Определение № 20604 от 03.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20604 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110124172 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искови молби на ищцата ***, с която предявява следните отрицателни искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че сключените между страните договори за потребителски кредит са нищожни поради противоречие със закона, доколкото липсва реквизит – посочване на правилен размер на годишния процент на разходите:

1. срещу ответника *** – по отношение на договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила 2800 лева, със задължение да ги върне на 12 месечни вноски;

2. срещу ответника *** – по отношение на договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила 1600 лева, със задължение да ги върне на 10 месечни вноски;

3. срещу ответника *** – по отношение на договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила 6987 лева, със задължение да ги върне на 12 месечни вноски;

4. срещу ответника *** – по отношение на договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила 6000 лева, със задължение да ги върне на месечни вноски по 711 лева;

5. срещу ответника *** – по отношение на договори за потребителски кредит, както следва:

5.1. по който ищцата е получила 1500 лева;

5.2. по който ищцата е получила 1850 лева;

5.3. за рефинансиране на предходните два договора със същото дружество, и

6. срещу ответника „*** – по отношение на договор за кредит, по който от нея се искали 7578 лева.

Ищцата твърди, че с описаните в предходния абзац договори били отпуснати суми в нарушение на изискванията на закона договори за 1 потребителски кредит да се сключват само след проверка на кредитоспособността на потребителя. Поддържа се, че по всички договори за кредит, изброени по-горе лихвените проценти са по-високи от законово допустимите, като в договорите не бил посочен действителният лихвен процент, и най-вече – действителният процент на разходите. Поради това целите договори били нищожни. Претендира разноски.

В законоустановения срок са подадени отговори от ответниците ***;

***, и ***, с които предявените срещу тях искове се оспорва като неоснователни. Поддържа се, че ищцата не представя доказателства за сключване на процесните договори или съдържанието им, поради което исковете са недоказани. Иска се отхвърляне на исковете.

В законоустановения срок са подадени отговори от ответниците *** и „***, с който исковете се оспорват като нередовни, евентуално – като неоснователни. Сочи се, че няма никаква конкретика кои договори се оспорват и кои техни клаузи, поради което се иска съдът да даде указания за кои договори се води спор и в кои техни части.

В законоустановения срок са подадени отговори от ответника ***, с който се поддържа, че искът се отнася до Договор за кредит № *** г., и смята същия за неоснователен. Поддържа се, че в договора има правилно посочени и изчислени лихвен процент и ГПР, които отговарят на законовите изисквания и са правомерни. По възражението за прекомерност на лихвата се посочва, че става въпрос за „бърз“ кредит, без обезпечение, при който има висок риск, и поради това е допустима и по-висока лихва до законовия праг на разходите, който не е преминат. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковите молби.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканите счетоводни експертизи, тъй като същите не са необходими за правилно разрешаване на делото.

Тъй като с отговора на исковата молба е приложен електронен образ на пълномощно за ответника ***, който не съдържа електронен печат на ответника, а не се допуска съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК представяне на електронни копия от пълномощни, съставени на хартия, като законът изисква за улеснение на деловодната работа и поддържането на електронни дела пълна електронизация на документооборота, на ответника следва да се дадат 2 указания да представи пълномощно с електронен печат за адв. *** или отговорът няма да бъде взет предвид по делото.

По възражението на ответника *** за това, че се предявяват с една искова молба искове срещу различни лица, съдът намира, че няма основание да ги разделя в изпълнение на служебното си правомощие по чл. 213 ГПК – поради връзка между делата заради сочения от ищцата общ факт за некредитоспособността . Поради това няма основание делата да се делят.

Основателни са доводите на ответниците за нередовност на исковата молба в частта относно липсата на индивидуализация на договорите за кредит, за което на ищцата следва да се дадат указания, като делото да се насрочи за икономия, тъй като ако не се изпълнят указанията, процесът ще се прекрати. Не са основателни доводите за неплатена такса и липса на пълномощно – за първото е събрана такава в определения от съда размер (на лист 42 от делото), а трети лица не могат да оспорват представителната власт на пълномощник, когато самият упълномощител не прави такива оспорвания – т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 148261/28.04.2026 г.

УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцата *** да уточни с писмена молба, която ще бъде изпратена до ответниците електронно, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане:

1. от кои дати (и по възможност – с какви номера) са договорите за кредит, които оспорва;

2. каква сума е отпусната по всеки кредит;

3. какъв е срокът за връщане на кредита (в години, месеци, седмици или дни);

4. какъв е записаният ГПР в договорите за кредит, и

5. дали поддържа претенцията за установяване на размера на собственото си задължение, т.е. какъв е интересът от предявяване на иск за вземане срещу нея, или претендира този правен ефект само като резултат от уважаване на исковете.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, а делото – прекратено.

ПРЕПИС от отговорите на исковата молба и приложенията към тях да се изпрати на ищцата по електронен път.

НАСРОЧВА гражданско дело 64377 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 21 май 2025 г. от 16:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по електронен път (всички имат профили в ЕПЕП или ЕИСС).

3

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност положителни установителни искове за установяване на действителното съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр.

Исковете се уважават, ако се установи, че ищцата е сключила твърдените от нея договори за кредит, и се докажат лихвени или други разходи, както и това, че посоченият им размер не съответства на определения със законовата формула.

УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ

НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е, че клаузите в договора за кредит, предоставен по делото, не са договорени индивидуално.

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: сключване на твърдените от нея договори; размера на разходите (различни от главницата) по всеки един от тях.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: посочване на ГПР и лихвен процент в текста на договорите за кредит; размера на ГПР по договорите за кредит, ако бъдат доказани.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищцата за експертиза.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – ***, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати разноски на ответника.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на 4 служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5