Определение № 903 от 06.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 903 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500657 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, ЕИК 130460283; против определение № 11066/21,12,2021 г., постановено по гр. д. № 7598/2021 г. на РС Пловдив, с което е върната предявената от дружеството искова молба като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като е обезсилена Заповед № 261065/21,10,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12209/2020 г. на РС Пловдив. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, ЕИК 130460283; против Д. Н. Ж. с ЕГН **********; искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед № 261065/21,10,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 12209/2020 г. на РС Пловдив.

С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената в полза на ищца заповед за изпълнение. За да достигне до този извод, РС е счел, че липсва идентичност между вземанията - предмет на исковете, и тези, присъдени със заповедта за изпълнение, както и че тази липса на идентичност води до недопустимост на предявените установителни искове.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7598/2021 г. на РС Пловдив, същото е образувано по заявление от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, ЕИК 130460283; за 1 издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Н. Ж. с ЕГН **********.

Искането е прието за основателно и в полза на заявителя е издадена Заповед № 261065/21,10,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за вземания в общ размер 280,25 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период от 25,08,2017 г. до 24,11,2017 г., дължими по: договор за мобилни услуги от 30,09,2015 г. за ползване на мобилен номер ......; договор за мобилни услуги от 18,07,2016 г. за ползване на мобилен номер ......; договор за мобилни услуги от 15,09,2017 г. за ползване на мобилен номер .......; за които са издадени фактури: № 7262456443/25,09,2017 г.; № 7263788525/25,10,2017 г.; № 7265103301/25,11,2017 г., ведно със законните лихви върху присъдените главници, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до пълното им погасяване.

Заповедта е връчена чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване в едномесечен срок на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията по заповедта.

В определения за това срок е постъпила исковата молба, по която е образувано настоящото производство. С нея ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, претендира да се установи дължимостта на вземания срещу длъжника Д. Н. Ж., конкретизирани както следва: сумата 53,31 лв. - месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер ........ от дата 30.09.2015 г.; сумата 47,97 лв. - месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер ...... от 18.07.2016 г.; сумата 15,07 лв. - потребление извън пакета по посочения договор; сумата 82,89 лв. - месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер ....... от дата 15.09.2017 г.; сумата 21,42 лв. - потребление извън пакета по посочения договор; сумата 59,59 лв. - лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.09.2015 г.

Интересът от установяване съществуването на вземания се обуславя от издадената вече заповед за изпълнение на същите. Поради това допустимо е установяване на вземания по реда на чл. 422 от ГПК само в субективните и обективните предели на заповедта за изпълнение, а не на заявлението. Евентуално допуснати несъответствия между соченото в заявлението и в заповедта основание за възникване на вземането, биха могли да бъдат отстранени по реда на чл. 247 от ГПК, което обаче е извън правомощията на исковия съд, пред който са предявени исковете по чл. 422 от ГПК. Последният е обвързан с индивидуализацията на вземането по заповедта за изпълнение и следва да извърши проверка за идентичността между него и заявеното с исковата молба.

В случая, видно от посоченото по-горе, заявените с исковата молба вземания не са идентични по основание с тези по заповедта, като наред със заявеното по заповедта неплатени абонаментни такси по договорите, посочени в заповедта, включват и суми, дължими извън това основание, както и суми, представляващи лизингови вноски по непосочен в заповедта договор за лизинг.

При това положение следва да се приеме, че установителните искове са лишени от правен интерес и затова – недопустими. Затова обжалваното определение, с което исковата молба е върната, производството по нея е прекратено, а заповедта за изпълнение е 2 обезсилена, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11066/21,12,2021 г., постановено по гр. д. № 7598/2021 г. на РС Пловдив, с което е върната като недопустима предявената от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, ЕИК 130460283; искова молба вх. № 23495/12,05,2021 г. и е прекратено производството по делото, както и е обезсилена Заповед № 261065/21,10,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12209/2020 г. на РС Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3