Акт от 16.03.2022, Административен съд - Силистра

Р А З П О Р Е Ж Д А Н

Е

№157 гр. Силистра,

16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Силистренският административен съд, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и втора година в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 4 по описа за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.256 от АПК във връзка с чл.128,ал.1,т.4 от АПК във връзка с чл.433,ал.4 от ГПК/нова-ДВ,бр.100 от 2019 г./и чл.433,ал.5 от ГПК/ предишна ал.3,доп.-ДВ,бр.86 от 2017 г., предишна ал.4,бр.100 от 2019 г./.

С постановление за възлагане на недвижим имот № 684 от 29.07.2021 г.,представляващо акт за осребряване на имущество по изп.дело № № *********/ 2018 г. по описа на ТД на НАП-Силистра, жалбоподателят по настоящото дело ЕООД „ИНВИНСИБЪЛ ФОРС“ ЕООД, е придобил недвижим имот, описан подробно в постановлението.

Три години преди придобиването върху имота е била вписана възбрана за обезпечаване на публично държавно вземане/ постановление № С180019-022-0072920 / 02.10.2018 г./ С молба от 22.11.2021 г. собственикът на имота „ИНВИНСИБЪЛ ФОРС“ ЕООД е поискал от административния орган, наложил обезпечителната възбрана-публичен изпълнител при ТД на НАП Силистра, да заличи вписаната вещна тежест с извлечен от молбата аргумент че имотът, възложен чрез публична продан, се придобива чист от вещните тежести, наложени за обезпечаване вземанията по изп.дело.

С писмо/отказ за заличаване на вписаната възбрана от 30.11.2021 г. / л.22/ публичният изпълнител, позовавайки се на правомощието по чл.208,ал.2 от ДОПК с правни основания за отказа съгласно мотивите в Тълкувателно Решение № 1 от 10.07.2018 г.по т.дело № 1 / 2015 г.,е отказал да уважи искането.

С оглед преценка за реда, по който жалбата,респ.искането по настоящото дело подлежи на съдебен контрол, следва да се прецени в каква хипотеза на правна защита попада процесният казус по жалба с вх. № 34 / 04.01.2022 г.по регистъра на АС-Силистра:

Административното производство е инициирано с молба от 22.11.2021 г. до Публичния изпълнител по изп.дело № *********, подадена от купувача и собственик на възбранения имот,който подател е различен от длъжника по изпълнителното дело.

Правомощието по чл.208 от ДОПК,цитирано от административния орган,за да обоснове компетентността си и реда за произнасяне, предвижда произнасяне на публичния изпълнител,когато искането за отмяна на обезпечителна възбрана е подадено от длъжника в изпълнителното производство– в случая „Таръма“ ЕООД, в който случай отношение към преценката ще има и обстоятелството дали публичното вземане е погасено и дали са налице другите основания за висящност на изпълнителното производство.

В процесния случай искането за заличаване на вещната тежест е подадено не от длъжника, а от трето лице, участващо в изпълнителното производство със самостоятелни права върху възбранения имот.При това положение следва да се приеме, че редът за преценка на подадената по административното производство молба за заличаване на възбрана/л.20/не е използваният от административния орган ред по чл.208 и сл.от ДОПК.

Сезиращата молба от

22.11.2021 г. не обективира и жалба против действията на публичния изпълнител.Чрез нея не се твърди незаконосъобразност на наложената обезпечителна възбрана, нито незаконосъобразност на действие в рамките на обезпечителното, респ.изпълнителното производство. Чрез нея не се претендира и прекратяване на изпълнителното производство.Тя, според настоящия състав, представлява молба за извършване на действие „заличаване на вписана вещна тежест“ поради обстоятелството, че по силата на закона – чл.433,ал.5 от ГПК,в редакция след изменението му с ДВ,бр.100 от 2019 г. ,е нормативно регламентирана защита на вещните права на трети лица,придобили правата си в изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане дори и за удовлетворяване на публични държавни вземания.В този смисъл съдът се позовава на актуална практика на ВКС, разглеждаща сходни казуси, при които приобретателят на имот, възложен в изпълнително производство, с вписана върху имота обезпечителна възбрана, претендира заличаването й. Искателят/жалбоподателят в настоящото съдебно производство ЕООД“Инвинсибъл Форс“,според настоящия съдебен състав, отговаря на посочената хипотеза.

По-подробно за цитираната промяна на ГПК:

Изменението на ГПК от 2019 г.,хронолигично следващо цитираното от публичния изпълнител ТР № 1 от 2018 г./чл.433,ал.5 от ГПК(предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 4, бр. 100 от 2019 г.)/разпорежда следното“Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия..“Следователно искателят/жалбоподателят, придобил вещни права в изпълнителното производство, е заинтересовано лице да изисква заличаване на възбраната върху имота, който е придобил в изпълнителното производство.Отказът за заличаване на вещната тежест от страна на административния орган, макар и изрично обективиран в писмо /отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки /л.9/,може да се приеме, че се явява твърдяно бездействие на администрацията по смисъла на чл.128,ал.1,т.4 от АПК.При това положение този спор се явява подведомствен на Административните съдилища.

