Решение № 301 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 313/2026
- Вид
- Решение № 301
- Подписан
- 22.06.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 301 гр. Пазарджик, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500313 по описа за 2026 година
С решение №159 постановено на 13.02.2026г. по гр.дело № 2692 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. дисциплинарното наказание „ предупреждение за уволнение“ наложено на В. В. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. **** със Заповед № 310 от 07.05.2025 г. на Директора на „Общински детски комплекс „ със седалище и адрес на управление на дейността : гр. Пазарджик, ул.
„Княз Александър Батенберг“ № 15, БУЛСТАТ 112096714 е отменено като незаконно. Присъдени са сторени съдебни разноски.
С въззивна жалба, подадена в законния срок ответникът в първоинстанционното производство, чрез своя пълномощник - адв. П. обжалва решението с твърдения, че е неправилно. Въззивникът твърди, че съдът е подменил предмета на дисциплинарното нарушение, посочено в оспорваната заповед и е извършил преценка на факти, които не съставляват основание за налагане на наказанието. В мотивите си, съдът бил приел, че дисциплинарното наказание е 1 наложено за това, че ищцата е предоставила ключ и код за достъп от физкултурния салон. Такова нарушение, обаче, в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, не било формулирано.
Дисциплинарната отговорност е ангажирана на основание чл. 187, ал.
1, т. 10 от КТ за неизпълнение на други трудови задължения, в конкретния случай - несъгласуване на дейността с директора, каквото задължение произтича от длъжностната характеристика на служителката. За самостоятелно деяние – даване на ключ и код, не било формулирано дисциплинарно обвинение и в този смисъл първоинстанционният съд, като е приел различно съдържание на дисциплинарното нарушение, на практика бил подменил предмета на дисциплинарната заповед, поради което е достигнал и до неправилен правен извод. Твърди се, че е налице прекомерен формализъм, при прилагане нормата на чл. 193 от КТ. Ищцата е разбрала фактическите обстоятелства по повод на които й се търси дисциплинарна отговорност и била упражнила правото си на защита, поради което следва да се приеме, че изискването на чл. 193 от КТ е изпълнено. В този смисъл изводът на съда, че за дисциплинарното наказание, което е наложено за предоставяне на ключ и код на трето лице, за което не са искани обяснения бил неправилен. Неправилен и необоснован бил и извода на първоинстанционния съд във връзка с преценката по чл.
189, ал.1 от КТ за тежестта на дисциплинарното нарушение и определянето на дисциплинарното наказание. Работодателят не само бил съобразил извършеното нарушение в конкретния казус, но така също и обстоятелството, че вече е било налагано дисциплинарно наказание „Забележка“. Това наказание не довело до положителна промяна в поведението на ищцата, като всъщност това е обстоятелство, което е следвало да се вземе предвид при преценката за необходимостта от налагане на следващо по степен наказание.
Искането е решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се взема становище по двата основни пункта във въззивната жалба относно неправилността на решението.
Анализират се и доказателствата по делото. Искането е решението да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :
Няма спор, че въз основа на трудов договор №31 от 17.09.2013г. ищцата В. Н. е заемала длъжността „учител танцово изкуство / ръководител мажоретен състав“ в Общински детски комплекс – Пазарджик.
Със Заповед № 310/07.05.2025 г. на Директора на „Общински детски комплекс“ Пазарджик на ищцата е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за следните нарушения: 1. На 03.04.2025 г. предоставила ключ и код за влизане във физкултурния салон на ПГМЕТ, с които ищцата разполага в качеството си на ръководител на мажоретен състав към Общински детски комплекс Пазарджик, на спортен клуб по мажоретен спорт и батон туърлинг „Мистерия 2024“, за да извършват своя тренировъчна дейност.
