Решение № 214 от 16.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. П., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20231720102528 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК във втората фаза на съдебната делба – по извършване на делбата, по искане по чл. 344, ал. 2 ГПК и по предявена претенция по сметки по чл. 346 ГПК.

С влязло в сила Решение № 360/25.04.2024 г. по гр. д. № 2528/2023 г. по описа на Районен съд – П., частично отменено с Решение № 340/07.11.2024 г. по в. гр. д. № 457/2024 г. на Окръжен съд – П., е допусната съдебна делба между З. П. Б., А. П. К. и В. Г. К., по отношение на следния недвижим имот: МАСИВНА жилищна сграда, построена в северната част на парцела, със застроена площ от 75 кв.м., състояща се от два етажа и таван, построена в парцел XIII-130, кв. 4 по плана на с. Д., с площ 970 кв.м., при съседи: улица, парцел XIV-131 и парцел IX-128 и 129, идентичен по действащия регулационен план с ****, кв. 27 по плана на с. Д., с площ 1109 кв.м., при съседи: улица „***“, *****, ***, 1450, 1452 и ****, при следните квоти:

1/6 ид.ч. за З. П. Б.;

1/6 ид.ч. за А. П. К.;

4/6 ид.ч. за В. Г. К. и А. П. К., придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която до делба са били допуснати лятна кухня и гараж, поради което предмет на настоящата втора фаза е единствено гореописаната жилищна сграда.

С Определение № 602/17.02.2025 г. съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и стойността на делбения имот, както и за стойността на дяловете.

В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата ответниците са заявили искане имотът да бъде възложен в техен дял, като са заявили 1 и претенции по сметки. Ищцата е заявила, че няма възлагателни претенции и желае да получи стойността на своя дял в пари.

С молба от 28.04.2025 г. ответниците са конкретизирали претенцията си по чл.

346 ГПК, поддържайки, че в имота са извършени със собствени средства ремонти и подобрения, за които ищцата дължи съразмерна част. Към тази молба са приложени писмени доказателства за закупувани материали и извършени плащания.

В последващи уточнения ответниците са посочили, че претендират разходи, свързани с изграждане на отоплителна инсталация с пелетен котел през 2017 г., ремонт на първи етаж през 2018 г. и ремонт на покрив, ремонт на втори етаж, смяна на дограма, врати и прозорци през 2022 г.

Ищцата е оспорила претенцията по чл. 346 ГПК по основание и размер, като е навела изрично възражение за погасителна давност по отношение на разходите за 2017 г. и 2018 г. Оспорила е също така, че всички претендирани дейности имат еднакъв правен характер и за цялата заявена сума да са налице достатъчно годни доказателства.

С отделно становище ищцата е предявила и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, претендирайки сума за лишаване от ползване на нейната 1/6 идеална част от имота.

След изслушване на допълнителната експертиза същата е съобразила искането си с определената от вещото лице наемна стойност за нейния дял.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От първоначалната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.

Ц., се установява, че процесната жилищна сграда е неподеляема при допуснатите квоти. Вещото лице е определило пазарна стойност на имота в размер на 298 940 лв., като тази оценка е формирана по сравнителен метод, изведен основно от офертни цени на сходни имоти.

По искане на ответниците е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р. Н.. От нея също се установява, че процесният имот е неподеляем. Вещото лице е извършило оглед на място, справки в Агенцията по вписванията и анализ на реално осъществени сделки със сходни имоти в с. Д., въз основа на което е определило пазарна стойност на имота 251 950 лв.. Същото вещо лице е определило и месечен пазарен наем на целия имот в размер на 750 лв., а наема, съответстващ на 1/6 идеална част, на 125 лв. месечно, посочени и като 64 е в р о . От заключението на вещото лице Р. Н. се установява, че стойността на извършените в имота строително-монтажни работи е, както следва: за 2017 г. – 7 200 лв., отнасящи се до изграждане на отоплителна инсталация с пелетен котел; за 2018 г.

– 7 170 лв., отнасящи се до ремонтни дейности по първия етаж; и за 2022 г. – 38 520 лв., отнасящи се до ремонт на покрива, втория етаж, както и до подмяна на дограма, врати и прозорци, или общо 52 890 лв.

Съдът кредитира и двете експертизи в частта относно неподеляемостта, тъй като изводите им съвпадат и са убедително мотивирани.

По отношение на пазарната стойност съдът кредитира допълнителното заключение на Р. Н., тъй като същото е основано не на офертни, а на реално реализирани пазарни сделки, поради което по-пълно и по-надеждно отразява действителната пазарна конюнктура към релевантния момент. Ето защо съдът приема, че пазарната стойност на делбения имот възлиза на 251 950 лв.

Към молбата от 28.04.2025 г. ответниците са представили писмени доказателства за закупени строителни материали и извършени плащания във връзка с твърдените 2 ремонти и подобрения. Тези документи не могат сами по себе си да дадат изчерпателен отговор на въпроса кои точно дейности имат характер на необходими разноски и кои на подобрения, но в съвкупност с останалите доказателства удостоверяват, че действително са били направени разходи по сградата и че твърденията на ответниците за извършвани строително-ремонтни дейности не са голословни.

Следователно съдът обсъжда тези писмени доказателства не изолирано, а във връзка със свидетелските показания и с техническото заключение, което остойностява отделните групи СМР.

По искане на ответниците е разпитана свидетелката Р.С.Г.. От показанията й съдът приема за установено, че през годините по процесната къща действително са били извършвани ремонти – поставяна е отоплителна система, правен е покрив, сменяна е дограма и са ремонтирани помещения от етажите. Свидетелката е възприемала лично тези дейности, поради което показанията й в тази част съдът кредитира.

