Определение № 566 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Бургас, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501703 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Победа“, ул.”Ген.

Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изп.директор Цветан Мирчев, против Постановление изх.№ 9474 от 25.09.2023 г. по изпълнително дело № 20237030400340 по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег.№ 703 и район на действие БОС, с което е отказано намаляването на приетия по делото с постановление от 31.08.2023 г. адвокатски хонорар в размер на 13 000 лв.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че едновременно с изпращането на ПДИ са били наложени запори на банковата сметка на дружествотодлъжник, от която сумата е била непосредствено изтеглена и преведена по сметка на ЧСИ, поради което по делото не са предприемани никакви действия от страна на процесуалния представител на взискателя и липсва усложнение в изпълнителния процес. В тази връзка, жалбоподателят счита, че възнаграждението не е съобразено с НМРАВ и доколкото предприетите от процесуалния представител на взискателя действия се свеждат единствено до депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, то на същия се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. по чл.10, т.1 НМРАВ. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение на 200 лв., предвид липсата на сложност в производството.

1

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Слънчев бряг“ АД, подадено чрез пълномощника адв.Козарев., с който се взема становище за неоснователност на жалбата, за което са изложени подробни съображения. Моли се за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

На основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК са представени от ЧСИ Георги Михалев мотиви във връзка с обжалваното действие, като е изразено становище за неоснователност на депозираната от длъжника жалба. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20237030700340 по описа на ЧСИ Георги Михалев е образувано по молба от 31.08.2023 г., подадена от „Слънчев бряг“ АД, чрез пълномощник адв.Козарев, въз основа на изпълнителен лист № 162 от 25.08.2023 г., издаден по т.д.№ 364/2020 г. на ОС-Бургас, за заплащане от длъжника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас на посочените в акта парични суми. С молбата взискателят е овластил ЧСИ да извърши съдебно изпълнение по начини и способи, каквито намери за подходящи, като започне изпълнението чрез събиране на вземания на длъжника по банковите му сметки. Направено е и искане за приемане като разноски по изпълнителното дело на адвокатско възнаграждение в размер на 13 000 лв., като към молбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 25.08.2023 г., от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение от 13 000 лв за „представителство по изпълнително дело по ИЛ № 162/25.08.2023 г.”, като е отразено, че същото е платено.

С постановление от 31.08.2023 г. на ЧСИ Михалев е прието за разноски на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 13 000 лв., като е разпоредено постановлението да се отрази в ПДИ на длъжника.

С покана на доброволно изпълнение изх.№ 8835/01.09.2023 г., връчена на длъжника на 07.09.2023 г, същият е уведомен за образуваното изпълнително дело, както и за размера на задължението в общ размер от 180 752.96 лв., от които: главница – 159 943.28 лв, разноски по изпълнителното дело – 13 000 лв.; такси по Тарифата към ЗЧСИ – 7 809.68 лв.

Едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД, в резултат на което на 07.09.2023 г. цялата дължима сума е била преведена от страна на банката по сметка на съдебния изпълнител, т.е. дългът е погасен още преди да е започнал да тече срока за доброволно изпълнение, тъй като ПДИ е връчена на същата дата.

2

На 11.09.2023 г. длъжникът е подал до ЧСИ Михалев жалба против постановлението за приемане на адвокатски хонорар от 31.08.2023 г., с която е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

На 25.09.2023 г. е изготвено Постановление изх.№ 9474/25.09.2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетия по делото с постановление от 31.08.2023 г. адвокатски хонорар в размер на 13 000 лв. Това постановление е предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установените факти, за съда се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Разпоредбата на чл.10, т.1 НМРАВ предвижда, че възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лв., а съобразно нормата на чл.10, т.2 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано делото. Следователно, упълномощеният от взискателя представител е осъществил поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл.10, т.1 НМРАВ, за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съдът намира, обаче, че в случая не може намери приложение разпоредбата на чл.10, т.2 НМРАВ, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на 3 действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. В конкретния случай, от материалите по изпълнителното дело е видно, че след образуване на делото от страна на взискателя не са извършвани други процесуални действия освен депозиране на молбата по чл.426, ал.1 ГПК. Процесуалният представител не е извършвал дейностите, посочени в чл.10, т.2 НМРАВ, поради което и възнаграждение за това не му се дължи.

Ето защо, настоящият състав намира, че възнаграждението за така извършения обем защита следва да се определи в размер на 200 лв. по реда на чл.10, т.1 от НМРАВ, с оглед ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило с плащане на задължението още преди да е започнал да тече срока за доброволно изпълнение.

По изложените съображения, съдът приема, че обжалваното постановление от 25.09.2023 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размера на сумата от 200 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление изх.№ 9474 от 25.09.2023 г. по изпълнително дело № 20237030400340 по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег.№ 703 и район на действие БОС, с което е отказано намаляването на приетия по делото с постановление от 31.08.2023 г. адвокатски хонорар в размер на 13 000 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК приетия с постановление от 31.08.2023 г. адвокатски хонорар на взискателя „Слънчев бряг“ АД, за защита по изп.дело № 20237030400340 по описа на ЧСИ Георги Михалев, от 13 000 лв.

(тринадесет хиляди лева) на 200 лв. (двеста лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4