Определение № 2993 от 20.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2993 гр. София, 20.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100605154 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 243, ал. 7 НПК Образувано е по постъпил частен протест срещу определение от 04.07.2024г., постановено по н.ч.д № 8701 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., НО, 112-ти състав, с което компетентният първоинстанционен съд, сезиран от пострадалия М. Н., е отменил постановление от 03.06.2024 г., с което наблюдаващият прокурор при Софийска районна прокуратура е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 1634/2022г., по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 34560/2022г., по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал.

1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и е върнал делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

В рамките на досъдебното производство не е привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

В сезиращия въззивния съд акт се настоява първоинстанционното определение да е неправилно и постановено в разрез с материалния закон.

Посочва се, че неправилната оценка на фактическата обстановка от страна на първоинстанционния съд, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Като неоснователни се определят вижданията на предходната инстанция за неприложимост на института на „мнима неизбежна отбрана“, респективно липсата на „фактическа грешка“ относно действителността на нападението. Критикува се оценката на районния съд, според която, св. Д., след като имал обективна възможност да възприеме всички релевантни факти от действителността, то поведението му не би могло да се приеме като несъставомерно, поради фактическа грешка. Аргументи, прокурорът при СРП черпи от възприетите фактическите обстоятелства досежно място и време на извършване на “мнимото нападение” - в тъмните часове на денонощието, в имота на св. Д., които, в унисон с житейската логика, в неговото съзнание, 1 счита че било възможно да формират като единствен верен извод, именно наличието на непосредствено нападение, като поради тази погрешна представа, последният считал, че стореното от него не е общественоопасно, а полезно. Излагат се съждения, че дори да бъде възприето, че „фактическа грешка“ е неизвинителна такава, то деянието по чл. 130, ал. 1 НК би било извършено при непредпазлива форма на вина, а доколкото последната не е инкриминирана от българското законодателство, то отново би се достигнал извод за несъставомерност. Предвид тези съображения се моли за отмяна на първостепенния съдебен акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

Софийски градски съд, XIV-ти въззивен състав, като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по чл. 248, ал. 8 НПК, констатира следното:

Частният протест, с който е сезиран въззивният съд е депозиран в рамките на законоустановения срок и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящия състав го намира за неоснователен.

В рамките на процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал. 8 НПК въззивният съд следва да извърши преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на Софийска районна прокуратура.

Преценката, в рамките на настоящото производство следва да обхваща: проведено ли е обективно, всестранно и пълно разследване, съобразно стандартите по чл. 14, сл. 1 НПК, респективно правилно ли е било интерпретирано съдържанието на събраните доказателства и доказателствени средства от органа на досъдебното производство, или от отменилия го първоинстанционен съд, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата, довело до грешка в извода за фактите.

От друга страна, преценката за законосъобразност следва да обхване въпросите, съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на материалния и процесуалния закон.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверените в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, въззивният съд намери, че както първоинстанционният съд, така и прокурорът при СРП, са пресъздали еднопосочна и логически последователна фактология.

Възприетата в контролираното от районния съд постановление за прекратяване на досъдебното производство и споделена от същия фактическа обстановка, относима към предмета на доказване е следната:

Св. Д.Л. Д. и съпругата му - св. А. Д.а живели в еднофамилна къща с двор, находяща се на адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****. На 24.07.2022г, пострадалият М. П. Н. и приятелката му - св. К.Д. били в къщата на бащата на пострадалия, находяща се на адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****. Последният подарил на сина си - пострадалия Н. дрон, тъй като имал рожден ден. Пострадалият Н. решил да изпробва дрона, пуснал го, но след известно време дронът спрял да приема сигнала, при което Н. не виждал къде е. Чрез мобилния си телефон установил контакт с GPS на дрона и тръгнали 2 заедно със св. Д.а да го търсят. Пострадалият Н. и св. К.Д. стигнали до затворен жилищен комплекс „Водолей“. На входа на комплекса имало охрана, при което Н. попитал дали може да им се осигури достъп до комплекса, като обяснил, че дронът му е паднал вътре. Охранителят му отговорил, че може да влезне само с някой от живущите в комплекса. В този момент св. Н.И.Н. живущ в комплекса влизал с автомобила си, при което приел да съдейства на пострадалия Н. и св. Д.а. Тримата влезли в комплекса, проследили сигнала на телефона и установили, че дронът се намира в имот, който е ограден с висока ограда и дървета, собственост на свидетелите Д.Л. Д. и съпругата му - св. А.

Д.а. Св. Н. му отговорил, че имотът е необитаем, след което донесъл стълба, за да може пострадалият Н. да прескочи оградата на имота. Пострадалият Н. се изкачил по стълбата и влязъл в имота, а св. Д.а и св. Н. останали от другата страна на оградата. Пострадалият навлязъл в имота, въпреки че видял, че в имота, по-точно в къщата, има включени светлини и се чувал кучешки лай.

Той стигнал до дървото, на което GPS системата му посочвала, че се намира неговия дрон. Същият не успял да се качи на същото, а в този момент св. Д. Д. и св. А. Д.а си били у дома. Св. А. Д.а излязла на верандата и забелязала непознато за нея лице - пострадалия Н., който бил в двора им, като веднага съобщила на съпруга си - св. Д.. Веднага Д. отищъл до дървото, където се намирал пострадалият. Последният се опитал да обясни на св. Д. каква е причината да бъде в имота му, а именно, че си търси дрона, който е паднал в двора. Св. Д. не му повярвал, като мислил, че пострадалият Н. е крадец, поради което започнал да му нанася удари с юмруци в областта на главата.

