Определение № 456 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002103432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Национален парк Рила”, със седалище в [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния й представител адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 152 от 24.03.2025 година, постановено по въззивно гражданско дело № 89/2025 г. по описа на Окръжен съд – София, с което е потвърдено решение № 230 от 22.11.2024 г. по гр. дело № 34/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед ЛС № 525/15.11.2023 г. на директора на „Национален парк – Рила“ и е признато уволнението на А. Г. П. за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; същият е възстановен на длъжността главен специалист в ПУ - Г., отдел „Контрол и охрана Север", на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; Дирекция „Национален парк Рила“ е осъдена на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на А. Г. П. сумата от 5 346 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от 21.11.2023 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното 1 въззивно решение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие със съдебната практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК.

Поставя следните въпроси:

1. Доколкото в случая изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени и работодателят констатира прокурорско разследване на представените му документи във възстановена трудовоправна връзка, то следва ли същата да се поддържа при установена неистинност на представените диплом за завършено образование и професионална квалификация и това предоставя ли правата възможност на работодателя да се позове на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да упражнява дадените му правомощия в съответствие с изискванията на закона и според ТР № 4/2017 г. на ГК на ВКС?;

2. При спор за действителността на документ за завършено образование/ професионална квалификация към ревизираното произнасяне на работодателя и наличието на последващи данни от разследване на РП-Б., релевиращи на придаден вид на официален документ на евентуално притежавана от ищеца диплома, приравнява ли се това на липсата на професионална квалификация пред работодателя, ведно с настъпването на съответните последици?;

3. При събрани писмени данни от проверки на специализирани органи за такъв придаден вид на процесния документ като официален документ и/или евентуална недействителност на диплома за завършено образование на ищеца, кой би бил меродавният момент на изследване в съдебния процес за установяване „наличието на професионална квалификация“ и допустимо ли е обосноваване на незаконосъбразност, въз основа на факти след произнасянето на работодателя в такава насока, каквато е съдебно-графическата експертиза по друго гр.дело?

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна, действаща чрез адвокат С. К. от САК, със становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, че в подадената касационната 2 жалба липсва точно и ясно формулиране на касационните основания, поради което моли решението да не се допуска на касационно обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд, след като е очертал предмета на делото, е приел, че между страните не се спори, че между тях е бил сключен трудов договор № ***/05.11.2009 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изпълнява трудовата функция на „главен специалист“ - паркова охрана и контрол в парков участък „Г.“, при условията на осем часов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 891 лв.; че с предходна Заповед № ЛС-7/04.01.2021 г., издадена от директора на Дирекция „Национален парк Рила“ - Б. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 05.01.2021 г. на основание чл. 328, ал.

1, т. 6 от КТ поради това, че ищецът не отговаря на изискванията на чл. 69, ал.

4 от Закона за защитените територии (З.) и Класификатора на длъжностите в администрацията, № 305, 11, ниво специалист 1, длъжност „главен специалист“ относно изискването за минимална образователна степен средно образование, необходима за заемане на длъжността „главен специалист“ при Дирекция „Национален парк Рила“ и за изпълняваната от него работа, възложена му с трудов договор № ***/05.11.2009 г.; че така издадената заповед е била предмет на предходно съдебно производство между страните, което е приключило с влязло в сила решение № 87 от 18.04.2022 г., постановено по гр.д. № 229/2021 г. по описа на Районен съд – Самоков, по силата на което уволнението с посочената заповед е било признато за незаконно и е било отменено, като А. Г. П. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, посочена по-горе; че в това производство е бил разгледан и отхвърлен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ за установяване на несъществуването на трудовото правоотношение, основано на сключения 3 между страните трудов договор, поради претендирана недействителност на този договор, обусловена от недобросъвестното му сключване от А. Г. П. без да има завършено средно образование, както и е признато за недоказано оспорването на истинността на диплома на А. П. за завършено средно образование, серия ***, № ***, регистрационен номер 1343, издадена на 17.09.1986 г. от С. по редки метали - [населено място], Софийски окръг.

