Решение № 1515 от 16.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1515

*р. Плевен, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430101954 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по ИМ от „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез юрк. ***, против Ш. Х. М., ЕГН **********, от ***, Ш. Д. Ш., ЕГН **********, от ***, и А. Д. Ш., ЕГН **********, от ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу тримата ответници, да заплатят на ищеца следните суми: Ш. Х. М. – 664,59 евро главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2024 г. – 30,09,2025 г. и 107,33 евро лихва за забава за периода 02,04,2024 г. – 04,05,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20,05,2026 г., до окончателното изплащане на сумата; Ш. Д. Ш. – 166,15 евро главница за периода 01,02,2024 г. – 30,09,2025 г. и 26,83 евро лихва за забава за периода 02,04,2024 г. – 04,05,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20,05,2026 г. до окончателното изплащане; А. Д. Ш. – 166,15 евро главница за периода 01,02,2024 г. – 30,09,2025 г. и 26,83 евро лихва за забава за периода 02,04,2024 г. – 04,05,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20,05,2026 г. до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат доводи, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот – апартамент, находящ се в ***, с абонатен №542, и са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това 1 за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от регулаторния орган. Твърди се, че Общите условия от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във в. „Посоки“, бр.239/13.12.2007 г., и регламентират отношенията между клиентите и дружеството, включително реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия и отговорността при неизпълнение. Излага се, че с изтичането на срока за плащане ответниците са изпаднали в забава, поради което е начислявана законна лихва. Твърди се, че процесното задължение за целия имот включва 586,79 евро за отопление с ИРУ, 16,42 евро за отопление без ИРУ, 107,99 евро за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 257,72 евро за битово горещо водоснабдяване и 27,96 евро за услугата дялово разпределение. Сочи се, че в имота са монтирани 1 бр. водомер за БГВ и 3 бр. индивидуални разпределителни уреди, както и щранг-лира в банята. Моли съда да уважи предявените искове и претендира сторените разноски. В с.з. проц.представител на ищеца представя допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда, дадени в определението по чл.140 от ГПК, и моли съда да уважи сумите по ИМ.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не депозират писмен отговор. Същите не се явяват и не изпращат представители в съдебно заседание, за което са редовно призовани.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното препис-извлечение за консумирана топлинна енергия за партида №542 за адрес ***, на името на Ш. М., Ш. Ш. и А. Ш. е видно, че за периода 01,02,2024 г. – 30,09,2025 г. са начислени суми за топлоенергия в размер на 996,88 евро главница и 161,00 евро лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие от Споразумителен протокол 3/50 от 06,12,2001 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружествотоплинен счетоводител за АС на адрес *** От представеното копие от Договор №0640050/05,12,2001 г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в *** представлявана от ***

Не се спори по делото, и се установява от представеното копие от Справка МДТ от 07,11,2018 г., че процесният имот е деклариран като собствен от ***, на 24,03,1998 г.

От представеното удостоверение за наследници на *** се установява, че същия е починал на 22,01,2019 г. и е оставил за наследници съпруга и двама сина – ответници по делото.

2

От представените копия от справки в с.з. се установява, че ответниците са декларирали процесния имот на свое име, при съответни квоти, на 24,07,2019 г.

От служебно изготвената справка в Книгата за приемане и отказ от наследство при ПлРС се установява, че за периода 22,01,2019 г. – 21,09,2026 г. няма вписани приемане или отказ от наследство от наследниците Ш. М., Ш. Ш. и А. Ш., от наследството на ***.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе копие от справки от МДТ може да се направи извода, че ответниците са собственици на процесния имот, ето защо съдът приема, че същите са пасивно легитимирани да отговарят по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е бил собственик на имота през процесния период, то следва да се приеме, че същия се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията си за незаплатена ползвана ТЕ.

Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е бил собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№542, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е бил собственик на апартамент №32 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали 3 ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.

Съдът приема, че искът е доказан и по размер. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съгласно разпоредбите на ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на 4 топломерите в отделните имоти. Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия, възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация на етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл.153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл.153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна инсталация.