Дори и да се приеме, че оспореният отказ за отмяна на обезпечителна възбрана не съставлява фактическо действие по смисъла на чл.256,ал.2 от АПК, то са налице достатъчно основания да се приеме, че е налице хипотезата на чл.256,ал.1 от АПК „бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт/служебното задължение на административния орган да заличи вписаната вещна тежест при придобиване на имот чрез публична продан/.Както бе споменато по-горе регламентацията за правата на приобретателите на вещни права в изпълнителното производство с оглед наложени обезпечителни мерки, в това число възбрана,е конкретизирана /чл.433,ал.5 от ГПК (предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 4, бр. 100 от 2019 г.и последователна съдебна практика /Определение

№ 614 от 27.07.2021 г. на ВКС по к.ч.гр.дело № 2472/2021 г.;Определение № 211 / 17.12.2020 г. по ч.гр.дело № 3222 / 2020 г. на ВКС и др./ За улеснение настоящият състав препраща към мотивите на цитиранато по-горе Определение № 614 / 27.07.2021 г.:“Повдигнатият от частния жалбоподател въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС постановена по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК, обективирана в определение №

211/17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г. на ВКС, II г. о., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на ВКС, I г. о., определение № 17/03.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4931/2019 г. на ВКС, I г. о. и определение № 117/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. на ВКС, I г. о. Съгласно възприетото в посочените съдебни актове в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /един от които е чл.

433, ал. 3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. За да приеме, горното, ОСГТК на ВКС изхожда от това, че заличаването на възбраната има обратно действие - след заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана. Поради това действие на заличаването на възбраната, след като бъде заличена, заинтересованите лица няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.

452, чл.

453 и чл.

496, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма. Има обаче хипотези, при които купувачът от публичната продан, взискателят и другите присъединили се по изпълнителното дело кредитори продължават да се нуждаят от защитното действие на вписването на възбраната и след извършване на публичната продан – за периода от вписване на възбраната до нейното заличаване, например, когато в този период длъжникът е прехвърлил имота на трето лице. В тези случаи вписаната възбрана продължава да брани права и след извършването на публичната продан, поради което ОСГТК на ВКС е приело, че не следва да бъде заличавана. След приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба – чл.

433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тоест, с това ново законодателно разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена. Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл.

451, чл.

452, чл.

453 и чл.

496, ал. 2, предл. 2 ГПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършване на разпределение между взискателите на тази цена.

Новата разпоредба на чл.

433, ал. 4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази от нейното вписване до приключването на публичната продан на възбранения имот, независимо от последващото й заличаване.

Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти след заличаване на възбраната /например, последващо придобиване на същия имот от длъжника или прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл.

496, ал. 3 ГПК/ взискателят има възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме други действия за защита на своите права /например предявяване на иск по чл.

135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай че такива бъдат извършени след заличаването на възбраната/. След влизане в сила на новата разпоредба на чл.

433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната продан.

По същество жалбата е основателна. Видно от данните по делото постановлението за възлагане на процесния имот в полза на частния жалбоподател е влязло в сила на 18.09.2019 г., като е вписано в СВ на 25.10.2019 г. Запазването на вписаната в СВ на 26.01.2017 г. възбрана върху имота не е оправдано и същата по искане на купувача на публичната продан следва да бъде заличена. Предвид изложеното обжалваното определение и допуснатото обезпечение следва да се отменят.“ И в двата случая редът за разглеждане на процесното оспорване навежда към Раздел II на АПК „Защита срещу неоснователни бездействия“, при който ред жалбата/искането следва да се разгледа в открито съдебно заседание като се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

По отношение на подлежащите на конституиране ответници:

Издател на акта е публичния изпълнител при ТД на НАП-Силистра, който следва да се бъде конституиран като ответник.

В жалбата/искането се сочи, че се оспорва Решение № 272 от 16.12.2021 г.на Директора на ТД на НАП-Варна с диспозитив – отказ за разглеждане на преценена като недопустима жалба на „ИНВИНСИБЪЛ ФОРС“ ЕООД против отказа на публичния изпълнител да отмени/заличи наложената възбрана. Този диспозитив навежда на акт на горестоящ административен контролиращ орган, с който не се променя волеизявлението на първоначалния административен акт и съгласно чл.145,ал.2 от АПК по делото не следва да се конституира издателят на Решение № 272 от 16.12.2021 г. Директорът на ТД на НАП-Варна.