дата за предоставения мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black с цена на лизинговата вещ 335.57 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 14.59 лв. с вкл. ДДС, като ответница е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях. В чл. 4 от договора за лизинг лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството, а в чл. 12, ал. 2 от ОУ към него, които са част от него и са подписани от лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно този договор плащания.

По Ч.гр.д. № 541/2022 година на ВТРС са приложени и Фактура № ********** от 15.10.2019 година; Кредитно известие № 7294012149 от 15.09.2019 година; Фактура № 7292554341 от 15.08.2019 година; Фактура № 7291215893 от 15.07.2019 година и Фактура № 7289916168 от 15.06.2019 година /л. 25-28 и 54/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 541 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.03.2022 година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. П. Т. за сумата в размер на 191.15 лева, представляваща начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сумата в размер на 175.08 лева, представляваща задължение за лизингови вноски, сумата в размер на 202.21 лева, представляваща задължения за минали периоди, от които 62.12 лева за разговори, съобщения и други таксувани услуги, 49.49 лева - лизингови вноски и 65.15 лева месечни и еднократни такси, както и за сумата в размер на 385.00 лева – направени разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на 3 заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по приложения договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към него и договор за лизинг, че е изправна страна по тях, т.е. че е осигурил достъп на абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил, както и че е предоставил ползването на лизинговата вещ, наличието на предпоставките пораждащи начисляването на неустойка по договорите, както и размера на претендираните вземания.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по делото по сключени между тях Договор за мобилни услуги № 620018281 за предпочетен номер 359898397767 от 05.06.2018 година и Допълнително споразумение № 016654590 за мобилен номер 359898397767 от 11.10.2018г., по които ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. Видно от приложените договор и допълнително споразумения, операторът е предоставил на абоната посочените услуги по тарифен план, посочен в тях и описан по-горе, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния тарифен план. В договора и споразумението изрично са посочени услугите по избраните абонаментни планове, ценовите условия, съответно задълженията на потребителя и последиците от неизпълнението им. Видно от приложените декларации – съгласие ответникът е декларирал, че е получил подписани екземпляри от ОУ, запознат е със съдържанието им и е съгласен с условията по тях. На следващо място, видно от самия договор за мобилни услуги, респективно – допълнително споразумение към него, операторът е предоставил на ответника СИМ карта със съответния и посочен изрично номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б" от ОУ. Предоставянето на уговорените с договорите мобилни услуги се установява и от 4 приложените фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е породило насрещното задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по тарифните планове, както и цената на допълнително използваните услуги, които не са включени в тях. В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключения договор, съответно – допълнително споразумение, той дължи на оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са посочени погоре за използване на предпочетения от него номер 359898397767.

Видно от приложените по делото по делото фактури /л. 25-28 и 54 от Ч.гр.д. № 541/2022 година на ВТРС/ за ползваните от ответника услуги са начислени следните суми: За периода от 15.05.2019 година до 14.06.2019 година са начислени сумата в размер на 77.29 лева с ДДС - за месечни абонаментни такси и използвани услуги и сумата в размер на 14.59 лева - лизингова вноска, като е включено и задължение от предходен период в размер на 54.89 лева. За периода от 15.06.2019 година до 14.07.2019 година са начислени сумите в размер на 50.51 лева с ДДС – за месечни абонаментни такси и сумата в размер на 14.59 лева - лизингова вноска, като е включено и задължение от предходен период в размер на 146.77 лева и е приспадната сумата в размер на 55.00 лева – внесени плащания. За периода от 15.07.2019 година до 14.08.2019 година са начислени сумата в размер на 25.03 лева с ДДС - за месечни абонаментни такси и използвани услуги и сумата в размер на 14.59 лева - лизингова вноска, като е включено и задължение от предходен период в размер на 156.87 лева. С Кредитно известие № 7294012149 от 15.09.2019 година за периода от 15.08.2019 година до 14.09.2019 година е начислена сумата в размер на 14.59 лева - лизингова вноска и е приспадната сумата в размер на 8.87 лева, като е включено и задължение от предходен период в размер на 196.49 лева В случая по делото приложените фактури не са създадени нарочно от ищеца за нуждите на процеса, а приложенията към тях отразяват данните за използваните услуги според автоматизираната система на доставчика, поради което съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени, т.е. услугите, посочени в тях са предоставени, което от своя страна е породило задължение за заплащане на стойността им. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми, поради което за посочените отчетни периоди дължи на ищеца за абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги и лизингови вноски сумата общо в размер на 202.21 лева. Неоснователно в тази насока се явява възражението на назначения на ответника особен представител за погасяване на задълженията по давност, доколкото видно от приложените фактури първото от претендираните задължения е възникнало на 15.06.2019 година, респективно – към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 година, не е изтекъл 5 предвидения в ЗЗД срок за погасяването им по давност.