Решение № 35 от 04.04.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Айтос, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20242110200088 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на Ю. И. Ю., ЕГН: ********** , ***, с която се оспорва законосъобразността на издаденото против него НП № 24-0335-000006/09.02.2024 на Началник група към ОДМВР-Бургас, на РУ- Руен. Със същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП.

Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.

Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи, че издаденото НП е необосновано.

В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява лично , представлява се от адв.Т., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП като неправилно и незаконосъобразно- не сочи конкретни основания, а се позовава на изброените в жалбата.

Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата и НП.

Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 07.01.2024г свид.С. и Л. извършвали служебните си задължения в центъра на ***, когато покрай тях преминал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№А3184 НА, който спрели за проверка. Установено било, че водач на автомобила е жалбоподателя Ю. И. Ю..

След проверка в ОДЧ свид.С. установил, че автомобилът не е пререгистриран в сектор ПП след смяна на собствеността.

На нарушителят бил съставен АУАН №3055950/07.01.2024г. Деянието било квалифицирано като такова по чл.145, ал.2 ЗДвП. Свид. С. връчил АУАН лично на нарушителя Ю.. В графата за възражения от въззивника не било вписано обяснението.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП №24-0335-000006/09.02.2024г, в което АНО изцяло възприел констатациите на контролните органи. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.145, ал.2 ЗДвП и на основание санкционната норма на чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП, на въззивника било наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява от събраните писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на св. С.

/актосъставител/ и Л. /свидетел на нарушението /. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

От правна страна:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено 2 виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 13.02.2024г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС по предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. "Регистрация" е административно разрешение за едно конкретно превозно средство да участва в пътното 3 движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер /§ 6, т. 18а от ДР на ЗДвП/. "Прекратяване на регистрация" е отмяна на административното разрешение превозното средство да се използва в пътното движение /§ 6, т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява в задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.

По делото не е спорно, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е управлявал по път отворен за обществено ползване /по см. чл. 2 от ЗДвП/ лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№А3184 НА със служебно прекратена регистрация.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в законоустановения срок процесното МПС не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху МПС, поради което регистрацията е била прекратена служебно съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР. Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по ЗДвП.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не му било известно за служебно прекратената регистрация на автомобила. От доказателствата по делото се установява и от въззивника не се отрича, че същия преди датата на нарушението е придобил МПС-то чрез покупко-продажба. Не се спори по делото, а и нарушителят не отрича , че не извършил регистрация на промяната на собствеността. В такъв случай последния е могъл и е бил длъжен да знае, че регистрацията на МПС ще бъде прекратена служебно .В качеството си на ползвател на автомобила и водач, притежаващ СУМПС, Ю. Ю. е длъжен да познава вменените от ЗДвП задължения към приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а оттам и да знае за последиците от неизпълнение на тези задължения, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна.

4

В резултат на извършената съдебна проверка съдът установи , че правилно от АНО е определена санкционната разпоредба на чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП , според която „На лице, което не изпълни задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. „

За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения. Чл.93,т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът споделя за правилна. Наложеното в НП наказание е в размера, който правната норма на чл.177, ал.6 ЗДвП предвижда .