Определение № 1023 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 140/2026
- Вид
- Определение № 1023
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1023 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500140 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив, като пълномощник на И.
З. К., ЕГН ********** против определение № 63/05.01.2026 г., постановено по гр. д. № 16342 по описа за 2025г. на РС - Пловдив, IХ гр.с., с което се оставя без уважение молбата на ищцата за освобождаване от плащане на ДТ и разноски в производството по делото.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се факта, че жалбоподателката е получила сума в размер на 67 043.30 лева за 2024г., като се твърди, че тази сума не отговаря на реално получената от нея. Евентуално била получена сума в размер на 5250 лв., която обаче послужила за покриване на ежедневни нужди и задължения по кредити, сътв. не била налична към момента на постановяване на обжалваното определение. Освен това жалбоподателката била вписана в списъка на уязвимите лица по Закона за хазарта, което отразявало състоянието й на зависимост и нужда от помощ, а не било обстоятелство, което следвало да се тълкува в нейна вреда. Същата била страна по много други граждански дела пред РС-Пловдив, по които също дължала заплащане на такси и разноски. Дори да се приемело, че по всяко дело дължи минималната ДТ от 50 лв., общият минимален размер на дължимата ДТ по всичките висящи граждански дела възлизал на 2900 лева и бил непосилен за нея. Прилага разписки за реално получени суми. Моли за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата й.
Пловдивският окръжен съд констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И. З. К., ЕГН ********** чрез адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск по чл. 55 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 2758.98 лв., представляваща заплатена без основание по нищожен договор за заем – Кредирект № 941017/06.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
С определение №15489/02.12.2025г., постановено по гр.д.№16342/2025г., Районен съдПловдив е обединил производството по гр. д. № 16342/2025г., по описа на ПРС, IX гр. състав 1 с: производството по гр. д. № 16343/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, III гр. състав; производството по гр. д. № 16344/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, IX гр. състав; производството по гр. д. № 163454/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав, в едно общо производство, което да продължи под номер – гр. д. № 16342/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, IX гр. състав.
С оглед цената на исковете по всички обединени дела, държавната такса възлиза в размер на 336.75 лв., като на ищцата са дадени указания за внасянето на тази сума по сметка на съда.
С изрична молба ищцата, чрез адв. Р. Р., е направила искане за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството, тъй като не разполага с достатъчно средства да ги заплати. Попълнила е декларация, че получава месечен доход в размер на около 300 лв. от заплата по трудов договор на 2 часа; не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност; няма сключен граждански брак; не притежава МПС. Отбелязала е, че не притежава недвижими имоти, с изключение на 1/6 ид. ч. от къща в с. Смилян, Област Смолян. Отбелязала е също, че притежава дялове и акции в търговски дружества - на стойност 50 лева в „Ирене“ ООД, ЕИК 203151714, което дружество не развивало дейност от 2016г. Нямала парични влогове; не страдала от заболяване, което да налага постоянни разходи. Декларирала е, че има много задължения към финансови институции, като доходите й стигали да обслужва част от тях.
Налична по делото е и справка от НАП, в която е удостоверено регистрирано трудово правоотношение на молителката с „ФАЛКОН ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, като за 2025г. размерът на облагаемия месечен доход за м. януари-октомври варира между 324.32 лв. до 358.46 лв. Приложена е и справка от община Пловдив за облагаеми имущества, видно от която страната не е декларирала движимо или недвижимо имущество. Видно от справка от НОИ- Териториално поделение-Пловдив, за периода от 01.12.2024г. до 18.12.2025г. ищцата не е получавала парично обезщетение за безработица, парично обезщетение за временна неработоспособност, нито пенсия. Приложена е и справка за изплатени доходи, различни от трудовите, в която е отразено, че през 2024г. на молителката са изплатени печалби по см. на ЗДДФЛ, по регистрирана игрална сметка, в следните размери: 12 343.90 лева от Brobet Limeted, 13 359.59 лева от Алфабет гейминг, 14 059.41 лева от Инбет онлайн, 37 280.47 лева от Уин бет онлайн. Размерът на изтеглените суми е както следва: 90 лв. от Brobet Limeted, 340 лв. от Алфабет гейминг, 300 лв. от Инбет онлайн и 4520 лв. от Уин бет онлайн.
Районният съд при постановяване на оспорваното определение е взел предвид справките от НАП, въз основа на които е приел, че декларирания необлагаем доход през 2024г. от ищцата е общо 39391.65 евро /77 043, 37 лева/ и с оглед на това е направил извод, че същата разполага с достатъчно средства за заплащане на ДТ в размер на 172.18 евро /336.75 лева/.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и данните по делото, също намира молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за неоснователна. Декларираните данни от ищцата относно липсата на доходи, различни от трудовите, са непълни и некоректни и дори да се приеме за вярно твърдението в частната жалба, че получения необлагаем доход от нея през 2024г. е в много по-малък размер от отразения в справката на НАП, то във всички случаи този доход дава отражение на материалното й положение.
Предвид изложеното и при положение, че ищцата е в добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст, с оглед на което няма пречки да работи на пълно работно време и да реализира по-високи доходи, не би могло да се приеме, че заплащането на ДТ в дължимия размер, е непреодолима пречка за нея, препятстваща я да реализира гарантираното й право на достъп до съд за защита на правата й по процесните договори за кредит.
Предвид гореизложеното частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а определението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №63/05.01.2026г., постановено по гр.д.№16342/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, IX гр.състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3