Пострадалият Н. се опитвал да обясни на непознатия за него мъж, че не прави нищо лошо, а единствено иска да си намери дрона. Физическото посегателство било възприето от св. Н. и св. К.Д., като последната извикала, че ако не спрат с побоя над приятеля й - Н. ще извика полиция. Св. Н. се обадил на тел. 112 и на място пристигнали полицейските служители свидетелите Г. П. и И.М.. Последните помолили св. Д. и св. Д.а да пуснат пострадалия Н. и да излязат от двора, за да разговарят, но им било отказано.

Тогава св. Д. извикал неговия съсед - св. М. Г.ев В., за да пази пострадалия Н. и едва след пристигането на същия, св. Д. се съгласил да излезне от двора си.

След което последният позволил на пострадалия Н. да напусне имота му.

Изготвена е съдебномедицинска експертиза на Н., от която е видно, че са му причинени травматични уреждания, реализирали медико биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

При така възприетата фактическа обстановка прокурорът при СРП е достигнал до заключение, че не се разкриват данни за наличието на престъпление, извършено по „хулигански подбуди“ по смисъла на т. 12, предл.

1, от чл. 130 НК, за което престъпление е водено досъдебното производство, доколкото констатирал изводи за наличието на „личен мотив“ за извършване на престъплението, поради което държавният обвинител, достигнал до съждения, че спрямо конкретния случай, приложим е институтът на „мнима неизбежна отбрана“, поради грешка относно действителността на нападението. Последният, прокурорът извел, ценейки свидетелските показания на св. Д. и св. Д.а, в съвкупен анализ с тези на св. М. В. и тези на полицейските служители: св. Г. П. и св. И.М., от които, предвид спецификите на време, място и начин /в тъмните часове на денонощието, в рамките на частния имот на св. Д., чрез проникиването със стълба/, се формирал единствен извод за наличието на нападение срещу личното му имущество, 3 поради което, последният формирал представи, че посредством нанасянето на удари, отблъсква непосредственото посегателство.

При идентично възприета фактология, първоинстанционният съдебен състав възприел обратното становище, а именно, че се съзират данни за извършено престъпление, но последното се явявало такова от частен характер.

Макар СРП и СРС да не са конкретизирали в своите актове, конструкцията на възприетата фактическа обстановка е изводима от следните доказателствени средства: гласни – свидетелските показания на постр. М. Н.

/л. 70 – 71; л. 113 от досъдебното производство/; свидетелят очевидец – К.Д.

/л. 73 – 74 от досъдебното производство/; независимият свидетел очевидец – Н. Н. /л. 73 – 74 от досъдебното производство/; св. Г. П. /л. 77-78 и л. 133 от досъдебното производство /; св. И.М. /л. 79-80, л. 134 от досъдебното производство /; св. М. В. /л. 81-82 от досъдебното производство /, св. Д. Д. /л.

83 – 84, л. 135 от досъдебното производство /; св. А. Д.а /л. 85-86 от досъдебното производство /; св. А.И. /л. 114 от досъдебното производство /; писмени доказателствени средства: СМУ № 267.07/2022 /л.10 от досъдебното производство/; Амбулаторен лист № 144880 /л.13 от досъдебното производство /; Писмо от Дирекция „НС 112“ /л.62 от досъдебното производство /; веществени доказателства – 11 бр. фото-снимки /л. 14-24 от досъдебното производство /; оптичен носител /л. 63 от досъдебното производство/ - приложение към Писмо от Дирекция „НС 112“ /л.62 от досъдебното производство /; оптичен носител /л. 158 от досъдебното производство/ - приложение към съдебно – техническа експертиза и способи на доказване – заключения на съдебно-медицинска експертиза /л. 95-98 от досъдебното производство/; заключение на Съдебно-техническа експертиза /л.

152-158 от досъдебното производство/.

Така установената от Софийска районна прокуратура и от Софийски районен съд фактическа обстановка, въззивният съд счита, че, в съществената си част, кореспондира с приобщения доказателствен материал, поради което и се солидаризира с нея.

При извършения собствен прочит на доказателствата по делото, въззивният съд, в рамките на своите правомощия по чл. 243, ал. 8 НПК констатира относими фактически положения, пропуснати от наблюдаващия прокурор и от Софийски районен съд.

На първо място, при анализ на гласните доказателствени средства, свидетелските показания на пострадалия Н. /л. 70 – 71 от досъдебното производство/ се разкриват данни, че освен така възприетото в ревизираните актове, досежно механизма на увреждане от страна на св. Д. в областта на главата, последният, вследствие на нанесените удари, паднал на земята и се свил, за да се предпази от тях. От изложеното от свидетеля е видно, че в нанасянето на ударите е участвала и св. А. Д.а, което обстоятелство, впрочем е констатирано и от едноличния съдия при СРС. Тези фактически обстоятелства се извеждат от кредитираните от настоящия състав свидетелски показания на пострадалия Н.. Същите са последователни и логически издържани, а и не се явяват изолирани. Последните кореспондират изцяло със свидетелските показания на св. К.Д., в качеството и на свидетел очевидец. Следва да бъде отбелязано още, че настоящия състав отчита обстоятелството, че свидетелката съжителства на семейни начала с пострадалия, въпреки което намира показанията й за правдиви. Мотив за достоверността им, въззивният съд черпи, с оглед на осъществения анализ на показанията на постр. Н. и св. Д.а, 4 ведно с тези на независимият свидетел очевидец – св. Н. Н., от които се конструира цялостна и последователна фактическа обстановка.