Определение № 1628 от 16.05.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1628 гр. София, 16.05.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100902062 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване на поредност на вземане в размер на 18 405,60лв, представляващо съдебни разноски по адм. д.

№ 14419/2019 г. по описа на ВАС, признати със съдебното решение.

В исковата си молба ищецът НАП твърди, че по партидата на ответника „В.Р. 2000“ ООД(н), на 03.08.2020г. е обявен списък на служебно приети вземания на кредиторите и допълване по реда на чл.695 във вр. с чл.688, ал.3 ТЗ от ТЗ на списък с приети предявени вземания на кредиторите на длъжника.

В списъка със служебно приети вземания синдикът е включил вземания в полза на НАП в общ размер на 22 065,96лв., дължими въз основа на влязло в сила на 05.03.2020г. съдебно решение, от които главница в размер на 1 960,36лв., представляваща разлика между предявено прието вземане в размер на 3 533 845,94лв и присъденото със съдебното решение вземане в размер на 3 535 806,30лв., ведно със законната лихва до окончателната плащане на вземането и сумата от 20 105,60лв, представляваща съдебни разноски, в т.ч държавна такса от 1 700лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането и 18 405,60лв. юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, като за главниците от 1 960,36лв. и 1 700лв. синдикът е предвидил поредност на удовлетворяването по чл.722, ал.1,т.7 ТЗ, а за задълженията за лихви – поредност по чл.722, а.1,т.9 ТЗ, а за вземането з юрисконсултско възнаграждение е приел, че е вземане, свързано с участието на кредитора в производството по несъстоятелност, поради което поредността за удовлетворяване е по чл.722, ал.1,т.12 ТЗ.

Ищецът твърди, че срещу посочената от синдика поредност е подал възражение с вх. №80836/07.08.2020 г. и с определение №264712/04.10.2021 г., постановено по т.д.№5019/2013 г., подаденото възражение е оставено без уважение и списъкът е одобрен във вида, изготвен от синдика. Твърди, че определението е вписано в ТР по партидата на длъжника на 05.10.2021г.

Ето защо предявява установителен иск, с който цели да установи поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ на приетите в 1 производството по несъстоятелност на „В.Р. 2000“ ООД(н) вземания.

В подкрепа на тезата си излага следното:

Не приема за правилни изводите на съда по несъстоятелността, че направените от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение са разноски, направени във връзка с участието му в производството по несъстоятелност и това е така, тъй като процесното възнаграждение от 18 405,60 лева е включено от синдика в списъка на приети вземания, служебно, въз основа на влязъл в сила съдебен акт- решение №3417/05.03.2020г. на ВАС, постановено по адм.д. №14419/3029 г., във връзка с решение №5155/24.07.2019 г. на АССГ, постановено по адм.д.

№4569/2018 г. Това решение е краен съдебен акт, с който е разрешен административен спор, иницииран от дружеството, за оспорване на издаден по реда на ДОПК ревизионен акт (РА) № Р – 22221715001202-091001/01.12.2016 г., установените, с който публични вземания са приети в производството по несъстоятелност.

Излага доводи относно реда за издаване на РА и неговата регламентация в ДОПК и като резултат от осъществен данъчно-осигурителен контрол.

Именно поради това РА подлежи на обжалване по реда на ДОПК, като по съдебните производства НАП има качество на страна по административните дела и това участие на НАП по тези дела не представлява участие в производството по несъстоятелност.

Твърди, че участието на НАП в производството по несъстоятелност не е обвързано от правото на оспорване на ревизираното лице на издадения РА и дали този акт се обжалва или не, е без значение за участието на НАП в производството по несъстоятелност, доколкото за синдика съществува задължение да приеме безусловно или под условие установените с този акт вземания, поради което присъдените в полза на НАП разноски в административните производства по обжалване на РА, не могат да бъдат квалифицирани като тази, които са направени във връзка с участието на НАП в производствата по несъстоятелност.

Относно извод на съда по несъстоятелността аргумент за полезния ефект за цялото производство по несъстоятелност на направените разноски е неоснователно смесване на разноските по несъстоятелността и други разноски, присъдени със съответните актове, поради което присъдените с постановен в специално производство съдебен акт разноски не могат да Бъдат квалифицирани както разноски на несъстоятелността, макар да е използвана една и съща дума, доколкото правото на разноски на страните в специфичен правен спор произтича от нормативно определените правила в съответния процесуален закон.

Ето защо твърди, че поредността на удовлетворяване на тези разноски, не е посочената от синдика по чл.722, ал.1,т.12, а с поредност по чл.722, ал.1,т.7 ТЗ.

Моли съда след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което признание, че вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 405,60лева, присъдено с решение № 3417/05.03.2020 г. на ВАС, 2 постановено по адм.д. №14419/3029 г., във връзка с решение №5155/24.07.2019г. на АССГ, постановено по адм.д.№4569/2018 г., представляващо вземане, възникнало след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, има поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.7 ТЗ.

Ответникът „В.Р. 2000“ ООД(н), ЕИК*******, комуто съдебните книжа са връчени на 09.11.2021 г. не два отговор на иска и не взема становище по него.

Синдикът на „В.Р. 2000“ ООД(н), ЕИК*******, депозира отговор с вх.

№28202/19.11.2021 г.

Не спори по допустимостта на претенцията.

Не спори относно фактите, изложени от ищеца.

Изразява следното: присъденото след откриване на производството по несъстоятелност юрисконсултско възнаграждение на ищеца във връзка с обжалване по административен ред ревизионен акт на длъжника, представлява частно държавно вземане, което подлежи на предявяване по общия ред, като нововъзникнало след откриване на производството по несъстоятелност.

