Решение № 698 от 29.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000889 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Соларен парк-България“ ЕАД, с която обжалва решение № 1 375 от 14.10.2024 г., постановено по т. д. № 1 855/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение в останалата част жалбата на „Соларен парк - България“ ЕАД срещу отказ N 20240828140013/30.08.2024 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за вписване на обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП - по поле 550 и поле 538.

В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно, постановено при нарушен материален закон, допуснато съществено процесуално нарушение и е необосновано. Твърди, че неправилен е извода на съда, че „висш ръководен служител“ по смисъла на § 2, ал.5 от ЗМИП е винаги служител, който притежава ръководни правомощия по отношение на последното дружество по веригата на дружествата. Твърди, че от представените доказателства се установява, че дружеството няма краен собственик физическо лице, поради което за действителен собственик следва да се впише, физическото лице, което има ръководни функции на дружеството заявител. Оспорва и извода на съда, че в поле 538 е следвало да се впише „Хелиос-къмпани“ АД, в качеството му на последен по веригата на собственост, а не „Ейч пи енд ер и България“ АД. В тази връзка твърди, че в декларацията са посочени като лица, упражняващи контрол и двете дружества, но разликата се дължи само и единствено на липсата на техническа възможност да бъдат заявени повече 1 от едно лице. Твърди, че решението и отказа са незаконосъобразни, тъй като длъжностното лице е отказало да впише (заличи) вписаните действителни собственици. В тази връзка твърди, че вписаните лица са престанали да упражняват контрол, обстоятелство даващо им основание да бъдат вписани като такива, поради което длъжностното лице е следвало да осъществи вписването. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което да укаже на АВ да извърши исканото вписване.

Ответникът по жалбата Агенция по вписванията редовно уведомин не взима становище.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 1 375 от 14.10.2024 г., постановено по т. д. № 1 855/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав съдът е отменил отказ N 20240828140013/30.08.2024 г. в частта, с която по заявление N 20240828140013/28.08.2024 г. е отказано да се заличи по партидата на „Соларен парк - България“ ЕАД, 200287342, вписването на „Хелиос Пауер“ АД в поле 537, указал е на длъжностното лице при АВ да заличи по партидата на „Соларен парк - България“ ЕАД, 200287342, вписването на „Хелиос Пауер“ АД по поле 537 и е оставил без уважение в останалата част жалбата на „Соларен парк - България“ ЕАД срещу отказ N 20240828140013/30.08.2024 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП - по поле 550 и поле 538.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от „Соларен парк България“ ЕАД срещу отказ N 20240828140013/30.08.2024 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за обявяване на данни по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, защото със заявлението е приложена декларация по пар.2 ал.5 ЗМИП, в която за действителен собственик е посочено лицето Т. И. Г., доколкото за изчерпани възможностите да се установи друго лице за действителен собственик.

Не се спори, а се установява и от доказателствата, че атакувания отказ на АВ е постановен по заявление N 20240828140013/28.08.2024 г., с което е поискано да се впишат в ТР по партидата на „Соларен парк - България“ ЕАД данни по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, а именно да се впише Т. И. Г. като действителен собственик, а „Ейч Пи енд Ер И България“ АД като юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол;

„Хелиос Пауер“ АД да се заличи като дружество, упражняващо пряк контрол.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че „Теле Инвест България“ АД притежава 43,89 % от капитала на „Хелиос Къмпани“ АД, а „Хелиос Къмпани“ АД е собственик на 87,50 % от капитала на „Ейч Пи енд Ер И България“ АД, 2 което притежава 66,32 % от капитала на „Хелиос Пауер АД“, който е вписан за едноличен собственик на капитала на заявителя. Не е спорно, а се установява и от книгата на акционерите на „Теле Инвест България“ АД, че нито един от неговите акционери не притежава поне 25 % от капитала. че „Теле Инвест България“ АД следва да се третира като краен собственик по веригата от дружества, които притежават непряко собственост върху капитала на заявителя. От приложените към заявлението преписи на книги на акционерите се установява, че „Теле Инвест България“ АД е последното от дружествата по веригата, което чрез участието си в капитала на други дружества като краен резултат притежава косвено повече от 25 на сто от акциите на заявителя „Соларен парк България“ ЕАД.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец в 7-дневен срок от връчването му. Решението на съда подлежи на обжалване в 7дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото жалбата срещу постановеното решение е подадена в установените срокове и от упълномощено лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Спорно пред настоящата инстанция, както и пред първоинстанционния съд е въпросът относно кое лице, следва да бъде вписано като деъйствителен собственик, при условие, че по веригата липсва такова физическо лице (§. 2, ал. 5 от ЗМИП. По така въведения спорен въпрос настоящият състав намира следното:

По делото липсва спор, че с оглед на установеното „Теле Инвест България“ АД следва да се третира като краен собственик по веригата от дружества, които притежават непряко собственост върху капитала на заявителя. От приложените към заявлението преписи на книги на акционерите се установява, че „Теле Инвест България“ АД е последното от дружествата по веригата, което чрез участието си в капитала на други дружества като краен резултат притежава косвено повече от 25 на сто от акциите на заявителя „Соларен парк България“ ЕАД.

Задължението за разкриване и обявяване на действителните собственици на юридическите лица е административно и е въведено през 2018 г. с приетия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 27/27.03.2018 г., изм. и доп.), с който е транспонирана Директива (ЕС) 2015/849. Въведената в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, възпроизведена и § 2 от ДР на ЗМИП, не оставя съмнение, че "действителен собственик" може да бъде само физическо лице /едно или повече/, което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго /или други/ юридически лица. Според тази дефиниция не е възможно юридическото лице да няма действителен собственик - физическо лице, тъй като правилата не допускат това, а уреждат всяка възможна хипотеза на такъв 3 действителен собственик. Това е така, защото при неприложимост на всички предходни описани хипотези влиза в действие последната - за действителен собственик се счита физическото лице (лица), което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т.е. членовете на неговия управителен орган /чл. 3, т. 6, буква "а" ii от директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП/. Следователно, действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице. Тези постановки на Директивата са намерили своето отражение и в действия закон в Р България.

Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП действителен собственик е физическото лице или физическите лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, като по отношение на юридическите лица и другите правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Законодателят е създал презумпция, че индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

С разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. С оглед на така посочените разпоредби на закона, настоящият състав приема, че спорно е кое физическо лице, което изпълнява ръководни функции следва да бъде вписано – това представляващо (имащо ръководни функции) по отношение на последното по веригата лице или това, което изпълнява такива по отношение на заявителя.

С оглед на това настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Атакуваното решение е незаконосъобразно и 8като такова следва да се отмени, като се отмени и атакувания отказ и се укаже на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1 375 от 14.10.2024 г., постановено по т. д. № 1 855/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав в частта, в която съдът е оставил без уважение, в останалата част жалбата на „Соларен парк - България“ ЕАД срещу отказ N 20240828140013/30.08.2024 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за вписване на обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП - по поле 550 и поле 538, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ отказ N 20240828140013/30.08.2024 г. в частта, с която по заявление N 20240828140013/28.08.2024 г. е отказано да се впишат в ТР по партидата на „Соларен парк - България“ ЕАД данни по чл. 63, ал.4 ЗМИП - Т. И. Г. като действителен собственик, а „Ейч Пи енд Ер И България“ АД като юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, като незаконосъобразен.