Определение № 955 от 27.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Ловеч, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500489 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя И.М.Ш., действаща чрез пълномощника си - юрисконсулт С. С., срещу Определение №489/11.06.2025г., постановено по гр.д.№72/2025г., по описа на РС-Тетевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение №95/28.04.2025г.,постановено по делото, в частта на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв на адв.Е. И..

Жалбоподателят счита, че съдебният акт е неправилен, като съдът не е взел предвид заявените доводи за прекомерност на присъдения хонорар.

Сочи,че срещу „Ай Тръст"ЕООД са налице множество висящи производства, образувани от различни ищци чрез процесуален представител именно адв. Е. И.. В тази връзка счита, че е налице злоупотреба с право от страна на процесуалния представител на ищеца.

Изтъква, че са били разгледани два обективно съединени иска, предявени срещу жалбоподателя - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за потребителски кредит, както и осъдителен иск на основание чл.55, ЗЗД; както и два обективно съединени иска, предявени срещу другия ответник по делото „Кредисимо“ ЕАД - установителен иск за прогласяване нищожност Договор за потребителски кредит и осъдителен иск на основание чл.55, ЗЗД. Така предявените искове са уважени, като двамата ответници по делото са осъдено да заплатят адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ЗАдв. в размер на 960лв. с ДДС, дължим в условията на солидарност.

Според жалбоподателя производството не се ползва с правна и фактическа сложност, ищецът не е провел доказване по делото, а предметът е сведен до тълкуване клаузите, като по потребителски спорове е налице многобройна съдебна практика. От страна на ищеца не са ангажирани повече от необходимите доказателства в подкрепа на исковете, а обемните писмени изявления на процесуалния представител на ищеца с идентични доводи в тях не налага извод, че размерът на възнаграждение следва да бъде завишен само на това основание. По делото е проведена едно съдено заседание, в което процесуалния представител на ищеца не е взел лично участие.

Развива,че при оказана безплатна правна помощ определеното възнаграждение не 1 съставлява присъждане на разноски по.смисъла на чл.78, ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд. По тази причина следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Акцентира, че адвокатското възнаграждение, не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторени в разумни граници разход за защита на правата на страните. Позовава се на Опр.№174/26.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№ 560/2021г., 3 ГО.

Моли да отмени Определение №489/11.06.2025г. и вместо него постанови съдебен акт, с който се измени Решение №95/28.04.2025г., постановено по гр.д.72/2025г., по описа на PC Тетевен, като присъди адвокатски хонорар съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството, чийто размер не е по-висок от този определен в актуалната към датата на входиране на исковата молба редакция на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г.Счита, че справедливо спрямо действителната правна сложност е възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС, дължим в условията на солидарност между двамата ответници по делото.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ **********, със съдебен адрес: ****, в качеството на процесуален представител на М. П. В..Счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, а депозираната частна жалба за неоснователна.Излага подробни аргументи,подкрепени със съдебна практика.Сочи, че след изменението на Наредба №1 с ДВ бр. 14 от 18.02.2025г. противоречието с европейското законодателство е преодоляно.

Намира за неоснователно твърдението, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност. Като аналог посочва принципа за определяне държавната такса по граждански дела, като процент от цената на иска, която не подлежи на редукция в зависимост от степента на сложност на делото. Посочва, че евентуално основание за намаляване на адвокатския хонорар може да съществува, ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела, какъвто не счита, че е настоящият случай. В отговора на частната жалба се твърди, че е определено възнаграждение, което е 50 % по-ниско от заложеното като критерии в чл.7,ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, от която съда следва да се ръководи. Позовава се на Решения по дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, в които се сочи, неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен път. Като нарушаване правото на ЕС би било основание за образуване на наказателна процедура срещу България.Посочва, че в изпълнение принципа на член 81, параграф 1 (настоящ член 101, nap. 1 ДФЕС), адвокатите, предоставящи услуги по реда на чл. 38 от ЗА, оказват своите услуги в условията на конкуренция чрез свободно договаряне с техните доверители на условията за оказваната им правна защита.

