Определение № 58 от 07.01.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 по входящ номер № 6210 от 16.12.2025 г.

Велико Търново, 07.01.2026 г.

Административния съд Велико Търново - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЕВТИМ БАНЕВ като разгледа докладваното от съдията Евтим Банев административно дело № 196/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 157, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

На разглеждане в Административен съд - Велико Търново е адм. дело № 196/ 2025 г. по описа на съда. Делото е образуваното по жалба на Д. И. Д., като едноличен търговец с фирма „Десислава Димова - 80“ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Джулюница, общ. Лясковец, [улица], срещу Ревизионен акт № Р-04000424002153-091-001/ 28.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден след оспорване по административен ред с Решение № 19/ 14.02.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. С ревизионния акт на едноличния търговец са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01.2019 г. до м. 10.2021 г. и от м. 01.2022 г. до м. 09.2023 г. в размер общо на 278 762,86 лв. и лихви за забава в размер на 114 347,56 лв., и допълнителни задължения по ЗДДФЛ за периода 2019 г. - 2022 г. в размер на 29 329,91 лв. и лихви 10 446,03 лева.

Постъпило е искане с вх. № 6210/ 16.12.2025 г., подадено от жалбоподателя, чрез пълномощника му адв. Х. К. от ВТАК, за спиране на изпълнението на обжалвания ревизионен акт. В искането се сочи, че за обезпечаване на задълженията по акта има наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, удовлетворяващи обезпечителната нужда на взискателя. Излагат се съображения, че предприетото въпреки тези обезпечения принудително изпълнение на невлезлия в сила ревизионен акт, противоречи на принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбите на чл. 6 от АПК и на принципа на добра администрация, прокламиран в ДФЕС. Жалбоподателят счита, че дори при евентуално благоприятно развитие за него на настоящото дело, продажбата на имуществото му преди влизане в сила на РА препятства възстановяването на неговото правно положение. Не прави предложение за обезпечения, извън вече наложените от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново. Тъй като към искането за спиране на изпълнението не са приложени доказателства, от ТД на НАП – Велико Търново са били изискани такива за наложените на основание чл. 121 от ДОПК обезпечения върху имуществото на оспорващото лице за гарантиране изпълнението на оспорения РА и стойността на това имущество, определена по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, както и справка за размера на главницата и лихвите по ревизионния акт към дата 16.12.2025 година.

С придружително писмо вх. № 6407/ 29.12.2025 г. от ТД на НАП - гр. В. Търново са представени исканите доказателства. На ответника е изпратен препис от искането, за представяне на становище. От директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново към ЦУ на НАП, чрез пълномощника му е постъпило писмено становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че стойността на направените обезпечения не покрива размера на публичните задължения на жалбоподателя /главница и лихви/, установени с РА № Р-04000424002153-091-001/ 28.11.2024 г. към датата на подаване на искането.

Административният съд – Велико Търново, след като прецени искането, доказателствата, приложени към писмо вх. № 6407/ 29.12.2025 г. от ТД на НАП - гр. В. Търново, наличните в делото Ревизионен акт № Р-04000424002153-091-001/ 28.11.2024 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, Решение № 19/ 14.02.2025 г. на директора на Д „ОДОП” – гр. В. Търново и жалба срещу ревизионния акт по съдебен ред, изложените от страните доводи и съображения, приема за установено следното:

Съгласно чл. 157, ал. 2, изр. посл. от ДОПК, искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта от ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, т.е. допустимостта за разглеждане на искането се предпоставя от валидно и допустимо обжалване на РА, като подлежи на спиране тази част от ревизионния акт, която се обжалва. В случая искането за спиране е направено от ЕТ „Десислава Димова - 8. “ – с. Джулюница, по отношение на ревизионен акт, определящ задължения на същия едноличен търговец, в обжалваната по административен ред и потвърдена от решаващия орган част, която е предмет на оспорване по настоящото дело. Искането за спиране на изпълнението на РА е подадено от надлежна страна и предвид изложеното се явява процесуално допустимо.

