Решение № 4315 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4315 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110209367 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, със законен представител П. Д. Ч. чрез адв. Б., срещу електронен фиш /ЕФ/, серия Г, № 0067970 от 27.05.2025г., издадено от СДВР, отдел „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, с което на жалбоподателя за нарушаване на разпоредбата на чл.483 ал.1, т.1 и на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /К3/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000лв.

В жалбата се иска отмяната на ЕФ като незаконосъобразен. Излагат се аргументи, че атакуваният акт не съдържа всички необходими реквизити, изискуеми съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и ЗАНН. Твърди се, че не е налице надлежно описание на нарушението, както и че не става ясно дали на жалбоподателя му е наложена „глоба“ или „ имуществена санкция“.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Претендира сторени разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

В писмени бележки се иска жалбата да бъде оставена без уважение и да се постанови решение, с което да бъде потвърден изцяло процесния ЕФ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за 1 установена следната фактическа обстановка:

На 10.08.2024г. в 15:40ч. в град София, по бул. Ботевградско шосе срещу номер 421, с посока на движението от бул. Владимир Вазов към Околовръстен път с АТСС е установено управление на МПС **********, вид товарен автомобил с регистрационен номер **********, регистрирано в Р. България, което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил застраховка гражданска отговорност,

На жалбоподателя във връзка с горното и за нарушение на чл. 483 ал.1, т.1 от КЗ. за което издаден ЕФ № 0067970, с което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.

Тази фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш ведно с приложения снимков материал; справка за собственост; копие за решение на одобрен тип уред за измерване; справка от АИС, АНД, гаранционен фонд, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде потвърден.

Съгласно чл. 647, ал. 3, изр. 1 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Посочената разпоредба препраща към чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, където са изброени лимитативно реквизитите на електронния фиш - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно – не е сключил застраховка ГО за притежаваното от него МПС. Съдът достигна до този извод, отчитайки от приложената справка за автомобила към датата на нарушението. Не са представени никакви доказателства, които да оборват твърдението за липса на задължителна застраховка, като видно от справката от сайта на Гаранционен фонд, към процесната дата не е имало сключена задължителна застраховка от необходимия вид.

Според чл. 638, ал. 4 от КЗ Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, 2 за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага имуществената санкция по ал. 1, т. 2 в размер на 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по Раздел ІІ, буква "А", т. 10. 1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ.

От формулировката на посочените в ЕФ законови разпоредби се налага изводът, че нарушението, при което се налага санкция с електронен фиш, е за собственик на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и заснемането с техническото средство е при управление на МПС. Всички елементи от обективната съставомерност на нарушението са посочени, включително и обстоятелството, че МПС е заснето по време на управление. В конкретния случай превозното средство е било заснето в движение, т. е. при управление, което е предпоставка за налагане на санкция чрез облекчената процедура с електронен фиш. Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с камера и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата, часът и мястото на нарушението. По делото са приобщени писмени доказателства, от които се установява видът и техническата изправност на системата за, посредством която е установен фактът на нарушението.

Съдът намира, че възражението да не е ясно на кой субект е наложена имуществената санкция е неоснователно. В преобладаващата практика на АССГ, която и настоящият съд споделя, приема че при така формулирана обстоятелствена част в ЕФ и съответно санкционна субектът е ясно индивидуализиран, а именно дружеството, чийто собственост е процесното МПС.

В ЕФ недвусмислено е посочено, че собственикът на когото е регистрирано МПС е „**********“ ЕООД и коректно е посочено правното основание за налагане на имуществена санкция на собственика на заснетото МПС. Именно на дружеството е наложено административното наказание "имуществена санкция". Неоспоримо от съдържанието на ЕФ се установява субектът, който следва да понесе административно - наказателната отговорност, а именно самото търговско дружество. Обстоятелството, че в ЕФ е посочен и неговия законен представител не води до неяснота и несъответствие на повдигнатото административно - наказателно обвинение, доколкото именно последния като представляващ ЮЛ е процесуално легитимиран да осъществява правото му на защита. – това твърдение е застъпено и в Решение № 3041 от 9.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1774/2024 г., Решение № 2768 от 25.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1804/2024 г., както и Решение № 2525 от 16.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 724/2024 г.

Нещо повече, в самото описание на нарушението е посочено изрично, че "собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО". Ясна е волята на АНО – „имуществена санкция“ да бъде наложена именно на собственика, като 3 така описаното, словесно отговаря напълно и на дадената правна квалификация, като посочените разпоредби предвиждат именно ангажиране на административно - наказателната отговорност на собственика.

Що се отнася до обстоятелството, че в ЕФ и по-конкретно в неговата обстоятелствена част се съдържа и словесно описание, навеждащо на нарушение за управление на МПС с превишена скорост, следва да се има предвид, че за такова нарушение дружеството не е санкционирано, респективно това описание е ирелевантно с оглед посоченото правно основание за налагане на имуществена санкция на собственика, а именно управление на МПС без сключена задължителна застраховка. Доколкото санкция за превишена скорост на движение не е наложена, то тази част от словесното описание на нарушението само по себе си не създава противоречие прибавяйки и следващото изречение, което словесно подробно описва констатираното нарушение, за което дружеството е санкционирано по надлежния ред и с посочване на приложимите разпоредби.

Воден от горното, настоящият съдебен състав намира, че не е нарушено правото на защита на дружеството, поради което не се налага отмяна на ЕФ.

Съобразявайки изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, поради и което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия Г № 0067970 от 27.05.2025г., издаден от СДВР за налагане на имуществена санкция на „**********“ ЕООД за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 КЗ, извършено на 10.08.2024г, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с което на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ********** да заплати на СДВР разноски пред СРС за юрисконсултско възнаграждения в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава 12 от АПК на касационните 4 основания, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5