Решение № 60 от 08.06.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Раднево, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100304 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Г. В. С., действащ чрез пълномощника адв. Д. М. от АК-П., срещу „Сити кеш“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит № ***** от *****г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 1600 лв., а той се задължил да върне сумата от 2005.88 лева съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 63.92 %, ГЛП в размер на 49 %, при срок на кредита от 44 вноски. Твърди, че в чл.7.5 от договора било предвидено, че следва да заплати неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1558.12 лева. Ищецът твърди, че е заплатил по договора за кредит № ***** от *****г. сумата от 1600 лева главница, 200 лева лихва и 1300 лева неустойка.

Счита, че клаузата на чл.7.5 от договора за кредит № ***** от *****г., предвиждаща заплащането на неустойка е в нарушение на разпоредбата на чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19 ал. 4 ЗПК, както и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП, евентуално нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не са били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, както и че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК 1 договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, което не било сторено. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 1558.12 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че неустойката в чл.

11 от договора за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, е в размер 2005.88 лева и по този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Твърди, че въз основа на това, така уговорената такса била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и по посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърди, че с процесната такса в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Твърди, че основната цел на така уговорените клаузи е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да заплати на ищеца сумата в размер на 484,35 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в откритото съдебно заседание с протоколно определение от 21.05.2026 г./, недължимо платена договор за кредит № ***** от *****г. сключен със Сити Кеш ООД поради неговата недействителност на различни правни основания. Претендира разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Сити кеш“ ООД, действащо чрез адвокат Х. М. – САК, с който оспорва исковете. Твърди, че в случая е налице злоупотреба с права съгласно чл. 3 ГПК и следва да се приложи чл. 213 ГПК и основание за съединяване на 2 гр. д. № 3/2026 г., гр. д. № 237/2026 г., гр. д. № 304/2026 г., гр. д. № 305/2026 г., образувани от ищеца срещу ответника за нищожност на една и съща клауза, макар и от различни договори, целящи единствено генериране на по-големи разноски за ищеца. Твърди, че клаузата на неустойка не е нищожна съгласно правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, за което излага съображения, както и за спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с уговаряне на ГПР в рамките на лимита. Твърди, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като се уговаря с настъпване на условие след сключване на договора, а ГПР се изготвя към датата на договора. Твърди, че не следва неустойката да се разглежда и като възнаградителна лихва, а размерът на лихвата е бил ясен за ищеца. Твърди, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните, а оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Твърди, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Твърди, че било очевидно, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Твърди, че няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и 3 възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. Твърди, че били неверни твърденията, че неустойката представлявала „добавък към възнаградителната лихва“, за което излага съображения. Твърди, че е неоснователно ищецът да се позовава на чл. 33, ал.

1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя, а в настоящия случай неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. Твърди, да не е налице неравноправност по ЗЗП, за което също излага съображения. Твърди, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът бил сключил множество договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти водили и до извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Твърди, че искът е неоснователен досежно предявения размер, тъй като от справка за плащанията по договора за платени суми в лева било видно, че кредитополучателят е платил общо 2547.31 лева при предоставена главница в размер на 1600 лева, поради което дори и договорът да бъде обявен за недействителен, на кредитополучателя би се дължала единствено сумата от 947.31 лева, равностойни на 484.35 евро, а по-голяма претенция следва да се отхвърли.

Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 21.05.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит № ***** от 4

*****г., с който ответникът се задължил да даде на ищеца кредит в размер на 1600 лв., а той се задължил да върне сумата от 2005.88 лева съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 63.92 %, ГЛП в размер на 49 %, при срок на кредита от 44 вноски, като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите; в чл.7.5 от договора било предвидено, че следва да се заплати неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1300 лева; усвоена от ищеца Г. В. С. сума по кредита; платена от ищеца по кредита сума извън главница от 1600 лв. в размер на 484,35 евро.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест на фона на отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си недействителност на договора за кредит и неравноправност на клаузата за неустойка за обезпечение по договора за кредит, евентуално за нарушаване на добрите нрави при сключване на клаузата за неустойка, както и платени по договора суми в размер на 484,35 евро извън 1600 лв. главница.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото са приети като писмени доказателства договора за обезпечен потребителски кредит № *****/*****г. /л.6-12/. От същия е видно, че лицето Г. В. С. е получил в заем сумата от 1600 лв. по договор за потребителски кредит № *****/*****година, при уговорен е лихвен процент в размер на 49 % и годишен процент на разходите по кредита в размер 63,92 %, при разсрочване на 44 вноски, като кредитът е усвоен от ищеца. От представения договор за кредит е видно, че в чл. 6 е уговорено предоставяне на обезпечение по договора за кредит чрез поръчителство от едно или две лица за срок от 6 дни от сключване на договора. Съответно в чл. 7, ал. 5 от договора е предвидена неустойка в размер на 1558,12 лева в случай на неизпълнение на задължението на ищеца в чл. 6 от договора, тоест при неосигуряване на поръчители в срок от 6 дни. Уговорената в договора за кредит неустойка не е включена в ГПР по договора за кредит.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено 5 изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

Съдът намира клаузите за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за нищожни като противоречащи и заобикалящи закона, нарушаващи добрите нрави и като неравноправни клаузи, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;