Решение № 122 от 15.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. В.Т., 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Ирена Колева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500705 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на В. Ю. В. с ЕГН ********** от гр.О, ул.“ЦО" срещу Решение № *** от 01.08.2022г. постановено по гр.д. № *** по описа за 2021г. на Районен съд – В. Т. в частта, с която е осъден да заплати СОЛИДАРНО с И. В. Б., с ЕГН ********** от гр. В., ул. “СВ" на Н. М. Н., с ЕГН **********, от гр.В.Т., ул.“ С. П." по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД СУМАТА от 2 200,00лв. /две хиляди и двеста/ лева главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.2 в гр. В. Т., ул.“С. П.", ведно със законната лихва от 17.09.2016г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъден СОЛИДАРНО с И. В. Б., с ЕГН ********** от гр.

В., ул. “СВ" да заплати на Н. М. Н., с ЕГН **********, от гр. В.Т., ул.“ С. П." сумата от 497,20лв. / четиристотин деветдесет и седем лева и 20 ст./ 1 направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на материалните, и процесуалните правила. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Насрещната страна излага доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства е установено, че на собственика на имот, находящ се на ул. „М.Р." с идентификатор *** по КККР на В.Т., който към 2016 г. е бил В. Р.С. е издадено разрешение за демонтаж на сградата. Външните северни стени на тази двуетажна паянтова жилищна сграда са били ситуирани на границите с ПИ с идентификатор *** с дължина около 11 м. и с ПИ с идентификатор ***, изградени от каменна зидария и са изпълнявали ролята на подпорни зидове към тези имоти. От приобщените документи по делото се установи, че при отпочване на демонтажа собственикът не се е съобразил с дадените предписания предвидени от проектанта в изготвения план за разрушаване на сграда, в резултат на което е разрушена съществуващата подпорна стена по откоса, което довело от своя страна до възникването на гравитационни склонови процеси.

Горното е констатирано при направения инженерногеоложки оглед от „Геозащита“ ЕООД – клон Плевен, възложен от МРРБ по повод многобройните жалби до Община В.Т. и Омбудсмана на Република България , депозирани от ищеца. Св. Р., който е присъствал на събарянето през септември 2016 г. потвърждава, че събарянето е станало багер, въпреки неговите предупреждения , че следва да се извършва ръчно с къртач и противно на дадените в плана за разрушаване на сграда указания, 2 при което 1/5 от двора на ищеца паднала, а едната постройка останала без под. Св. М. също потвърждава , че на 17.09.2016 г. се срутил зида на част от тяхно помещение и част от пода рухнал надолу, а в двора имало напукване и към момента. Видно от приложените документи Община В.Т. е издала предписания на В. Р.С. относно извършване на възстановителни и укрепително строително-монтажни дейности още на 21.09.2016 г.

Последвали са и други предписания, които въпреки, че са получавани от лицето, не са изпълнени. На 18.01.2018 г. В. Р.С. е починал и след отаказът от наследство на сина му Ю. В. Р. имотът, според приложения НА № 1608, т.9, рег.№ 10121 дело 1046 от 11.09.2018 г. на нотариус рег.№ 283 в НК с район на действие ВТРС е придобит от ответника – внук на починалия, чрез покупко-продажба от ответницата И. В. Б.- дъщеря и законен наследник на починалия. След узнаване за смъртта на Стоянов Община В.Т. е издала същите предписания и на наследниците на починалия- дъщерята И. В. Б. и сина Ю. В. Р., които не са получени от живущата от дълги години в чужбина Б. , но са получени от Ю. Р.. Близката родствена връзка на ответниците по делото, както с първоначалния собственик на имота, така и с Ю. Р., който според свидетелите се е занимавал с всички дейности извършвани в имота и е присъствал на провежданите огледи, както и елементарната житейска логика предполага безусловно, че те са знаели за нанесените поражения по имота на съседите си, вкл. имота на ищеца, както и за даваните предписания от Община В.Т. и въпреки всичко не са предприели никакви действия за предотвратяване на по-нататъшни щети, чрез изпълнение предписанията дадени още на общия им наследодател.

Неоснователни са доводите на ответницата И. Б., че тя не е знаела нищо за имота и не се е занимавала с него, както и че не е знаела за възникналите проблеми. Тя като собственик на имота по силата на наследственото правоприемство в периода 18.01.2018 г. – 11.09.2018 г. в качеството си на единствен наследник на починалия В. Р.С. / след вписания отказ от наследство от страна на нейният брат Ю. Р./ е имала не само права, но и задължения към този имот, включително да изпълни дадените от общинските власти предписания за поддържането му в състояние, което да не застрашава околните имоти. След прехвърлянето на имота на нейния племенник – ответника В. той също не е предприел никакви действия по укрепването на имота, въпреки че баща му Ю. Р. е получил на 10.01.2019 г.