Съдът не кредитира показанията й в частта, в която изразява предположения относно отношението на ищцата към ремонтите или относно точния финансов принос на страните, доколкото в тази част същите не се основават на преки възприятия.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема за установено, че процесният имот се ползва фактически от ответниците, а ищцата не ползва своята 1/6 идеална част. Това се извежда както от искането на ответниците за възлагане, така и от обстоятелството, че именно те поддържат, че извършват ремонти, стопанисват и владеят жилището.

Безспорно по делото е установено, че процесният имот е неподеляемо жилище.

Това обстоятелство само по себе си не налага непременно извършване на делбата чрез публична продан, доколкото законът предвижда и възможност за възлагане по чл. 349 ГПК.

В случая ответниците своевременно са поискали възлагане на имота, а ищцата не е противопоставила насрещна възлагателна претенция, а е поддържала, че желае да получи стойността на своя дял в паричната му равностойност. От фактическите данни по делото се установява, че именно ответниците ползват жилището, поддържат го и са свързани с него по начин, който прави способа на възлагане по-удачен от публичната продан.

Съдът намира, че при тези данни и при липса на насрещно искане за възлагане от ищцата, делбата следва да се извърши чрез възлагане на имота в дял на ответниците, като на ищцата се присъди стойността на притежаваната от нея 1/6 идеална част.

При приетата пазарна стойност 251 950 лв., стойността на дела на ищцата възлиза на 251 950 : 6 = 41 991,67 лв.

Следователно тази сума следва да бъде заплатена на ищцата за уравнение на дела й.

Искането по чл. 344, ал. 2 ГПК е допустимо и основателно.

Разпоредбата има за цел да уреди временно отношенията между съделителите относно ползването на общия имот до окончателното приключване на делбата. В конкретния случай се установява, че ищцата е лишена от ползване на своята 1/6 идеална част, докато ответниците ползват целия имот.

От заключението на вещото лице Н. се установява, че месечният пазарен наем на целия имот е 750 лв., а наемната стойност на 1/6 идеална част е 125 лв. месечно.

3

Съдът кредитира това заключение и намира, че именно този размер следва да бъде присъден като обезщетение за лишаване от ползване.

Поради това ответниците следва да бъдат осъдени да заплащат на ищцата общо 125 лв. месечно, считано от 02.07.2025 г. до окончателното извършване на делбата, като сумата се разпредели между тях поравно – по 62,50 лв. месечно за всеки.

По претенцията по чл. 346 ГПК

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Р. Н., което съдът кредитира като обективно, компетентно и изготвено въз основа на извършен оглед на място и анализ на представените по делото доказателства, се установява, че в процесния имот са извършени строително-монтажни работи на обща стойност 52 890 лв., разпределени по години както следва: за 2017 г. – 7 200 лв., за 2018 г. – 7 170 лв. и за 2022 г. – 38 520 лв.

От заключението на вещото лице, както и от изложеното в молбата от 28.04.2025 г. и приложените към нея писмени доказателства, се установява, че сумата 7 200 лв. за 2017 г. се отнася до дейности, свързани с изграждане на отоплителна система в сградата.

Сумата 7 170 лв. за 2018 г. се отнася до ремонтни дейности по първия етаж на сградата, включващи вътрешни ремонтни и довършителни работи в жилищните помещения.

Сумата 38 520 лв. за 2022 г. се отнася до извършени строително-ремонтни дейности по покрива и втория етаж на сградата, както и до подмяна на дограма, врати и прозорци, които дейности са били насочени както към възстановяване на конструктивни и функционални елементи на сградата, така и към подобряване на нейните експлоатационни качества.

Тези изводи се подкрепят и от представените към молбата от 28.04.2025 г. писмени доказателства, удостоверяващи закупуване на строителни материали и извършване на разходи във връзка с посочените ремонтни дейности. Макар тези документи сами по себе си да не съдържат изчерпателна разбивка на всички отделни строително-монтажни работи, те, обсъдени в съвкупност с експертното заключение и събраните гласни доказателства, потвърждават, че в имота действително са били извършени ремонти и подобрения.

В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката Р.С.Г., която е възприела лично извършването на ремонтни дейности по къщата, включително ремонт на покрива, смяна на дограма и извършване на вътрешни ремонти по етажите.

Показанията на свидетелката кореспондират както с писмените доказателства, така и със заключението на вещото лице, поради което съдът ги кредитира в тази им част.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че претенцията по чл.

346 ГПК включва както разходи с характер на необходими ремонти, така и вложения с характер на подобрения. Така например ремонтът на покрива по естеството си представлява необходим разход, тъй като е насочен към запазване на сградата от увреждане и осигуряване на нормалната експлоатация. От друга страна, изграждането на отоплителна система, както и част от вътрешните довършителни дейности по етажите, имат по-скоро характер на подобрения, тъй като увеличават удобството и функционалността на имота, без да са пряко насочени към предотвратяване на неговото разрушаване.

По отношение на претендираните разходи следва да се обсъди и направеното от ищцата възражение за погасителна давност.

От изложеното в молбите на ответниците, както и от заключението на вещото 4 лице, се установява, че част от претендираните строително-монтажни работи са извършени през 2017 г. и 2018 г. Именно за тези дейности ответниците претендират съответно сумите 7 200 лв. и 7 170 лв. Към момента на предявяване на претенцията по чл. 346 ГПК е изтекъл общият петгодишен давностен срок, поради което възражението за погасителна давност в тази част се явява основателно. Следователно претенцията по сметки за тези разходи не може да бъде уважена, независимо че извършването на съответните ремонтни дейности е установено по делото.