Решение № 279 от 25.10.2018, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 279 гр.

Севлиево 25.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател:

ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА при секретаря

ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 520 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 135 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че първият ответник е солидарен длъжник по Договор за револвиращ кредит № 244 от 16.09.2014 г. и Договор за инвестиционен кредит № 243 от 16.09.2014 г.и многобройни анекси към тях. Поради неплащане на задълженията по кредитите Банката е подала заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По ч.гр.д.№ 1012/16 г. и № 157/17 г. по описа на РС – Севлиево са издадени изпълнителни листове, а пред ** З.В.е образувано изп.д.№ 230/17 г. В законния срок не са подадени възражения.

С нотариален акт за дарение № 24, том VІІІ, рег.№

17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на ** П.Д.ответникът Г. е дарил на двете си **** – ответниците Д.М. и М.М. своята една втора ид.ч. от описания недвижим имот.

Ищецът твърди, че прехвърлителната сделка е увреждаща за него, като кредитор, тъй като отв.Г., като солидарен дъжник, се е разпоредил с имуществото си и по този начин възпрепятства възможността на ищеца да се удовлетвори от него. Затова моли съда да признае за недействителна по отношение на него сделката, обективирана в нотариален акт № 24, том VІІІ, рег.№ 17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г.на ** П.Д.. Претендира разноските по делото.

Ответниците са представили писмен отговор в законния месечен срок – л.79.

В него изразяват становище, че тъй като отв.Г. е солидарно отговорен се прилагат условията на поръчителството, а според преобладаващата съдебна практика искът по чл. 135 ЗЗД не намира приложение по отношение на извършени от поръчителя действия. Твърдят също, че имотът, предмет на сделката, е несеквестируем и затова иск по чл. 135 ЗЗД не може да бъде насочен срещу него.

Отв.Г. твърди също, че към момента на сделката не е знаел и не е допускал, че уврежда кредитор, а освен това той притежава и друго имущество, от което Банката може да се удовлетвори и това са 60 % от дружествените дялове от капитала на „Мийт трейд груп“ ООД. Затова ответниците молят съда да отхвърли иска, като претендират разноските по делото.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложените Договор за за револвиращ кредит № 244 от 16.09.2014 г. – л.24 и Договор за инвестиционен кредит № 243 от 16.09.2014 г. – л.43 и анексите към тях ищцовата Банка е предоставила кредити на „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, представлявано от отв.Г.Г.. Фирмата е кредитополучател. И в двата договора като солидарни длъжници са участвали

„ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.М.Г. и Е.А.Д. и са подписали договорите и последващите ги анекси.

От приложените Заповед № 491 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.10.2016 г. – л.

17 и Заповед № 86 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.02.2017 г. – л. 21, издадени съответно по ч.гр.д.№ 1012/16 г. и ч.гр.д.№ 157/17 г. по описа на РС – Севлиево, е видно, че кредитополучателят и солидарните длъжници по двата договора са осъдени да заплатят на ищеца посочените суми. И тъй като се касае за производство по реда на чл. 417 ГПК са били издадени и изпълнителните листове - № 640 от 21.10.2016 г. – л.19 и № 154 от 10.02.2017 г. – л. 23.

От представените от ответниците 2 бр. удостоверения на ** З.В.– л. 128 и 129 е видно, че по двата изпълнителни листа са образувани съответно изп.д.№ 1212/2016 г. и изп.д.№ 230/2017 г., като са посочени и данните за неплатените дългове. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че изп.д.№ 1212/16 г. е образовано на 07.12.2016 г., а изп.д.№ 230/2017 г. е образувано на 06.03.2017 г. Експертът е посочил и какви задължения има отв.Г. към датата на дарението на имота 18.11.2016 г. и към датата на изготвяне на експертизата.

С нотариален акт за дарение № 24, том VІІІ, рег.№

17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на ** П.Д.- л. 5 ответникът Г. е дарил на двете си **** – ответниците Д.М. и М.М. своята една втора ид.ч. описания недвижим имот. Останалата част е съсобственост на бившата му съпруга, видно от приложеното решение за прекратяване на брака по чл. 50 СК.

Тези обстоятелства не се оспорват от страните и са документирани от приложените писмени доказателства.

Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът има качеството кредитор, като това изрично беше заявено от пълномощника на ответниците в първото с.з.

Въз основа на установените релевантни обстоятелства, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Уважаването на Павловия иск изисква ищецът да докаже следните елементи от фактическия състав – 1. Качествата кредитор и длъжник; 2.Конкретно действие на длъжника, с което кредиторът се счита за увреден от длъжника и третото лице; 3. Знание от страна на длъжника при извършване на действието, че уврежда кредитора си, като знанието за увреждане по отношение на третото лице в случая се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като третото лице са двете **** на длъжника.

Оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е доказателствена тежест на ответниците.

За установяване на първия елемент ищецът представи

Договорите за кредит. Между страните няма спор, че по силата на тези договори ищцовата Банка е кредитор, което се приема и от съда.

