Решение № 1933 от 03.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1933 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело

№ 20221100112308 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 124 от ГПК и евентуално чл. 79 от ЗС:

Ищецът – А. Р. А., в исковата си молба и уточнение на същата от 03.05.2023г. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба от 28.07.2010г. закупил от С.Б.С. урегулирано дворно място, с площ от 1 096 м 2 , съставляващо имот с пл. № 296, за който е отреден парцел I, кв. 9, по ЗРП на кв. „Модерно предградие”, заедно със застроените в него: жилищна сграда със застроена площ от 90 м2 , стопанска сграда със застроена площ от 36 м2 , при съседи за дворното място: изток - Ц.П.Д. - имот пл. № 294, запад-улица, север-имот с пл.

№ 297 и имот № 298, юг - Л.М.С. (имот с пл. № 295).

Съгласно влязлата в сила кадастрална карта на района, процесният имот съставлявал ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.

Ищецът владеел имота от 1998г., а от 2010г. го закупил и живеел в него със семейството си. При извършена от него справка при ответника – Столична община, му било съобщено устно, че за собственият му недвижим имот бил съставен АЧОС № 544/12.03.1997г., издаден от СО Р-н „Връбница”.

С оглед изложеното, ищецът моли да се признае по отношение на ответника, че е собственик на ПОЗЕМЕЛЕН имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.

София, ул. ****, целият с площ от 1107 м 2 , вид собственост - частна, трайно предназначение на територията: урбА.зирана „НТП” - ниско застрояване до 10м. номер по предходен план № 296, кв. 9, парцел 1, ведно с построените в него: Жилищна сграда със застроена площ от 134 1 м2 , на един етаж, с идентификатор № ***, Постройка на допълващо застрояване с площ от 44 м2 , с идентификатор *** и Жилищна сграда със застроена площ от 26 м2 , на един етаж, с идентификатор № ***, при съседи: ПИ с идентификатори: ***, № ***, № ***, №

***, № ***, № *** и № ***.

Претендира разноски.

Ответникът – Столична община, оспорва иска:

- имотът бил придобит от държавата, а след това от общината; и

- имотът не бил придобит по давност.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

На 28.07.2010г. ищецът е сключил Договор с С.С. по отношение на урегулирано дворно място, с площ от 1 096 м 2 , съставляващо имот с пл. № 296, за който е отреден парцел I, кв. 9, по ЗРП на кв. „Модерно предградие”, заедно със застроените в него: жилищна сграда със застроена площ от 90 м2 , стопанска сграда със застроена площ от 36 м2 , при съседи за дворното място: изток-Ц.П.Д. - имот пл. № 294, запад-улица, север-имот с пл.

№ 297 и имот № 298, юг - Л.М.С. (имот с пл. № 295).

Съгласно кадастралната карта на района, процесният имот съставлява ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.

Формата на сделката е обикновена писмена.

Във връзка с правата на общината е Представен и протокол от 1959г., според който за част от самонастА.лите се е признато право на строеж върху държавно дворно място.

Праводателят на ищеца не попада в категорията признато право на строеж, тъй като законността на постройките е оспорена и то изрично (не е ясно обаче дали въобще попада в предмета на Протокола – чл. 154 от ГПК). Така, тъй като не са ангажирА. доказателства от страна на общината за съвпадане (частично или пълно) – Протокол 17 не фигурира в заключението на в.л., следва да се приеме, че документът е ирелевантен.

СъбрА. са гласни доказателства – разпитА. са св.св. С. и Д.. От тя се установява, че:

- св. С.: познавала ищеца от година (може би става въпрос за лично познанство, тъй като ù бил съсед от 2010г.). Когато дошла обаче на улицата, а това било 1974г. – там живеел С.С.. Имотът бил около декар, ограден с хубава ограда. Имало и къща, гараж, лятна кухня и няколко стопански сгради.

- св. Д.: потвърждава изложеното от първия свидетел относно размера на имота и сградите в него. Ищецът живеел там от 2010г., а предишния собственик – С., от 1966г.

2

Според свидетеля, това винаги е било семейно жилище.

Депозирано е заключение, неоспорено от стрА.те и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 26.03.2024г., се установява, че:

Имотът, който се владее от ищеца, съответства на ПИ ***, така, както е отразен в кадастралната карта. Имотът, описан в договора за покупко-продажба, е индивидуализиран по данни от действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД09-05-337/23.06.1997г. на Главния архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003г. на СОС. По предвиждА.ята на този план имот пл. № 296 участва в УПИ I-2971 298, 2961 и УПИ II-294, 299, 296, кв. 9.

По отношение на кадастъра ПИ ***, който се владее от ищеца, е идентичен с имот пл. № 296. По отношение на регулацията ПИ *** е частично идентичен с УПИ I-2971 298, 2961 и УПИ II-294, 299, 296, кв. 9. инж. В. г. Я.

Теренът, описан в АДС № 5068 (1619)/29.10.1966г. и АОЧС № 280/28.02.1997г. с площ около 1330 м2 , съставляващ терен между улиците „Й.

П.“ от № 60 до № 72 вкл., ул. „378" от № 41 до № …. вкл., ж. п. линия и ул. „379", представлява целия кв. 20 по КРП, одобрен със Заповед № РА-50-09-166807.05.1990г. на м.

„ж.к. и НПЗ Модерно предградие". Процесният ПИ *** е частично идентичен с имота по АДС № 5068 (1619)/29.10.1966г.

Имотът, описан в АОчС № 819(6443)/11.09.1970г., съставляващ имот пл. № 1, полигон 100 по Кадастрален план от преди 1956 г. с площ от 1 100 м 2 е идентичен с процесния пи ***.