3 писмо с дадените предписания по реда на чл.195,ал.1 вр. с чл.169 ал.1 и 3 т.1 и 3 от ЗУТ за обезопасяване и укрепване на имота със съдържание, идентично с това от 10.10.2017 г., изпратено до В. Р.С. и с което писмо няма как да не е бил запознат. В резултат на продължаващото бездействие и очевидното игнориране на проблема и несъобразяване и неизпълнение с дадените от съответните органи препоръки през лятото на 2019 година е последвало второ срутване, при което върху имота на ищеца са причинени още поражения- паднала още една част от стената и още една част от пода на постройката, използвана за складово помещение, улягането на терена продължило, което се установи от показанията на двамата свидетели. Изложените поражения по имота на ищеца се потвърждават и от заключението на вещото лице, което ги е описало подробно, като същите са започнали от 17.09.2016 г. и са продължили във времето в резултат на специфичния характер на увреждащите процесиерозионна и свлачищна дейност при липса на укрепителни мероприятия. При разпределената от съда доказателствена тежест съобразно правната квалификация , за да се уважи иска е необходимо установяване на сложния фактически състав на непозволеното увреждане- деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. Необходимо е доказване на всички елементи от фактическия състав- ответниците с деянието си в случая, чрез извършени от тях противоправни бездействия за изпълнение на дадени им предписания виновно да са причинили вреди на ищеца, изразяващи се в описаните повреди по неговия имот, като следва да е налице причинна връзка между вредите и виновното поведение на ответниците. Вината като елемент от фактическия състав се предполага до доказване на противното съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, като задължение на дееца е да обори тази презумпция при условие на пълно и главно доказване, което би го освободило от отговорност, а останалите кумулативно изискващи се предпоставки са възложени в доказателствена тежест на ищеца. В процесния случай съдът счита, че се доказа по безспорен начин от ищеца, че е претърпял имуществени вреди от противоправното бездействие на ответниците, които – първата от тях в периода 18.01.2018г. - 11.09.2018 г., а вторият от тях след 11.09.2018 г. не са предприели никакви действия за изпълнение на дадените още на техния общ наследодател предписания за укрепване на 4 имота и неговото обезопасяване. Отговорността на ответниците следва да се ангажира солидарно по правилото на чл. 53 от ЗЗД, доколкото не може да се установи приноса за увреждането на всеки от тях поотделно.

Независимо, че Административен съд В.Т. е отменил издадената от Кмета на Община В.Т. Заповед № ***/8.08.2019 г., която отмяна е потвърдена с решение на ВАС, а Заповед № ***/12.07.2021 г., с която на ответника е наредено незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имота на ищеца и съседен имот не е влязла в сила, горното няма отношение спрямо ангажирането на деликтната отговорност на ответниците за причинените вреди. Както писмените доказателства, така и кредитираните от съда по реда на чл. 172 от ГПК като логични и непротиворечиви показания на св.Р. и св.М. и заключението на вещото лице, прието и несопорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано, безспорно установяват наличето на имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на виновното поведение на ответниците, изразяващо се в противоправното им бездействие в различни периоди от време всеки от тях, като е налице и пряка причина връзка между вредите и това поведение. Ответниците, върху които лежеше доказателствата тежест не обориха по никакъв начин установената от закона презумпция за вина при деликтната отговорност. В този ред на мисли неоснователно е възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, доколкото исковата молба е подадена на 15.09.2021 г. , а първите щети от демонтажа върху имота на ищеца са настъпили на 17.09.2016 г., тоест общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за вземането на ищеца не е изтекла. Изложеното дотук обосновава основателност и доказаност на иска , но не и в предявения размер. Ищецът претендира солидарно осъждане на ответниците за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане върху имот с идентификатор ***.1 и сградата в него с идентификатор ***.2 . Съгласно заключението на вещото лице описаните от него щети по имота на ответника са преки и косвени, като косвените изразяващи се в намаляване пазарната стойност на имота не са остойностени, а преките имуществени щети са остойностени към м.юни 2022 г. на 2200 лева.Следователно иска се явява основателен и доказан до този размер, като до пълния претендиран 5 размер от 5000 лева за сумата от 2800 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. При основателност на главния иск основателна е и акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на увреждането -17.09.2016 г. до окончателното изплащане.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.

Наведените във въззивната жалба доводи не са по-различни от изложените пред първата съдебна инстанция и районният съд е дал аргументиран отговор на същите в обжалваното решение.Изложените от съда правни съображения съответстват на установените данни по делото, на духа и смисъла на закона, и на съдебната практика. Въззивният съд намира всички правни изводи на първоинстанционния съд изцяло за законосъобразни.

Правните изводи на настоящата инстанция относно частичната основателност на иска също съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК съдът препраща и към тази част на мотивите на първоинстанционното решение.