Решение № 4818 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4818 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110160412 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от *************** против Д. А.

Ф. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 25937/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът *************** твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, 1 ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ***************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 5 319,76 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 627,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г., сумата от 70,37 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г. Претендират се направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище за липса на индивидуализация на процесните вземания относно това дали са касае за топлинна енергия за отопление, от сградна инсталация или за БГВ. Излагат се доводи за липса на облигационно правоотношение между страните и нарушение на Директиви 2 на ЕС – 93/13, 2011/83 и 2006/32. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства относно начина на отчитано на топлинна енергия в имота в съответствие с нормативните изисквания. Изразява се становище за неоснователност на предявените искове за заплащане на суми за дялово разпределение, тъй като същото е извършвано от трето за делото лице, а не посоченото в исковата молба. Поддържа се също, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е придобил това вземане, съответно за него е възникнало право да го претендира в настоящото производство. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - „Бруната” ООД не изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 25937/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 5 319,76 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 627,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г., сумата от 70,37 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.

С разпореждане от 09.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 25937/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от приложения по делото договор за доброволна делба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег.№ 4367/17.10.2011 г. по описа на Христина Влахова, нотариус с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията – гр.София под Вх.рег.№ 45016, том XII, № 267 е, че процесния недвижим имот е поставен в дял на Д. Ф. – настоящ ответник и последният е станал изключителен негов собственик.

Видно от приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна 3 ипотека от 19.08.2021 г. е, че ответникът продължава да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

По делото е приложен протокол от проведено на 09.08.2001 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ***************. Към протокола е приложен списък на присъствалите лица, сред които е и името на ищеца.

Срещу името е положен подпис, който не е оспорен от ответника. По делото е представен и договор от 05.09.2001 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия, протоколи за неосигурен достъп до имота, както и сертификат за одобрение на уредите за ДР на ТЕ.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е констатирало, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2020г./2021 г. и 2021г./2022 г., за които ФДР е разпределила за процесния апартамент ТЕ за отопление по дистанционен отчет на 4 бр. ИРРО и ТЕ от сградна инсталация. ТЕ за БГВ е начислявана по норма за разход: по 140 л. на денонощие за два водомера за топла вода, поради неосигурен достъп в имота. Вещото лице е констатирало още, че от потребителя не са представени възражения против разпределената ТЕ и изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 5390,13 лева – главница, в т.ч. сумата от 70,37 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 641,79 лева – обезщетение 4 за забава, в т.ч. сумата от 13,85 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.