Определение № 17238 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17238 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100509446 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – 279 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК:

Образувано e по частна жалба на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, срещу разпореждане № 112679/17.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 19642/2025 г. на СРС, 71 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 118422/03.04.2025 г., подадено от жалбоподателя срещу „Люберик“ ЕООД ЕИК 203385368, в частта относно следните суми: сумата 5601,64 лева, представляваща неустойка дължима от клиента при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски от прекратяването до изтичане на първоначално уговорения срок на договор за електронни услуги договор № 504246947 от 17.02.2015 г. и сумата 271,00 лева – обезщетение за забава върху задължението за неустойка при прекратяване на договора за периода 03.10.2024 г. до 02.04.2025 г.

Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и претендира неговата отмяна. Излага съображения, че неустойката обезщетявала всички вреди, включително бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора. Клаузата за неустойка в случая имала основно обезпечителна и обезщетителна функции. Претендираната неустойка не била нищожна. В Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017 г. се сочело, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързване е неразделна част от общата цена, плащана за доставка на услугите, разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема при неизпълнение на задължението за плащане. Допустимо било специфични мерки да се разрешат от държави-членки, съгласно директива ЕС 2018/1972, които мерки да обхващат неплащането на телефонни сметки, като е ограничен максималния срок на обвързаност до 24 месеца. В случая, претендираната неустойка била съобразена с тези актове. Договорената неустойка била компенсаторна и не се търсело изпълнение, като кредиторът е избрал едната от двете възможности при неизпълнение съгласно чл. 79 ЗЗД.

1

Сочи, че със съдебна спогодба по дело № 12268/2014 г. на СГС, неустоечните клаузи са одобрени като валидни, а само за хипотези, в които страна е потребител, неустойка е ограничена до размер на тримесечни абонаментни такси. В случая обаче, ответникът не бил потребител, а търговец и определянето на неустойка за срока на договора била последица от търговско планиране, поради което размерът й не можел да бъде прекомерен и икономически притеснителен. Моли за уважаване на подадената частна жалба, отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноски.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Предвид нормата на чл. 413, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 19642/2025 г. на СРС, 71 състав е образувано по подадено заявление с вх. № 118422/03.04.2025 г., подадено от жалбоподателя срещу „Люберик“ ЕООД ЕИК 203385368. Претендирана са със заявлението и неустойка за неизпълнение на договор № 504246947 от 17.02.2015 г., както и мораторна лихва върху вземането за неустойка за неизпълнение за периода 03.10.2024 г. до 02.04.2025 г.

В заявлението е посочено, че в т. 54.12 от Общите условия към договора и в т. 83.1 от Общите условия към договорите за достъп до интернет е предвидено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно претендираната сума за неустойка за неизпълнение и мораторна лихва върху това вземане.

СРС е приел, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, като с оглед на това не се дължало и акцесорното вземане за мораторна лихва върху неустойката.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/, като за спазването им съдът следи служебно. В случай на констатация, че искането на заявителя е в противоречие със закона или добрите нрави съдът следва да откаже издаването 2 на заповед за изпълнение на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Настоящият състав споделя изводите на СРС, че уговорката при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният да заплати оставащите месечните абонаментни такси до края на срока на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

По принцип е допустимо уговаряне на неустойка за вредите от развалянето на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката в тази насока се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение. Уговорената неустойки за предсрочно прекратяване на договора поради неспазване на уговорения срок на действието му, възлизаща на размера на стандартните, без отстъпка месечни абонаментни такси за всяка отделна услуга до края на срока на същия излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не е бил развален, без насрещна престация или допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Така уговорената неустойка има подчертано санкционен характер, замества дължимото от ползвателя на услугата изпълнение на задължението му да престира месечно възнаграждение по договора, но без доставчика да предоставя за това услуги на доскорошния си потребител, което би довело до неоснователно разместване на имуществени блага и би нарушило закрепения в чл. 9 ЗЗД принцип на справедливост, който важи и в отношенията между търговци. Тази неустойка не води до компенсиране на частния жалбоподател за действително претърпените от него вреди вследствие неизпълнението на задължението за заплащане на конкретните месечни такси до края на срока на договора, а на пропуснатите от оператора ползи вследствие едностранното прекратяване на договора при забава в плащане на месечните абонаментни такси и цена на ползвани услуги, предвидено в общите условия към него. Отделно неустойките се формират като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки. Вместо да служи като обезпечение срещу неизпълнение на договора, неустойката позволява на оператора едностранно да променя същественото съдържание на договора, като без съгласие на другата страна фактически получава по-висока цена на предоставените услуги – цена без договорени отстъпки.

Решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 г. не третира въпрос за действителността на клауза за неустойка. Същото касае данъчното облагане на сумите /обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента при предсрочно прекратяване на договор и няма пряко отношение към правния въпрос, предмет на разглеждане в настоящото производство. Неотносими към спора са и доводите на жалбоподателя, касаещи сключената съдебна спогодба между него и КЗП, обективирана в протокол от 21.04.2016 г. по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС, І-18 състав. Последната се отнася до физическите лица-потребители, а и в случая заявителят не претендира неустойка за брой месечни такси, а за целия срок на договора.

3

Нищожните клаузи не обвързват кредитополучателя, поради което исканията за издаване на заповед, основано на клаузи, които противоречат на добрите нрави, следва да бъде отхвърлено, което обуславя и отхвърляне на заявлението в частта за акцесорната претенция за мораторна лихва върху тази неустойка.

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, първоинстанционното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. а

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 112679/17.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 19642/2025 г. на СРС, 71 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 118422/03.04.2025 г., подадено от жалбоподателя срещу „Люберик“ ЕООД ЕИК 203385368, в частта относно следните суми: сумата 5601,64 лева, представляваща неустойка дължима от клиента при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски от прекратяването до изтичане на първоначално уговорения срок на договор за електронни услуги № 504246947 от 17.02.2015 г. и сумата 271 лева – обезщетение за забава върху вземането за неустойка за периода 03.10.2024 г. до 02.04.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4