Имотът, описан в АОчС № 544/12.03.1997г., съставляващ имот пл. № 296, с площ 1 080 м2 е идентичен с процесния ПИ ***.

Разликите в площите по различните документи са в грА.ците на допустимите норми съгласно чл. 19 от Наредба № РА-02-20-6/15 декември 2016г. за съдържА.ето, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

В кориците на делото не се намират графически данни към приложените АДС и АОчС с изключение на АДС № 5068 (1619)/29.10.1966г., на гърба на който е представена схема на квартала с адресните номера на парцелите и застрояването в тях.

От представената в кориците на делото документация относно процесния имот и с оглед цитираното по-горе писмо липсват данни за отчуждаване на процесния имот.

В кориците на делото няма представени доказателства за одържавяване и за изплащане на обезщетение на бивши собственици. От представените от район „Връбница" документи по делото, представляващи цялата, налична в района документация относно територията на процесния имот, няма данни за одържавяване и за изплащане на обезщетение на бивши собственици на имота.

На стр. 5, т. 6 става дума за ръчно изготвена скица, на която схематично е показана 3 подредбата на парцелите. Няма нито размери, нито други данни. от правна страна:

Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това (чл. 124 от ГПК). Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79 от ЗС).

Договорът от който ищецът черпи правата си, е нищожен – арг. от нормата на чл. 18, във вр. с чл. 26, ал. 2 (предписаната от закона форма) от ЗЗД.

В исковата молба обаче е изложен и довод за давностене – лично и такова по чл. 83 от ЗС. Считано от придобиването на владението върху имота, тъй като договорът няма друг правен ефект, ищецът е придобил с изтичането на дългата – 10 годишна давност (назад, считано от депозирането на исковата молба – 30.08.2021г.), тъй като е недобросъвестен (подобен договор не може да прехвърли права), собствеността върху предмета на сделката.

Общината черпи правата си от АДС от 1970г. От страна на ищеца са ангажирА. доказателства, че правният извод, приет в акта е неправилен:

АДС се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, респ. по чл. 143, ал. 1 от ГПК (отм.), само относно извършените от и пред актосъставителя действия – че АДС е издаден от посочения в него актосъставител, на посочените дата и място, и че са представени описА.те в него документи – писмени доказателства, удостоверяващи придобивното (респ. – правоизменящото или правопогасяващото) основА.е за Държавата.

…

Основната обвързваща доказателствена сила на АДС, обаче, е тази по чл. 114, ал. 1 от ППЗДС (респ. - чл.

158, ал. 1 от ППЗДС от 1996 г., отм.), във вр. с чл. 5 от ЗДС и чл. 19 от ЗС, т. е. – легитимиращото му действие относно удостоверяването на правото на собственост на Държавата, съответно – и на юридическите факти (фактическите състави), съставляващи придобивното (респ. – правоизменящото или правопогасяващото) основА.е за Държавата. Тъй като тези факти не се осъществяват непосредствено пред актосъставителя, а той ги установява от представени пред него други документи (писмени доказателства) и въз основа на тях прави правния си извод си за принадлежността (изменението или погасяването) на правото на собственост на Държавата, това легитимиращо действие на АДС е различно и не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.

179, ал. 1 от ГПК, респ. по чл. 143, ал. 1 от ГПК (отм.). … Както също е разяснено в ТР № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, оспорващата страна, за която е тежестта за доказване да обори легитимиращото действие на акта за собственост, следва в рамките на самото исково производство да докаже факти, които изключват правото на собственост на Държавата, удостоверено с АДС (Решение № 125 от 2.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 3576/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев).

В случая е установено, че поне от 1966г. дворът с къщата се ползва като семейно жилище и няма данни за осъществено отчуждително производство. Всъщност, според отговора, държавата е придобила имота, тъй като той нямал собственик и то към 1966г. (чл.

6 – отм. от ЗС), когато там е имало обитаема къща (според втория свидетел).

Това означава, че титулът за собственост на ответника не го легитимира като такъв.

Или става въпрос за грешка, или за неправомерно поведение на държавата, характерно за предходния икономически строй.

Същевременно е установена активната материална легитимация на ищеца:

4 двата признака на владението - упражняване на фактическата власт върху вещта (corpus possessionis) и субективния признак – намерение за своене (animus domini) - видно и демонстрирано по отношение на всички, например: Р. № 635 от 25.10.2010г. на ВКС, І г.о., по гр.д. № 1405/2009г.

От показА.ята на свидетелите е видно, че г-н А. демонстрира по отношение на всички намерение за своене. Т.е. живее и ползва къщата, двора, гаража и станалите постройки като свои. Дали последните са законно изградени е без каквото и да е правно значение.

Държавата е могла да придобие само по силата на закона - Ipso iure (към 1966г.) недвижим имот, ако той е безстопанствен и по-точно с невъзникнало право на собственост (ничий). За това е необходима констатация и волеизявление на изпълнителната власт (АДС), което има само оповестително действие – т.е. внася яснота по отношение на правните субекти. От една страна обаче не е установено, че праводателя на ищеца и по-вероятно неговият праводател, попада в категориите, посочени в Протокола от 1959г. (чл. 154 от ГПК), а от друга - след сливането на общинската и държавна собственост (КНРБ от 1947г., общинската собственост е държавна, което означава, че няма причина да се констатира възникване на собственост по чл. 6 от ЗС).

Следва да се посочи и още нещо, дори и имотът да е бил частна общинска собственост изводът на решаващия орган не би бил различен:

Разпечатката съдържа 60 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd4a7b0f-1c53-4603-9417-a58d97bf1015