Изтъква, че за разлика от адвокатите, които оказват правна помощ като свободни икономически оператора адвокатите, вписани в националния регистър за правна помощ, не работят в условията на пазарна конкуренция, а осъществяват особено съдействие на държавата да изпълнява задълженията си по провеждане на държавната политика в областта на правната помощ, произтичащи от ЕКЗПЧОС и от Директива 2003/8/ЕС за подобряване на достъпа до правосъдие при трансгранични спорове. А конкурентните правила, включително правилото на член 101, nap. 1 ДФЕС, са приложими единствено към свободно договарящи на пазара икономически оператори, поради което прилагането спрямо тях на правила и условия, които са относими към други субекти, които не са свободни икономически оператори по смисъла на конкурентното право, на практика води до постигане на забранения от Съюзното право резултат - изкривяване на конкуренцията.

Сочи, че при съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право.Според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните 2 особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право - с. 25 и диспозитива на решението. Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Според СЕС разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право на интелектуална собственост е направил. Цитира практика на СЕС - Решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г., СЕС, Решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС, Решение от 5 декември 2006 година, Cipolla и др., съединени дела С-94/04 и С-202/04, СЕС. Изтъква, че съгласно практиката на съда не ЕС, националният съд трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие.

Счита, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, по аналогия следва да се приложи и разрешението изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 по дело С-57/15 и разубеждаващият ефект от иск, както и разрешението по решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г. на СЕС в хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи. Присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 ЗА, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално-затруднени потребители.

Моли съда да потвърди Определение №489/11.06.2025г.,пост.по гр.д.№72/2025г. на РСТетевен.

С Определение №703/04.08.2025 г. ОС – Ловеч е спрял производството по делото на осн.чл.631,ал.1,изр.1 от ГПК, тъй като с Определение №42767/29.11.2023г. по гр.д. № 42769/2022г., РС- София, е отправил преюдициално запитване до СЕС по въпроси, касаещи възможността при определяне на възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв., да се начислява и ДДС върху възнаграждението. Съдът е приел, че Решението на СЕС се явява обуславящо за произнасянето по настоящето дело, образувано по частна жалба против определение на районния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което настоящият жалбоподател е осъден на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. И. от ПАК, сумата от 960 лева с ДДС -възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие.

По преюдициалното запитване е било образувано дело С-744/23 на СЕС.

След като е установил, че на 23.10.2025 г. СЕС се е произнесъл с Решение по посоченото дело, ОС – Ловеч отмени Определение № 703/04.08.2025г. и възобнови производството по делото.

От фактическа страна съдът приема за установено, че с Решение

№95/28.04.2025г.,пост.по гр.д.№72/2025г. РС–Тетевен е уважил предявените от М. П. В. с ЕГН **********, чрез адв. Е. И., искове и е прогласил за нищожен Договор за потребителски кредит №270**** от 04.01.2023г., сключен между „Кредисимо“ЕАД и М. П. В.. Прогласен е за нищожен и Договор за поръчителство от 04.01.2023 г., сключен между „Ай тръст“ЕООД и М. П. В.. На основание чл.55,ал.1 от ЗЗД съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД да заплати на М. П. В. сумата 720.36лв. представляващи недължимо платената сума за възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба. „Ай Тръст“ЕООД е осъден на осн.чл.55,ал. от ЗЗД, да заплати на М. П. В. сумата 1102.12 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата от датата от датата на постъпване на исковата молба в съда.

На осн.чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. РС–Тетевен е осъдил „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД да заплатят солидарно на процесуалния представител на М. В. – ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И., сумата 960лв., представляваща възнаграждение за адвокатска помощ 3 и съдействие по делото. Ответниците са осъдени да заплатят разноски по сметка на РС – Тетевен в размер на 663.24лв.

От „Кредисимо“ЕАД и от „Ай Тръст“ЕООД са подадени молби за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК,в частта за разноските,като се намали определеното възнаграждение на адв.Е. И. от 960лв.,тъй като е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.За справедлив размер определят възнаграждение от 400лв.