Основният спор обаче е досежно обстоятелството има ли качеството длъжник отв.Г. поради това, че в договорите е посочен като „солидарен длъжник“, което означава, според становището от писмения отговор, „че отговаря при условията на поръчителството“. А по отношение на поръчителя Павловият иск бил неприложим.

Съдът категорично не приема тезата на ответната страна, че солидарният длъжник отговаря при условията на поръчителството. Това е очевидно и от ЗЗД, който в чл. 121-127 урежда солидарните задължения, а в чл.

138 и сл. – поръчителството. Дали се касае за солидарно отговорен длъжник или за поръчител следва да се установи от договорите и др.документи, ако има такива. От двата договора и анексите към тях е видно, че навсякъде отв.Г. е посочен и се е подписвал като „солидарен длъжник“. По делото не е представен договор за поръчителство, страна по който е този ответник. Липсва каквото и да е негово изявление в качество на поръчител. Следователно отв.Г. има качество на солидарен длъжник, а не на поръчител. Този извод се налага и от изричното упоменаване на качеството му в договорите и анексите.

Източник на солидарната отговорност е конкретният договор/и, както е в настоящия казус и именно тези договори са юридическият факт, от който се поражда едновременно главното задължение и солидарността.

Поръчителството е договор, различен от договора по главното задължение. Налице са и други сериозни различия между отговорността на поръчителя и тази на солидарния длъжник, но съдът няма да ги обсъжда, тъй като качеството „солидарен длъжник“ на отв.Г. е безспорно.

В този смисъл съдът приема, че ищецът установи и следващият елемент от състава на иска по чл. 135 ЗЗД – че отв.Г. е длъжник по смисъла на този текст, независимо, че е солидарен длъжник.

Вторият елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД е осъществен на 18.11.2016 г., когато между ответниците – баща и две деца е сключена безвъзмездната сделка дарение, с която длъжникът се е разпоредил със своята една втора ид.ч. от жилищен имот.

Въпреки че ответниците не правят възражение по чл.

135, ал. 3 ЗЗД, съдът ще обсъди този законов текст, тъй като към датата на разпореждане с имота заповедите за изпълнение и изпълнителните листове все още не са били издадени, а изп.дела също са образувани по-късно. Всъщност в писмения отговор се съдържа твърдение, че към датата на дарението солидарната отговорност на първия ответник не е била ангажирана.

Съдът счита, че отв.Г. е придобил качество длъжник в деня на сключване на договорите за кредит през 2014 г. Качеството кредитор и длъжник следва от облигационното отношение, което свързва двете страни, а не от изпълнителния лист /ако е издаден такъв/, който само констатира това качество на страните.

Съдебната практика е трайна чрез много решения на

ВКС, че „целта на иска по чл. 135 ЗЗД е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. Следователно нито от текста на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, нито от целта и духа на закона може да се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителния иск. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника.“ – Решение № 362 от 16.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 2574/15 г. ІV г.о. ГС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Съдебната практика е постоянна и трайна и в становището си, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.

Основателността на иска по чл. 135 ЗЗД обаче е обусловена и от субективен елемент – наличие на знание /представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда своя кредитор. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване на активите, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях – чл. 133 ЗЗД. Безвъзмездното разпореждане обективно предполага намаление на актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване на кредитора при принудителното изпълнение. Затова в тези случаи тежестта на доказване на факта, че няма увреждане, е на ответника по делото –длъжник. Без значение за спора е дали длъжникът е имал ясна представа за размера на кредиторовото вземане – релевантно е знанието за неговото съществуване.

Именно на основата на тази правна постановка съдът счита, че знанието у отв. Г. е било налице. На него му е било известно, че преди разпоредителната сделка е сключил като солидарен длъжник договори за кредит. Нещо повече, той е участвал в тези договори и в качеството си на представляващ главния длъжник и кредитополучател „Мийт Трейд“ ООД и е получил сумите по кредитите.

Поради това съдът приема, че е налице и третият кумулативен елемент от състава на Павловия иск – знание у длъжника за увреждащо действие от сделката. В писмения отговор се съдържат подробни обяснения защо е сключена сделката и че това произхожда от сключен втори граждански брак на отв.Г..

Целта е била да се гарантират децата от първия му брак и да се предотвратят бъдещи спорове за собствеността, ако бащата има и други деца. Дори и да е имало и такива мотиви, те не могат да изключат знанието у дарителя, че има кредитори и че чрез тази сделка той намалява имуществото си. Съдът няма повече да обсъжда тези лични мотиви, тъй като те имат и неморален характер, целящ лишаване на евентуални бъдещи наследници от бащино имущество.

Законът прави разграничение относно безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки, каквато е сделката предмет на разглеждане по настоящото дело, придава правно значение единствено на знанието на длъжника – отв.Г. и не се интересува от знанието или незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпореждането. А по отношение на конкретни роднински връзки – съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, законът дори въвежда презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като знанието за увреждане на кредитора у третото лице от този роднински кръг се предполага до доказване на противното.