Решение № 86 от 16.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000177 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 22 от 01.08.2025 г. по търговско дело №

20242300900035 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Ямбол е уважен иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, предявен от „С.И.Г.“ ООД с ЕИК 119676011, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ №16 против „ДВ Осем“ ЕООД с ЕИК 202741021, със седалище и адрес на управление с. Денница, община Болярово, Ямболска област, ул. „Христо Ботев“ № 5 в частта за заплащане на сумата от 30375,08 лева, представляваща неиздължена част от цената по сключен на 03.05.2023 г. договор за наем на 1634,377 дка земеделски земи в община Болярово за стопанската 2023/2024 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 25.06.2024 г. до окончателното изплащане.

В останалата част претенцията е била отхвърлена.

Ответникът „ДВ Осем“ ЕООД е подал въззивна жалба против решението в частта, с която е осъден да заплати наемна цена над размера от 20065,13 лева до горницата от 30375,08 лева ведно със съответната лихва.

Решението било неправилно поради противоречие с материалния 1 закон и необоснованост. Част от присъдената наемна цена, възлизаща на 10309,95 лева, касаела земеделски земи с площ от 206,199 дка, за които било установено, че са негодни за земеделско ползване – в разрез с предвиденото в разпоредбата на чл. 230, ал.1 от ЗЗД. Извод за неизправност на ищеца се налагал и при тълкуване на договорните клаузи съобразно критериите по чл.

20 от ЗЗД - според действителната обща воля на страните и принципите за добросъвестност и еквивалентност в гражданските правоотношения.

Първоинстанционният съд не уважил възражението за частична нищожност на договора по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД (като накърняващ добрите нрави), след като погрешно приел, че липсва съществена нееквивалентност между насрещните престации. Не трябвало да се търси какъв е делът на негодните за обработване площи спрямо общо отдадените под наем. Неправилно било в случая договорът да се обсъжда в неговата цялост - като сключен по отношение на множество имоти с различна категоризация, площ и предназначение и в различни землища. Вярно било, че наемната цена била уговорена на декар, но всички имоти трябвало да бъдат годни за обработване.

Ищецът „С.И.Г.“ ООД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор, в който е развил доводи в подкрепа на обжалваното решение.

Ответникът бил наясно със състоянието на имотите още при сключването на договора, тъй като бил наемател и за предходната стопанска година - 2022/2023 г. Освен това той декларирал, че извършил оглед на земите и че не бил констатирал недостатъци, препятстващи или ограничаващи възможността за обичайната им експлоатация. Това изключвало договорната отговорност на ищеца.

Обосновано било отхвърлено и възражението за частична нищожност на договора. Правилно било съобразено, че множество имоти с различна категоризация и площ били отдадени по наем срещу уговорена средна цена на декар.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 04.11.2025 г. За да се произнесе по основателността й, съдът съобразява следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и постановено при изяснена фактическа обстановка.

Няма спор, че между страните е сключен договор от 03.05.2023 г. (л.

5-8 от делото на ОС), по силата на който ищецът „С.И.Г.“ ООД е предоставил 2 за ползване на ответника „ДВ Осем“ ЕООД през стопанската 2023/2024 г. (за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г.) 1634,377 дка земеделски земи в землищата на селата Денница и Оман в община Болярово, област Ямбол срещу заплащане на наемна цена от 81718,85 лева (по 50 лева на декар). Няма разногласие по въпроса, че са погасени чрез плащане общо 51343,77 лева, от които 35000 лева – след завеждането на делото.

Първоинстанционният съд е присъдил неизплатения остатък от цената в размер на 30375,08 лева. Отхвърлил е възражението по чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави в частта относно 187,839 дка земи, които не били годни за ползване.

Приел е, че делът на тези земи бил незначителен – 11,49 % от всички наети, поради което няма съществено разминаване между насрещните престации.

Решението следва да бъде потвърдено като краен резултат.

Тезата на ответника „ДВ Осем“ ЕООД, че част от наетите земи не били годни за ползване, не е подкрепена с надлежни доказателства.

Видно от съдържанието на чл. 3, 4, 5 и 6 от договора ответникът – наемател изрично е декларирал, че е запознат с конкретното състояние на имотите и не възразява по предаването им за ползване в този вид за целите на договора.

В чл. 5 е посочено изрично, че наемодателят не носи отговорност за недостатъци, които са били известни на наемателя или са могли да бъдат открити при обикновен преглед. В същия смисъл е и общото правило на чл.

230, ал. 3 от ЗЗД.

Договорните клаузи не противоречат на императивни законови разпоредби. Няма данни за опорочаване на постигнатото съгласие. Доводите за упражнен икономически натиск върху наемателя са голословни.

Няма спор, че ответникът „ДВ Осем“ ЕООД е ползвал същите земи през предходната стопанска година - 2022/2023 г. по силата на договор от 05.05.2022 г. (л. 36-39 от делото на ОС), поради което е бил наясно със състоянието им.

Процесният договор не е сключен под условието за получаване на подпомагане по програмите на ЕС за развитие на селските райони.

Ирелевантно е постъпилото по делото писмо от ОД „Земеделие“ – Ямбол (л.

188), че не били отпуснати субсидии по схеми на ДФ „Земеделие“ за част от земите, които не били обработваеми поради самозалесяване. От друга страна 3 от приложената към писмото справка се вижда, че голяма част от земеделските земи изобщо не са били заявени за подпомагане.

Няма как да се приеме, че неподлежащите на подпомагане земеделски площи са извън оборота. От коментираните по-горе разпоредби на наемния договор е видно, че наемателят не е имал никакви претенции за необработваеми терени. Възражения в тази насока не са били оправяни и до изтичането на срока на договора. Ако част от земите действително са били занемарени при ползването им по време на предходния договор, наемодателят не носи отговорност за това – арг. от чл. 5 от договора и чл. 230, ал. 3 от ЗЗД.

Не противоречи на добрите нрави и уговарянето на обща наемна цена, респ. усреднена такава за единица площ, на различни по вид и предназначение имоти.

Не е ангажирана съдебна експертиза относно пазарния наем на земите. Тя няма как да бъде заместена от представеното протоколно решение от 24.01.2025 г. на комисия към ОД „Земеделие“ – Ямбол за определяне по реда на §2е от ЗСПЗЗ и чл. 77б от ППЗСПЗЗ на средно годишна рента за земеделските земи (л. 135 – 155 от делото на ОС).

Изложеното обосновава извод, че ответникът „ДВ Осем“ ЕООД дължи на ищеца „ДВ Осем“ ЕООД присъдения от първата инстанция остатък от наемната цена на стойност 30375,08 лева ведно със законната лихва от завеждането на делото на 25.06.2024 г. до окончателното изплащане. Ето защо първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.

Съдът присъжда в полза на въззиваемия – ответник разноски пред въззивната инстанция (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 380 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22 от 01.08.2025 г. по търговско дело № 20242300900035 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Ямбол в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ДВ Осем“ ЕООД с ЕИК 202741021, със седалище и адрес на управление с. Денница, община Болярово, Ямболска област, ул. „Христо Ботев“ № 5 да заплати на „С.И.Г.“ ООД с ЕИК 119676011, със седалище и 4 адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ №16 разноски пред въззивната инстанция в размер на 380 (триста и осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000177 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.