Решение № 17 от 10.02.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова ДиаманД.а

Членове:

Кирил Гр. С.

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500259 по описа за 2022 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 7956/08.06.22г. на БОС от И. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. В., кв.

„И.-*“№ ** и Р. П. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „З. Б.“№ **, ет. *, ап. *, двамата чрез адв. С. М., служебен адрес: гр. П., ул. „*** я.“ № **, ет. *, офис **, против решение № 515/27.05.22г. по гр.д.№ 20212100101563/2021г. на БОС, в частта, с която са осъдени да заплатят на Г. Д. Т. , поданик на В., род. на **.**.**** г. в О., с адрес: ** В. Б., М. р., С. **** ***, В., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „С. К. О.“ № *, ет. * - адв. Р. Д., адв. М. Т., сумата от 22 020лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в ПИ с кадастрален идентификатор 11538.504.*** по КККР на гр. С. В., с площ 1120кв.м, с административен адрес: гр. С. В., п.к. ****, м. „И.“, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 13.09.2021г. до окончателно изплащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на 2925,94 лв. Заявяват, че решението не е правилно. Твърдят, че съдът е постановил своя краен акт при превратно тълкуване на събраните доказателства и непълно експертно заключение. Считат, че фактите по делото са неправилно установени, затова съдът е стигнал до неправилен краен извод.

Молят решението да бъде отменено и постановено ново, като искът бъде изцяло отхвърлен, с последиците по закон. Молят за присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция са ангажирали допълнителни 1 доказателства – назначени и приети са две допълнителни СТЕ.

Въззиваемата страна - Г. Д. Т., оспорва въззивната жалба в надлежно депозирания отговор, чрез адв. Р. Д. и адв. М. Т.. Моли решението на Окръжен съд – Бургас да бъде потвърдено. Също е имал доказателствени искания, уважени при въззивната проверка.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция.

БОС е разгледал иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС.

Относно квалификацията на предявения иск настоящият състав приема следното: С исковата молба въззиваемият твърди собственост върху СОС, изградена в процесния имот с кадастрален идентификатор 11538.504.*** по КККР на гр. С. В., с площ 1120кв.м, с административен адрес: гр. С. В., п.к.

****, м. „И.“. Твърди, че през 2003 г. решил да закупи УПИ в м. „И.“, земл. на гр. С. В. и от гледна точка на удобство превел суми на въззивника Ч., който да закупи имот на свое име. Твърди, че Ч. се ангажирал да изгради в имота сграда с отделни самостоятелни обекти за Т. и негови приятели, като впоследствие прехвърли на въззиваемия освен СОС и собствеността върху терена. Твърди, че сградата била финансирана от него със сума от 130 000 паунда и завършена през 2006 г. След това, отново с негови средства, в двора бил изграден басейн, през 2008 г. били поставени плочки и изградена барбекю-зона. В резултат от всички вложения и предвид предварителните уговорки, Т. поддържал двора, грижел се за басейна, заплащал всички текущи разходи за ток и вода и изобщо – стопанисвал имота, считайки го за свой още от момента, в който Ч. го закупил на свое име. На основание описаното се позовава на упражнявано недобросъвестно владение върху имота.

Вместо да му прехвърли имота, обаче, след 2016 г. Ч. развалил отношенията си с Т., като го уведомил, както уведомил и всички останали собственици на СОС в сградата, че нямат право да използват изцяло недвижимия имот, в това число и басейна, а имат право само да преминават през парцела, така, че да стигнат до своите имоти. Видно от исковата молба, Т. твърди, че още при изграждането на сградата, закупил и поставил плочки в целия парцел, а през 2018 г. ги подменил с нови, понеже били силно амортизирани. След получаване на уведомлението от страна на Ч., че има право да ползва имота само по повод ползването на собственото си жилище в сградата, е предявил настоящия иск за заплащане на извършените в имота подобрения на обща стойност от 39 389 лв., като твърди знание от страна на въззивниците за извършваните от него в имота СМР.

С допълнителна молба вх.№ 6676/01.10.2021г. на Окръжен съд – Бургас (стр. 82), исковата претенция е уточнена. Твърди се изграждане на бетонови пътеки, закупуване и поставяне на 223кв.м базалтови плочки в южната част на поземления имот на стойност от 16 325лв.; закупуване и поставяне на 180кв.м базалтови плочки в северната част на имота на обща стойност от 13 2

300лв.; цялостно подновяване на съществуващ външен навес – подмяна на дървени греди, подмяна на дървена ламперия, поставяне на нов покрив, отводняване, премахване на стар лак от дървените части и поставяне на нов лак, на обща стойност от 5 906лв. Общо след уточнението претендираните суми възлизат на 35 531лв. и се претендират като такива, с които се е увеличила стойността на имота. Ангажирани са доказателства.

Искът е оспорен с отговора против исковата молба. Твърди се, че страните имали уговорка за продажба само на СОС в изградената сграда в терена на имот с кадастрален идентификатор 11538.504.*** по КККР на гр. С.

В., но не и на самия поземлен имот. Твърди се, че до 2016 г. Ч.и са живели в Р. Б., а в края на същата година заминали и живеят в чужбина. До заминаването им, като единствени собственици на терена, го стопанисвали, извършвали всички подобрения в него, изградили сградата, в която е апартаментът на Т. и не са давали повод собствениците на СОС да останат с впечатлението, че са собственици и на терена. Сградата била с апартаменти за ваканционно ползване и собствениците в нея, с изключение на въззивниците, са само суперфициари и имат право да ползват само частта от терена, необходима за ползване на притежавания от тях обект. Заявяват, че след заминаването им от страната, въззиваемият се възползвал от тяхното отсъствие и започнал самоволно и самоуправно, без да ги уведоми, да извършва ремонтни работи в имота им. Оспорват качеството му, както на владелец, така и на държател на терена. Молят за отхвърляне на иска. Също ангажират доказателства.