Съгласно чл. 157, ал. 3, изр. 1 от ДОПК, към искането за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Меродавният момент, към който следва да бъдат съотнесени и преценени размерът на направеното обезпечение и размерът на задълженията по РА, чието спиране на изпълнението се иска, е този на подаването на искането, съгласно чл. 153, ал. 3 от ДОПК, приложим в настоящото производство съгласно чл. 157, ал. 3, изр. посл. от ДОПК.

От съдържащия се в делото РА № Р-04000424002153-091-001/ 28.11.2024 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново и данните и данните от същата териториална дирекция /правка л. 444 и сл./ се установява, че размерът на задълженията, за които се иска спиране на изпълнението, към момента на подаване на искането - 16.12.2025 г., е общо 473 885,37 лв. от които главница 308 092,77 лв. и лихви 165 792,60 лева. В хода на ревизионното производство с ПНПОМ № [рег. номер]-023-0002143/ 18.07.2024 г. /л. 413/ от публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. В. Търново, за обезпечаване на публичните задължения по посочения РА, са наложени възбрана върху недвижим имот - идеални части от земя и търговска сграда в с. Джулюница с данъчна оценка 30 304,90 лв., запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на търговеца, депозити и вложени вещи в трезори в четири търговски банки, и запор върху един брой МПС, за което при извършен опис е установено, че е отчуждено от задълженото лице през месец май 2024 година. С ПНПОМ № [рег. номер]-023-0002209/ 24.07.2024 г. /л. 419/, за обезпечаване на същите задължения, са наложени запори върху движими вещи - оборудване за топла точка /кухня и аспирация/, котел на твърдо гориво, климатици, система за видеонаблюдение и други с обща балансова стойност 56 053,43 лева. Действието на ПНПОМ № [рег. номер]-023-0002143/ 18.07.2024 г. е продължено по реда на чл. 121, ал. 6, вр. с чл. 195 от ДОПК, с постановление от 29.11.2024 г., а с ПНОМ № [рег. номер]-022-0127690/ 30.12.2024 г. отново са наложени запори върху посочените по-горе движими вещи, вече с отбелязана обща балансова стойност – 0,00 лева. На 19.07.2024 г. е извършен опис на недвижимия имот, а на 07.04.2025 г. – повторен опис на същия, както и опис на запорираните движими вещи, за което са съставени съответните протоколи. Съгласно отразеното в двата протокола временната оценка на недвижимия имот е в размер на 300 000,00 лв., а съгласно протокола от 07.04.2025 г. – общата такава на описаните движими вещи е 56 500,00 лева. От ТД на НАП – гр. В. Търново е представено и удостоверение от Община Лясковец, валидно до 31.12.2025 г., съгласно което данъчната оценка на възбранения имот е 31 270,10 лева. Представени са и извлечения от инвентаризационна книга /сметки от група 200/ на ЕТ „Десислава Димова - 8. “ – с. Джулюница към дата 02.04.2024 г., съгласно която ДМА на търговеца към посочената дата, са с обща остатъчна стойност 173 162,27 лева. Както се посочи, с искането за спиране изпълнението на РА, не е направено предложение за друго обезпечение, извън коментираните по-горе.

