Определение № 1344 от 12.09.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 602/2023
- Вид
- Определение № 1344
- Подписан
- 12.09.2023
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207-209 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207-209 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207-209 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12 · Закон за наследството
- чл.12, ал.1 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1344 гр. Плевен, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500602 по описа за 2023 година Депозирана е частна жалба от П. Х. Д. против прекратяването на ЧГД № 20234420100333 по описа за 2023 г. на НРС и се прави искане ПлОС да отмени прекратяването на делото и да върне производството пред първа инстанция.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Предмет на обжалване в производството е определението на първоинстанционния съд от 28.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 20234420100333 по описа за 2023 г. на НРС, с което е върната депозираната ИМ с вх.№ 1779/12.07.2023 г. на основание чл.129, ал.3 ГПК и е прекратено производството по гр.д.№ 333/2023 г. по описа на НРС.
С разпореждане от 17.07.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба по делото, депозирана от П. Х. Д., като е указал на молителя, че в едноседмичен срок следва да представи доказателства за заплатена ДТ по сметка на НРС в размер на 20 лв., на основание чл.22, т.2 от 1
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да уточни, предварително събиране на какви доказателства се цели да се съберат, които на по - късен етап ще е трудно да се съберат или ще се изгубят, както и какъв бъдещ иск възнамерява да предяви молителя/конкретни доказателства, а не изясняване на обстоятелства, които евентуално ще бъдат предмет на твърдения от страна на бъдещ участник в процеса.
На 27.07.2023 г. е депозирана уточняваща молба от П. Д..
Първоинстанционният съд е приел, че с нея молителят е представил доказателства за заплатена д.т. и е изложил твърдения във връзка с указанията на съда, с които обаче нередовностите не са били отстранени.
В частната жалба са изложени доводи, че П. Д. има права по чл.44 от ЗЗД като единствен наследник на Х.Ц. Д. - по реда на чл.207-209 ГПК да поиска обезпечение на доказателствата, че волята на Х. Д. по чл.44 от ЗЗД върху предмета на наследствените имоти по реда на ГПК в раздел VІІ обезпечава доказателства в делбата по ЗН такива, че личните му заеми, които е дал лично или е наследил от И.Т.М., д-р Г.И.М. и от П.И. Д.а (М.) стават доказателства за земеделски земи в реални граници, които са купени с тези заеми от негови сънаследници съгласно чл.207-209 от ГПК по обезпечение на доказателства за земеделски земи.
В частната жалба са изложени също така доводи, че е искал обезпечение на бъдещи искове по чл.390 ГПК по гр.д.№ 242/2021 г. на НРС и гр.д.№ 45/2023 г. на НРС.
В частната жалба се сочи също така, че Х.Ц. Д. има дадени лични заеми изобщо към съделителите по делбата в гр.д.№ 242/2021 г. на НРС, като се позовава и на чл.12 от ЗН.
Според чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
Обезпечението на доказателствата е регламентирано в чл.207 - 209 ГПК и то е предварително развиваща се фаза на предстоящия или висящия исков процес.Недопустимо е, ако делото е вече приключено.
Производството по своя характер е спорно, по него има две 2 срещупоставени страни с оглед на чл.208 ГПК и относно реда за събиране на доказателствата и тяхната сила се прилагат общите правила.
Според чл.208 ГПК молбата за обезпечаване на доказателствата се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото още не е заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът, като препис от молбата се връчва на другата страна - страната по бъдещия или висящия процес.
В хода на производството пред първоинстанционния съд са представени решение № 63 от 22.06.2023 г. по гр.д.№ 20214420100242 по описа за 2021 г. на НРС, както и уточняваща молба от 21.02.2023 г. по гр.д.№ 20234420100045 по описа за 2023 година на НРС.
По отношение на производствата по тези дела е неприложима разпоредбата на чл.390 ГПК относно обезпечение на бъдещ иск.
Разпоредбата на чл.12 от ЗН регламентира правата на наследниците, които са живели с наследодателя и са се грижили за него, респ. правата на наследниците, които са спомогнали да се увеличи наследството.Те разкриват някои особености във връзка с наследяването, но нямат отношение към производството по обезпечаване на доказателства, регламентирано в чл.207209 ГПК.
В делбеното производство могат да бъдат предявени и ликвидирани всички сметки, възникнали във връзка със собствеността, прекратяването на която се иска. Притезанията за увеличаване на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН могат да бъдат предявявани по реда на чл.346 ГПК.
Искането по чл.12, ал.1 ЗН се разглежда и разрешава в първата фаза по допускане на делбата, а не във втората фаза, при разглеждане на сметките между съделителите.
Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.Но дължимата защита на накърненото право е поставено в зависимост от волята на страната, легитимирана да я търси.Гражданският процес влиза в действие за защита на спорното право, посочено от лицето, легитимирано да я търси защитата.
Съдът е длъжен да се произнесе по подадените от страните молби и жалби, но 3 в рамките на очертания в тях спорен предмет.В тежест на страната е да определи предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие (чл.6, ал.2 ГПК).Това задължение на съда възниква само при неговото надлежно сезиране, което предпоставя редовност и допустимост на подадената молба.
В процесния случай с уточняващата молба не са отстранени нередовностите на първоначално депозираната, поради което правилно е поставено обжалваното определение от първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 242/28.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 20234420100333 по описа за 2023 година на Никополски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от П. Х. Д. чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4