Твърди, че практиката е по- склонна да отнесе разноските на кредитора, представляващи присъдени такива за възнаграждение в съдебно производство, касаещо установяване на негово вземане, като разноски на кредитора във връзка с участието му в производството по несъстоятелност, зо които законът предвижда поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.12 ТЗ. Приема се, че не е налице общата хипотеза на удовлетворяване на нововъзникнало вземане, които се предявяват, ако не се платят на падежа и подлежат на удовлетворяване съразмерно с другите такива вземания. За вземания, които не ползват общността, а са направени индивидуално като разходи на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, законодателят е уредил финална поредност на удовлетворяване – тази по чл.722, ал.1,т.12 ТЗ, тъй като такива разноски нямат полезен ефект за цялото производство и не могат да се причислят към общите разноски с ред по чл.722, ал.1,т.3 ТЗ. По изложените аргументи в отговора синдикът моли съда да остави без уважение претенцията на ищеца.

По допустимостта на иска: съдът приема, че претенцията е процесуално допустима, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки за нейната допустимост- съставен списък от синдика на приети вземания, в който е включено вземането на ищеца – на 03.08.2020г., обявен в ТР; постъпило в срока по чл.690, ал.1 ТЗ възражение срещу този списък – на 07.08.2020година в частта на определената от синдика поредност за удовлетворяване на приетото вземате; постановено определение на съда по несъстоятелността по това възражение, с което същото е оставено без уважение, който съдебен акт е обявен в ТР на 05.10.2021година; постъпила искова молба в срока по чл.694, ал.6 ТЗ.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

3

С оглед на извода на съда за допустимост на предявения иск, с определение от 31.01.2022 година съдът е внесъл за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което е насрочил за 05.04.2022 година.

С определението, постановено на основание чл.374 вр. с чл.140 ГПК съдът е приел, че по делото страните не спорят относно следните обстоятелства:, че с решение №3417/05.03.2020г. на ВАС, постановено по адм.д. №14419/3029г., във връзка с решение №5155/24.07.2019г. на АССГ, постановено по адм.д.№4569/2018г. на ищецът е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 405,60лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение; не се спори между страните, а се установява от направена от съда служебна справка в ТР по партидата на В.Р. 2000“ ООД(н), ЕИК*******, че на 03.08.2020г. в ТР по партидата на длъжника е обявен списък на приетите от синдика вземания на настоящия ищец, като в този списък с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.12 ТЗ е посочено вземането на НАП за юрисконсултско възнаграждение; не се спори по делото, че настоящият ищец е подал възражение на 07.08.2020 година срещу определената поредност на това вземане, като се поддържа, че поредността следва да е по чл.722, ал.1,т.7 ТЗ; не се спори и относно това, че на 04.10.2021година съдът по несъстоятелността е постановил определение по чл.692, ал.2 и 3 ТЗ, с което е оставил без уважение възражението на НАП касателно поредността на това вземане; не се спори, че определението на съда е обявено в ТР по партидата на длъжника на 05.10.2021година; не се спори, че настоящата претенция е постъпила в съда на 20.10.2021 година, изпратена по пощата на 19.10.2021година и по аргумент от нормата на чл.62, ал.2 ГПК, се явява допустима като подадена в срока по чл.694, ал.6 ТЗ.

В деня преди откритото съдебно заседание синдикът на „В.Р. 2000“ ООД(н), ЕИК******* е представил молба с вх.№ 19768/04.04.2022 година, с която прави възражение относно допустимостта на предявения иск, позовавайки се на извършено плащане на кредитора НАП на сума в общ размер от 645 155,60лв, което е осъществено на 11.03.2022 година, въз основа на одобрена и влязла в сила трета частична сметка на съда по несъстоятелността. В платената сума е включено и вземането на НАП в размер на сумата от 18 405,60лв., представлява разноски на Агенцията по цитираната административно дело. Твърди, че извършеното плащане лишава ищеца от интерес от провеждане на производството по предявения установителен иск.

Съдът се е разпоредил препис от тази молба да се връчи на ищеца, за да взема становище, което страната в дадения и от съда срок не е извършила.

Въз основа на служебна извършена справка от съда по партидата на „В.Р. 2000“ ООД(н), ЕИК*******, се констатира, че на 19.10.2021 година синдикът е обявил по партидата на длъжника трета частична сметка, в която вземането на настоящия ищец е включено под №17. Тази сметка е одобрена от съда по несъстоятелността с определение №26550/03.12.2021 година, постановено по т.д.№5019/2013г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, обявено по партидата на длъжника на 06.12.2021 година.

4

От представения от синдика заверен препис от платежно нареждане от 11.03.2022 година за сумата от 645 155,60лв., която е платена на НАП, като основание за извършеното плащане е посочена трета частична сметка за разпределение по т.д.№5019/2013г. по описа на СГС, ТО, 6-22 състав.

Съдът е извършил служебна справка по т.д.№5019/2013г. по описа на СГС, ТО, 6-22 състав, от която се установява, че по делото е депозирано писмо от НАП с вх.№279936/08.04.2022 година, с която настоящият кредитор уведомява съда по несъстоятелността, че на 14.03.2022 година по сметката му е преведена сума от 645 155,60лв., която е предназначена за погасяване на данъци, местни данъци и такси, държавни такса и разноски, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.6, 7, 9 и 12 ТЗ, като уведомява съда, че с тази сума са погасени публични вземания, които са приети в производството по несъстоятелност, съгласно представена справка към това писмо.