Съобразно посочените по-горе документи, съдът приема за установено, че размерът на задълженията по РА, спирането на изпълнението на които се иска, към е 16.12.2025 г. е общо 473 885,37 лв. от които главница 308 092,77 лв. и лихви 165 792,60 лева. От представените документи не може да се определи еднозначно каква е стойността на наложените обезпечения върху имущество на оспорващото лице, приета за меродавна от страна на приходната администрация. По отношение на възбранения като обезпечение недвижим имот е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК, в актуалната й редакция, съгласно която обезпечението се извършва по данъчната оценка на имота, определена съгласно приложение № 2 от ЗМДТ и която в случая е 31 270,10 лева. Нормата е императивна и за разлика от предишните й редакции, изключва друг метод за определянето на обезпечителната стойност на този вид активи, вкл. вземане предвид на балансовата им такава. Автомобилът посочен в ПНПОМ № [рег. номер]-023-0002143/ 18.07.2024 г. е излязъл от патримониума на задълженото лице преди издаването на постановлението, няма данни да е бил предоставен от новия му собственик като обезпечение на задълженията по обжалвания РА и съответно не може да служи като такова. Съобразно вида на останалите активи, служещи за обезпечение на процесните задължения приложими са разпоредбите на чл. 195, ал. 6, т. 2 от ДОПК. Доколкото в случая няма данни тези активи да са били застраховани към момента на налагане на обезпеченията и към този на искането за спиране изпълнението на РА, обезпечителната им стойност е равна на балансовата такава. Както се отбеляза, в ПНПОМ № [рег. номер]-023-0002209/ 24.07.2024 г. въпросните активи са отразени с обща балансова стойност 56 053,43 лв. /съответстваща на тази от инвентаризационната книга на едноличния търговец към дата 02.04.2024 г./, в ПНОМ № С240004-022-0127690/ 30.12.2024 г. – с такава 0,00 лв., няма данни за балансовата им стойност към 16.12.2025 година. Предвид периода между издаването на последно цитираните постановления и данните от инвентарната книга относно срок на амортизация и годишни стойности на същата, настоящият състав не намира за достоверни данните, посочени в ПНОМ от 30.12.2024 г. за балансовата стойност, като минимум на част от запорираните активи. Същевременно обаче следва да се отчете обстоятелството на допълнително изхабяване на тези активи в периода 31.12.2024 г. – 16.12.2025 година. Но дори изцяло в полза на жалбоподателя да се приеме, че балансовата стойност на въпросните активи и към момента на подаване на искането е 56 053,43 лв., наложените обезпечения чрез възбрана на недвижим имот и запор на движими вещи, са на обща стойност 87 323,53 лв., която е значително по-малка от размера на задълженията, установени с обжалвания ревизионен акт. Същевременно липсват доказателства, а не се и твърди по запорираните банкови сметки на ЕТ „Десислава Димова - 8. “ да е имало налични някакви суми или в периода от налагането на обезпечението до отправяне на искането /близо година и половина/, да са постъпвали такива.

При така изложеното и обратно на твърдяното от оспорващото лице, съдът не намира, че наложените обезпечителни мерки и имуществото, по отношение на което са наложени, са от естество да гарантират безпрепятственото събиране на процесните публични задължения, вкл. чрез принудително изпълнение.

Вярно е, че парцелът с търговска сграда в граници на урбанизирана територия, по принцип представлява ликвиден актив, който може в разумен времеви период да бъдат продаден и то за цена, значително надвишаваща данъчната му оценка и поне равна на балансовата му стойност /114 676,36 лева/. Въпросният имот обаче не е в състояние самостоятелно да обезпечи размера на процесните публични задължения /473 885,37 лв./, като следва да се държи сметка и за факта, че същият не е изцяло собственост на задълженото лице, което допълнително намалява обезпечителната му стойност. Същевременно запорираните движими вещи не представляват високоликвидни активи, които могат в разумен времеви период да бъдат продадени за цената, за която са закупени или поне относително близка до нея, /съответно до тази, която се сочи като балансова стойност/. Става въпрос за вещи употребявани в период от 3 до 5 години, при висока амортизационна норма, съгласно счетоводната отчетност на самото задължено лице. При една принудителна продажба, това само по себе си определя реалната пазарна цена на тези активи /или справедливата им цена по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗСч, при отчитане спецификите на принудителното изпълнение по реда на ДОПК/, като значително по-ниска от балансовата им стойност, което мотивира съда да приеме, че те не представляват годно обезпечение, гарантиращо събирането на вземането по ревизионния акт. Както се отбеляза, в случая запорът върху суми по банкови сметки също не представлява безусловна гаранция за събирането на публичните вземания в посочения им по-горе размер. В искането на ЕТ „Десислава Димова - 8. “ не се съдържа предложение за допълнително обезпечение на процесните вземания, а и не се установява търговецът да разполага с имущество, което да послужи за такова обезпечение.