Решение № 260449 от 25.06.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 25.06.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №6981/2020г. по описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“

ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***против С.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има следните вземания към ответника, а именно: сумата от 616,32 лв. за периода

01.04.2018г.-30.04.2020г. (от които сумата от 326,45 лв. сума за отопление без индивидуален разпределителен уред (ИРУ), сумата от 232,30 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сумата от 66,21 лв. за услуга дялово разпределение и корекции в размер на 8,64 лв.), както и сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018г. до 03.09.2020г. Твърди се, че задълженията на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер ***на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***против С.С.П. с ЕГН **********, адрес: *** съществуват вземания за следните суми: сумата от 616,32 лв. за периода

01.04.2018г.-30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (14.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед и разпореждане по ч.гр. д. ***по описа на РС Плевен. Претендират се и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

С определение № 260757/29.03.2021г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на ответника адв.

П.К..

По делото е постъпило отговор с вх.№

264933/20.04.2021г. от особения представител. В отговора е взето становище за допустимост, но неоснователност на исковете, както и направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ***, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.

Особеният представител на ответника, редовно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд ***като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***. описа на РС-Плевен, че на 14.09.2020г. „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против

С.С.П. с ЕГН **********, както и че в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил на длъжника С.С.П. да заплати на кредитора „Т.П.“ ЕАД сумата от

616,32 лв. за периода 01.04.2018г.-30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (14.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Безспорно е по делото, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е уведомен с разпореждане №8747/19.11.2020г. за правата си по чл.415, ал.1 т.2 ГПК, като е получил съобщението на 25.11.2020г.

Безспорно е по делото, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№6981/20г. по описа на РС Плевен е подадена в едномесечния срок по чл.422 ГПК.

Не се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от особения представител заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот ***че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***на административен адрес: ***, а дарителите ***и *** запазили право си пожизнено за ползват имота.

Видно от заверено копие на декларация за отказ от правото на ползване върху имот с нотариална заверка рег.№ ***., вписана в ***., *** се отказала от запазеното в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот.

Установява се от справка на л.13 от делото, че С. *** с ЕГН********** и С.С.П. са едно и също лице.

Не се спори и относно обстоятелството, че жилището се намира в сграда етажна собственост , за което има открита партида при ищеца.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до жилищата на етажните собственици във входа на ответника, като е налице сключен договор между етажната собственост и дружеството за продажба на топлинна енергия при общоизвестни общи условия. В тази насока е предоставения от ищеца и неоспорен от ответника заверено копие на договор №***че между ***и етажната собственост, с адрес: ******Не се спори, че като доставчик на топлинна енергия ищецът е извършвал начисления по партидния номер на ответника в размер на претендираните в исковата молба суми, за които са издадени фактури с №ра ***., № ***;№**********/30.11.2019г.;№**********/***.; ***., приобщени по делото.

Общоизвестен факт е, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в един централен ***.) и един местен ***) ежедневник и са одобрени от ***.

Служебно известно на съда от други дела, по които е съдия докладчик, че правната форма на ищцовото дружество е променена в АД.

Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с искове с правно основание по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца против ответника за сумата от 616,32 лв. за периода

01.04.2018г.-30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (14.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед-разпореждане по ч.гр. д. ***по описа на РС Плевен.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на

Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки , вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива 2005/29. В тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.

Съгласно чл.

133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

Чл.38, ал.1 от

Закона за собствеността гласи, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

През процесния период е действала Наредба

№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, а от 20.03.2020г. последната е отменена с действащата понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването ( обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)

Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия , отчетено по топломера в сграда етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата предвижда , че количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия , отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

Съгласно чл. 66 от Наредба №

Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението.

В конкретния случай ответникът е собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост, е С.С.П., който има открита партида №***при ищцовото дружество в качеството на собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен адрес в ***същевременно, лицето в чиято полза е учредено безвъзмездно право на ползване върху имота – ***, се е отказала от това право. В този смисъл са и писмените доказателства –заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот №108, том V, дело №1708/1993г., заверено копие на постановление на ЧСИ по изп.дело 1295/12г., заверено копие на декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ ***., вписана в ***г., заверено копие на Договор 071/25.10.2001.; заверено копие на споразумителен протокол №2/685 от 25.10.2001г.; заверено копие на споразумителен протокол от 25.10.2001г. и приложение към него.

По делото няма доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника съществуват валидни облигационни правотношения, които се уреждат от Общите условия на „Т.П.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в ***, в сила от 2007г.