Посочено е още, че след влизане в сила на посоченото решение А. Г. П. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност при същото месечно трудово възнаграждение въз основа на Заповед № ЛС № 431 от 04.09.2023 г.; че впоследствие с процесната Заповед ЛС № 525/15.11.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 69, ал. 4 от 33Т, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, във връзка с писмо с изходящ № РД 21- 24/18.09.2023 г. на директора на ПГМЕ „Н. Й. В." и във връзка с чл. 50, т. 1 от Закона за защитените територии и чл. 7, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, работодателят е прекратил отново трудовото правоотношение на служителя А. Г. П., заемащ длъжността главен специалист в ПУ - Г., отдел „Контрол и охрана - Север“, в Дирекция „Контрол и охрана“, при Дирекция „Национален парк Рила“ с длъжностно ниво 11 с наименование на длъжностното ниво специалист 1, с код по НКПД 3359-3026 в Дирекция „Контрол и охрана“, считано от 20.11.2023 г.

Въззивният съд е посочил, че в разглеждания случай процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа като спорен между страните е въпросът дали предходното проведеното съдебно производство обвързва страните със сила на пресъдено нещо по отношение на истинността на диплома за завършено от ищеца средно образование серия *** на С. по редки метали [населено място], изд. на 17.09.1986 г. с рег. № ***, и може ли следващото уволнение да се основава на същите фактически предпоставки.

Въззивният съд е посочил, че потвърждаването на истинността или 4 неистинността на документ в резултат на оспорване, се решава със сила на пресъдено нещо, както е прието в мотивите на ТР № 5/2012 на ОСГТК на ВКС и като е взел предвид, че по този въпрос има произнасяне с влязлото в сила решение по гр. д. 229/2021 г. на РС - Самоков, е достигнал до извода, че повторно откриване на производство по този ред на оспорения документ е недопустимо, доколкото страната се домогва да пререши въпрос, който е решен със сила на пресъдено нещо. Съдът е приел, че в предходното съдебно производство между същите страни, приключило с влязло в сила решение, е решен със сила на пресъдено нещо въпроса за истинността на посочената диплома за завършено от ищеца средно образование серия *** на С. по редки метали [населено място], изд. на 17.09.1986 г. с рег. № ***и чиято твърдяна неистинност е дала основание на ответникът Дирекция „Национален парк Рила“ да прекрати трудовото правоотношение с ищеца А. Г. П..

Въззивният съд е изтъкнал, че с оглед сезирането на РП-Б. и ако престъпни обстоятелства се установят при реализираната проверка от страна на прокуратурата, то работодателят би разполагал с възможността, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да поиска отмяна на съдебното решение, което е единственият способ за преодоляване на обвързващата сила на влязлото в сила решение по гр.д. № 229/2021 г. по описа на Районен съд - Самоков по въпроса за истинността на процесната диплома за средно образовани, тъй като в посоченото ТР № 5/2012 на ОСГТК на ВКС е изяснено, че съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ с постановяване на присъда.

Отхвърлено е възражението на работодателя, че съдът не се е съобразил със становището на прокурор при РП - Б. по пр.пр. № 687/2021 г. на РП - Б., тъй като е посочено, че прокурорско постановление по никакъв начин не обвързва решаващия съд, тъй като неистинността на процесната диплома следва да бъде установена по посочения надлежен ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск.

С оглед тези приети от въззивния съд основни положения, същият е достигнал до извода, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна поради посоченото в нея фактическо основание - липса на необходимото за заемане на длъжността образование.

5

Въззивният съд се е обосновал с факта, че липсват доказателства за изменени изисквания за заемане на длъжността, които да са настъпили след предходното уволнение, признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 229/2021 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е решен със сила на пресъдено нещо въпросът за истинността на посочената диплома. По тези въпросите, според въззивния съд, между страните е формирана сила на пресъдено нещо, отнасяща се до фактическите и правни въпроси, разрешени със съответното съдебно решение - наличие на нормативно установеното изискване за средно образование за заемане на длъжността, заемана от ищеца в ответната дирекция, както и истинността на официален удостоверителен документ, удостоверяващ завършване на средно образование от ищеца като ответникът отново е прекратил трудовото правоотношение с ищеца позовавайки се на отреченото със сила на пресъдено нещо негово твърдение - че липсва необходимото за заемане на длъжността от страна на ищеца образование, т.е. прекратил е трудовото правоотношение на същото фактическо основание.