Решение № 1254 от 27.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Д.а като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330204398 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17/31.07.2024г., с което на Б. А. Д. е наложена глоба в размер на 1 0 0 0 лева за нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ .

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП

1

НП е издадено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на посочване по несъмнен начин на формата на изпълнителното деяние, която се вменява на жалбоподателя.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес , т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл.

42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно 2 нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни признаци на съставомерните фактически признаци, които да позволят обоснована преценка извършено ли е административно нарушение или не.

В процесния случай тези изисквания не са спазени.

Видно от текста на сочената като нарушена разпоредба на ЗООРПСМ- чл. 21, т.10 тя предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние- участие в сбиване или предизвикване на сбиване.

Същевременно текстовата редакция на АУАН и НП е такава, че прави абсолютно невъзможно да се разбере коя именно е вменена на жалбоподателя:

„…участва в сбиване, чрез избутване на други фенове, предизвиквайки сбиване“…

Допуснатият порок в съдържанието на АУАН и НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и 3 установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е действителното фактическо положение. .

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При положение, че тези съставомерни факти са изложени в АУАН и НП по толкова противоречив начин, правещ невъзможно разбирането на волята на наказващия орган, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

По важното обаче е, че тези констатации в АУАН и НП се ОПРОВЕРГАВАТ от доказателствата по делото.

На първо място следва да се посочи, че актосъставителят заяви, че не е присъствал на извършване и установяване на нарушението и е съставил АУАН на база обясненията на свидетелите Д. и Т..

Поради изложеното, меродавни са показанията на свидетелите Д. и Т. за установяване на фактическата обстановка по делото.

Същевременно и двамата полицейски служители Т. и Д. опровергаха с показанията си твърденията в АУАН и НП, че с действията си жалбоподателя е предизвикал сбиване, доколкото са категорични, че то е запознало много преди часовия диапазон, за който е издаден АУАН и включването на жалбоподателя в 4 инцидента.

Същевременно при проведената очна ставка поради възникнали противоречия в показанията на свидетелите Д. и Т. се установи, че всъщност впечатленията на св. Т. са за по-късен момент от този описан в АУАН, а за този по-късен момент няма повдигнато административно обвинение.

По изложените съображения меродавни за поведението на жалбоподателя към времето инкриминирано в АУАН и НП на 28.07.2024г между 22,48 и 22, 49 часа са показанията св. Д..

Същите обаче ( … общо взето това са неговите действия, бутане и сдърпване, не е посягал, не е удрял, само издърпа и избутва хората, за да може да слезе надолу, примерно 10 реда надолу, като преди това беше на трибуните…) изобщо не установяват по несъмнен начин, че действията на подсъдимия са били насочени към предизвикване или участие в сбиване, а не например към оттегляне от трибуните, както се твърди в жалбата, а както е добре известно административно наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Поради това административното обвинение се явява недоказано и НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание новелата на чл. 63д ЗАНН жалбоподателят има право на разноски.

Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, доколкото жалбоподателят е близък на адвоката.

В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат,като размера се определя от съда.

В случая предвид фактическата и правна сложност на делото, която е ниска следва да се определи възнаграждение в минимален размер-400 лева.

5

Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд, Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен съд, Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и много други др.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, като случая това е ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17/31.07.2024г., с което на Б.

А. Д. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да ЗАПЛАТИ на адв. Т. Р. И. сумата от 400 лева, представляваща разноски пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6