Решение № 245 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110147009 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „СООД е предявил установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 52,35 лв, представляваща мораторна лихва , начислена за периода от 18.10.2022г. до 03.02.2023г. върху сбора ( в размер на 1 728,98 лв) от цените на стоките , доставени от ищеца на ответника по договори за търговски продажби , удостоверени с фактура № ****. и фактура № ***г. , за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6350/2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявения иск , въпреки че признава извършеното от ответника след предявяване на исковата молба плащане на претендираната мораторна лихва видно от изявлението му в заседанието на 08.12.2023г.

При устните състезания в заседанието на 08.12.2023г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска и за присъждане на разноските.

Доводи , обосноваващи становището на ищцовата страна , са посочеи в представената на 18.12.2023г. писмена защита от адвоката на ищеца.

Ответникът „С.П.Г.ООД оспорва предявения иск видно от изявленията на пълномощника му в представения на 05.10.2023г. с твърдения за плащане на претендираната лихва , както и на разноските по заповедното производство общо в размер на 711,95 лв.

Обосновава се станвище , според което ответникът не е дал повод за предявяване на 1 заявлението по чл.410 ГПК , тъй като не е имало уговорен срок за плащане на задълженията му по процесните фактури и не е получавал покана за плащане, а плащането на главницата от 1 728, 98 лв е извършено преди да му е връчен препис от заповедта по чл.410 ГПК.

Поради това според ответната страна на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото исково дело.

В хода на съдебното производство пълномощикът на ответника поддържа оспорването на иска и на претенцията на ищеца за разноски видно от изявленията му в заседанието на 08.12.2023г. При устните състезания в заседанието на 08.12.2023г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Становището му е обосновано в депозираната на 15.12.2023г. писмена защита от ответната страна.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6350/2023г. по описа на СРС, 68 състав в частта й относно вземането за мораторна лихва. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Липсата на подадено възражение срещу заповедта по чл.410 ГПК в частта й относно главното вземане (поради неговото погасавяне чрез изпълнение– плащане от ответника на 10.02.2023г. след предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.02.2023г. ) не е пречка за допустимостта на разглеждания иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за акесорното вземане за мораторната лихва, присъдена със същото вземане, срещу което е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника.

Плащането (на 02.10.2023г.) след предявяването на исковата молба (23.08.2023г.) на мораторната лихва , която е предмет на разглеждания иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД не е основание за прекратяване на исковото съдебно производство , а за отхвърляне на иска според установената трайна и безспорна съдебна практика.

Относно основателността на иска :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото е безспорно и доказано, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.318 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ срещу ответника за сумата от 1 728,98 лв, представляваща сбора от цените на стоките , доставени от ищеца на ответника по договори за търговски продажби , удостоверени с фактура № ****. и фактура № ***г.

Фактура № ***г. и фактура № ****. са представени с исковата молба и не са 2 оспорени от ответника. Във всяка от тях е вписан срок за плащане на задължението за цената на доставените стоки. Според изрично посоченото във фактура № ***г. крайната дата на задължението по тази фактура (1 344,76 лв) е 03.11.2022г. Според изрично вписаното във фактура № ****. крайната дата на задължението по тази фактура (1 344,76 лв) е 16.11.2022г. Следователно задълженията на ответника за плащане цените на доставените стоки са били срочни , поради което отоветникът е изпаднал в забава по смисъла на чл.84 ЗЗД и без покана след изтичането на падежите на задълженията по всяка от двете фактури, което е станало преди предявяване на заявлението по чл.410 ГПК , което е станало на 03.02.2023г. Това означава , че ответникът е дал повод за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК , тъй като въпреки че падежите на задълженията му са били настъпили , не е платил дължимите суми. Поради тази причина ответникът дължи на ищеца както мораторните лихви , така и разноските по заповедното гр.д. № 6350/2023г. на СРС, 68 състав .

Както бе посочено , поради изпадането в забава на ответника относно плащането на главните задължения по фактура № ***г. и фактура № ****., за него са възниснали задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД са плащане на мораторни лихви за забавеното плащане , които са на обща стойност 52,35 лв за периода до 03.02.2023г. Няма спор по делото относно размера на мораторните лихви за процесния период.

Страните не спорят , а и е доказано , че след предявяването на исковата молба ответникът е платил на ищеца мораторната лихва в размер на 52,35 лв, т.е. че вземането е погасено поради изпълнение (плащане). С отговора на исковата молба пълномощникът на ответинка е представил разпечатка за плащане на сумата от 711,95 лв от ответника по сметка на ищеца на 02.10.2023г. Това плащане се признава от ищеца видно от изявлението на пълномощника му в заседанието на 08.12.2023г.

Независимо, че плащането на сумата от 711,95 лв е извършено след предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда .

Тъй като претендираното ищеца вземане за мораторна лихва е погасено, предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцял.

На ищеца не следва да бъде присъждана законна лихва върху главницата от 1 728,98 лв от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК до плащането , тъй като не е предявена такава претенция с исковата молба.

Относно разноските по делото :

Въпреки че искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД не е с уважен (отхвърлен е поради погасяване на вземането за мораторна лихва в хода на настоящото исково съдебно производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на иска , а след 3 това, а и е предявено възражение по чл.414 ГПК от ответника като длъжник по заповедното прозиводство , което е правното основание за предявяването на иска по чл.422 ГПК от ищеца като заявител по заповедното производство. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата молба.

По настоящото дело ищецът е извършил разноски на обща стойност 435,63 лв, представляващи платените държавна такса (35,63 лв) и адвокатско възнаграждение (400 лв). Тези разноски не са платени от ответника , поради което следва да бъдат присъдени на ищеца.

Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от него разходи във връзка с настоящото дело, а и освон това искът е отхъврлен поради плащане в хода на исковото дело.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) със заповедта по чл.410 ГПК са присъдени разноски – платените държавна такса (59,60 лв) и адвокатско възнаграждение (600 лв). Тези разноски обаче са погасени от ответника с извършеното от него на 02.10.2023г. плащане на общата сума от 711,95 лв , което е посочено и в отговора на исковата молба от оветника. Поради тази причина на ищеца не следва да бъсе присъждат с настоящото решение разноски за заповедното дело.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски по заповедното дело , тъй като същият е дал повод за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и е платил главницата след образуването на заповедното дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „СООД, ЕИК: ****, гр.

София , бул. „1111 , със съдебен адрес : град София , бул. 1111 ЕАД”И. & Партньори” , чрез адв. В. И., против „С.П.Г.ООД, ЕИК: 1111, гр. София, район „Лозен” , 1111, със съдебен адрес : град София, ул. „1111 чрез адв. Д. Ц., установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от 52,35 лв (петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва , начислена за периода от 18.10.2022г. до 03.02.2023г. върху сбора ( в размер на 1 728,98 лв) от цените на стоките , доставени от ищеца на ответника по договори за търговски продажби, удостоверени с фактура № ****. и фактура 4

№ ***г. , за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6350/2023г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА „С.П.Г.ООД, ЕИК: 1111, гр. София, район „Лозен” , 1111, със съдебен адрес : град София, ул. „1111 чрез адв. Д. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на „СООД, ЕИК: ****, гр.

София , бул. „1111 , със съдебен адрес : град софия , бул. 1111 ЕАД”И. & Партньори” , чрез адв. В. И., сумата от 435,63 лв (четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5