Решение № 3365 от 25.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3365 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330109034 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 против С. М. Д., ЕГН **********, с която е предявен частичен установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.

Ищецът твърди, че на *** г. в района на гр. П. настъпило ПТП по вина на ответника, водач на л.а. „***“ с ДК № *** - нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което била причинена смъртта на пешеходеца Е.А.К.. С влязла в сила Присъда по НОХД № 425/17 г. на ПОС, бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, вр. с чл. 342 НК.

Предвид сключения между собственика на л.а. и ищеца договор за зад. застраховка ГО, след постъпила претенция, както и проведено съд. производство /гр.д.

№ 561/18 г. ПОС/, застрахователят бил осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди на наследника от 60 000 лева, след отчитане на съпричиняване от страна на починалия, ведно със законна лихва от 07.03.2018 г. до погасяването и разноски от общо 88337,88 лева - погасени.

Застрахователят имал право да получи платеното, ведно с лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, поради наличие на предпоставки по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, вр. с чл. 125, т.1 ЗДвП – напускане на мястото на произшествието от виновния водач, преди идването на органите на МВР – задължително по закон, предвид наличието на убито, ранено от инцидента лице.

Ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 ГПК № 1991/24.03.2023 г. по ч.гр.д.

№ 4241/23 г. на ПРС, за сумата от 10 000 лева – частично вземане от общо 88337,88 лева /претендираната сума е част само от обезщетението за неимуществени вреди/, 1 връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на иска в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 23.03.2023 г. до окончателното погасяване и присъждане на разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва плащането на твърдените суми на правоимащите, при което регресно вземане не било възникнало. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1 т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно – настъпване на ПТП по вина на ответника, причинил смъртта на Е.А.К., осъден с влязла в сила присъда за посоченото престъпление в ИМ; присъждане с влязло в законна сила решение на твърдените от ищеца суми в негова тежест във връзка с предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение от наследника на починалия при ПТП и проведено съд. производство; наличие на валидно и действащо правоотношение по дог. за застраховка ГО между ищеца и собственика на л.а., управляван от ответника при ПТП /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 13074/17.11.2023 – л.113-114/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото доказателства.

Ответникът е признат за виновен с влязъл в законна сила съдебен акт в извършване на соченото престъпление – причиняване на смърт по непредпазливост, като е избягал от местопроизшествието, което изрично е посочено в диспозитива на постановената от ПОС и неизменена в тази част присъда /респ. описано в мотивите на съда и признато от подсъдимия – ответник като факт/.

Влязлата в сила Присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Т.е. обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието по описания начин, като е напуснал мястото на произшествието, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.

Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие п р е д и идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана 2 медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП, преди идването на органите на КАТ /което е несъмнено установено/, тяхното посещение да е задължително по закон. Хипотезите са изброени в чл. 125 ЗДвП.

В случая е налице извършено нарушение от страна на ответника, което дава право на застрахователя да претендира процесното вземане.

Съгласно чл. 125, т. 1 ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има убито/ранено от инцидента лице. Пострадалото при ПТП лице е починало, при което и сочената хипотеза е била налице – посещението на органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон. Не се твърди, нито са събрани доказателства за изключващи отговорността обстоятелства, при което и такива не се коментират.

Относно спорния въпрос за плащането на твърдените от ищеца суми, са събрани писмени доказателства – информация от съответните банки за извършени парични преводи /л.139; л.142-146/, като е прието и заключение на ССЕ, което съдът кредитира като ясно, компетентно изготвено, неоспорено от страните. След подробен анализ, ВЛ е посочило, че – по банковата сметка на наследника на починалата, предявила претенция за обезщетение спрямо ищеца – застраховател – на 23.07.2020 г. е постъпила сумата от 20 000 лева, а на 24.07.2020 г. – 29655,55 лева – с основания – „част. плащане и окончателно по т.д. № 752/19 г.“; съответно – по банкова сметка на процесуалния представител *** – на 24.11.2022 г. е постъпила сумата от 5719 лева, а на 09.01.2023 г. – 29 833,33 лева - съответно с основания – „адв. възн. ТД 2080/20 г.; и „гл. и лихва ТД 2080/20 г. О.“.

Видно от създадената СПН във връзка с предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди от наследника на починалата, съгл. постановените съд. актове на ПОС – т.д. 561/18 г.; ПАС – в.т.д. № 752/19 г. и ВКС – т.д.

2080/20 г. /л.51-58/, в нейна полза е присъдено обезщетение от 60 000 лева. Според данните от ССЕ, по банковата й сметка са постъпили посочените по – горе суми, т.е. с категоричност – частичният иск за сумата от 10 000 лева, като част само от платеното обезщетение за неим. вреди, е доказан по основание и размер. Доводите на особения представител, макар резонни и обосновани, изразяващи обяснима защитна позиция, не могат да бъдат споделени.

С оглед изложеното, съдът приема, че са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по договора за „ГО“, при което искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, с представени док. за плащане на: 200 лева – ДТ; 200 лева – деп. ССЕ; 1300 лева – възн. особен представител, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /200 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

3

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 1800 лева, а за заповедното производство – 250 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. М. Д., ЕГН ********** дължи на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, следните суми: 10 000 лева – частично вземане от общо 88337,88 лева /като част само от обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лева/ - главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на *** г. в гр. П., по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съгл. ЗП № ********** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 23.03.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1991/24.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4241/23 г. на ПРС.

ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, следните суми: общо 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ - разноски за настоящото производство и общо 250 лева /двеста и петдесет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4241/23 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4