С приложения по делото н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. ******, рег.№ ****, д.№ ****/**** г. от **.**.**** г. на нотариус С.

А., гр. Н., въззиваемият Т. и съпругата му Т. А. Т. се легитимират като собственици на подробно описания в акта СОС, с административен адрес: гр.

С. В., к.з. „И.“, ет. *, ап. *, изградена в процесния ПИ с идентификатор 11538.504.*** по КККР на гр. С. В., ведно с ид.ч. от общите части на сградата и от право на строеж. Право на собственост върху терена или идеални части от него не са закупувани, следователно собствениците се ползват от правата, предоставени им от законовата разпоредба на чл. 64 ЗС: „Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.“ Както става ясно от изложението в исковата молба и отговора против нея, в периода 2017 г. – 2020 г. въззиваемият извършил поредица от подобрения в имота: подменил захабените плочки около басейна и зоната в близост, положил плочки върху напуканите бетонови пътеки, водещи до басейна, положил плочки върху насипката от бели камъчета в северната част от имота, изцяло подновил дървения навес на барбекюто, понеже носещите греди били прогнили, покривът течал, била поставена нова дървена ламперия, улуци, нови керемиди.

3

При така изложеното и като съобрази задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, а именно, че не е налице хипотезата на 70, ал.1 ГПК, не се установява субективният елемент на владението – намерение за своене на терена, че въззиваемият не и държател на терена, съдът приема, че отношенията между страните следва да бъдат уредени по правилата на чл. 60 и чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие. Преди да бъде разгледан спора по съществото му, настоящият състав отбелязва, че тази различна правна квалификация не води до извод за разгледан непредявен иск, доколкото с решението си окръжният съд е обсъдил изложените от страните твърдения, събраните доказателства и е постановил диспозитив на съдебното решение в съответствие с петитума за присъждане на дължими, според въззиваемия, суми.

По повод възприетата от настоящия състав различна правна квалификация на предявения иск, съдът съобрази следното: съгласно задължителните за съдилищата разяснения към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд не извършва нов доклад по делото. Дори и при наличието на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, каквито представляват неточният или непълният доклад, нов доклад по смисъла на чл. 146 ГПК не се извършва.

В случаите, в които съдът приеме, че приетата от окръжния съд квалификация на предявените искове е неправилна, тогава следва да даде указания относно релевантните факти, разпределяне на доказателствената тежест и необходимостта от ангажиране на доказателства.

По конкретното дело се оспорват правните последици от изложените от страните факти, а по самите факти в голямата им част страните нямат спорове. Ето защо настоящият състав е приел, че не се налага даване на указания за ангажиране на допълнителни доказателства и е допуснал исканите и от двете страни доказателства.

Както по-горе бе посочено, с цитирания н.а. за покупко-продажба на недвижим имот, въззиваемият и неговата съпруга се легитимират като собственици на СОС, изградена в процесния имот, като завеждането на исковата молба само от единия от тях е действие на управление.

От събраните гласни доказателства се установява, че след закупуването на апартамента през 2007 г., въззиваемият е прекарвал летния сезон в имота.

Видно от становищата на двете страни, няма спорове относно това, че след заминаването на въззивниците от Р. Б. и установяването им в чужбина, в периода 2017 г. – 2020 г., въззиваемият е ангажирал трети лица, за да подменят плочките в южната част на имота, около басейна и зоната на барбекюто, а впоследствие и от северната част.

От разпита на св. П.Т. се установява, че при закупуването на апартамента от Т. към 2007 г. пътеката от входната порта към северната част на имота била бетонова, като до извършването на СМР – полагане на 4 тротоарни плочки, силно се е напукала и изглеждала грозно. Затова въззиваемият ангажирал свидетеля и той, заедно с две други лица от турски произход, положили пясък с цимент върху пътеките и залепили плочки върху 180кв.м.

Впоследствие, през 2020 г., същият свидетел, заедно с негов помощник, обновили основно навеса за барбекю, като го разкрили, сменили загнилата част от носещите греди, направили нова конструкция от напречни греди, вече с наклон, поставили черна хартия, отгоре метални керемиди и отводняване – улуци. Навесът бил изцяло облечен с ламперия. Запазените стари греди били изшлайфани и лакирани.

Междувременно, въззиваемият ангажирал и друго лице – свидетеля С., който също извършил СМР с имота – положил около 223кв.м плочки в южната част на имота и около басейна.

По делото са въвеждани аргументи за пристрастност на св. С. към изхода на спора, поради висящи дела между него и въззивника Ч., но съдът кредитира показанията на свидетеля, защото те се подкрепят от извършената СТЕ на в. л. инж. Г. Ц. и от показанията на свидетелите, ангажирани от въззивната страна. Както става ясно от разпита на св. Т. Т. и св. Д. Г., в процесния имот са извършвани СМР, като св. Г. лично е видяла струпаните строителни материали, дори ги е снимала и е уведомила Ч. за началото на ремонтни работи в имота им. Освен това в.л. е измерило квадратурата на обновените площи и тя съвпада с твърденията по исковата молба.