Посочено е, че нарушението е установено от С. Н. А. – заместник директор по учебно-творческа дейност в ОДК Пазарджик, за което е депозирана докладна с вх. № 276/07.04.2025 г., както и че с това деяние ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ - неизпълнение на трудови задължения съгласно длъжностната характеристика, формулирано в чл. 39, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ОДК Пазарджик, утвърден със заповед № 133/29.01.2025 г. на директора на ОДК, с който ищцата е запозната на общо събрание на колектива на 29.01.2025 г., което е довело до нарушение на чл. 5, ал. 1, ал. 4 от Договор за ползване на обект подписан между ПГMET и Общински 3 детски комплекс - Пазарджик на 30.09.2024 г., съгласно който ползвателят /ОДК/ няма право да преотдава салона или част от него на трети лица, освен ако е получил изричното писмено съгласие на ПГMET; 2. На 05.04.2025 г. на състезанието Гранд При по мажоретен спорт в Сърбия децата от трета група се явили с костюм, който не е съгласуван и не е собственост на ОДК - Пазарджик. Посочено е, че с това деяние ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ - неизпълнение на трудови задължения съгласно длъжностната характеристика, формулирани в чл. 39, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ОДК Пазарджик, утвърден със заповед № 133/29.01.2025 г. на директора на ОДК, с който е запозната на общо събрание на колектива на 29.01.2025 г.
Заповедта е връчена на ищцата на 08.05.2025г.
Приета като доказателство по делото е длъжностна характеристика на длъжността „учител танцово изкуство в ЦПРЛ, ръководител мажоретен състав“, връчена на ищцата на 30.09.2016 г., в т. VII на която е предвидено задължението за съгласуване цялостната дейност на ръководителя с директора на ОДК и заместник – директора по учебно-творческата дейност.
Не е спорно и от представените Протокол № 2/29.01.2025 г. за проведено Общо събрание на колектива в ОДК Пазарджик, ведно с приложения списък на присъствалите, се установява, че ищцата е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2024/2025 г.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, по отношение на нарушението по т.1 посочено в акта за налагане на дисциплинарно наказание първоинстанционният съд е приел, че обяснения за това нарушение на трудовата дисциплина не са искани от ищцата. Съдът е приел, че със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ищцата е наказана за това, че на 03.04.2025г. е предоставила ключ и 4 код за влизане във физкултурния салон на ПГМЕТ, с които разполагала в качеството си на ръководител на мажоретен състав към Общински детски комплекс - Пазарджик, на трето лице - Спортен клуб по мажоретен спорт и батон туърлинг „Мистерия 2024“, за да извършват своя тренировъчна дейност. Същевременно на ищцата са искани обяснения за обстоятелства, които стоят извън нарушението по т.1 от заповедта, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност - че на същата дата е извършвала репетиция с децата от трета група на МС „Мистерия“ в салона на ПГMET - Пазарджик, влязла е в салона с код за достъп, който е предоставен на ОДК Пазарджик по време, когато е била законоустановен отпуск, както и че e разрешила пом поните на Спортен клуб по мажоретен спорт и батон туърлинг “Мистерия 2024“ да се съхраняват в стаята, която се ползва от ОДК - Пазарджик и да ползват килима на ОДК. Т.е. при съпоставяне на съдържанието на писмо - искане с № 836/09.04.2025 г. и нарушението по т. 1 от заповедта, съдът е установил, че ищцата е наказана за нарушение, за което на практика не са й поискани обяснения. По този начин, първоинстанционният съд е приел, че на ищцата не е предоставена възможност да се защити за вмененото й нарушение по т. 1 от заповедта. И само на това основание : поради нарушаване на правото на служителя на защита в дисциплинарното производство, изразяващо се в искане и даване на обяснения, съдът е приел, че същата неправомерно е била санкционирана за първото, вменено й със заповедта нарушение, изразяващо се в предоставяне ключ и код за влизане във физкултурния салон на ПГМЕТ на Спортен клуб по мажоретен спорт и батон туърлинг „Мистерия 2024“, без да го разглежда по същество.
По отношение на второто нарушение на трудовата дисциплина : съдът е приел, че на 05.04.2025 г. в Сърбия децата от трета група на мажоретен състав „Мистерия“ към ОДК Пазарджик са взели участие в състезание и са се представили с костюми, които не са били 5 собственост на ОДК - Пазарджик. Инициативата по набавянето на тези костюми била у родителите на децата и те са организирали осигуряването им. Също така, съдът е приел,че обстоятелството, че децата ще вземат участие в това международно състезание с костюми, които не са собственост на ОДК Пазарджик, не е съгласувано от ищцата в качеството й на ръководител на мажоретния състав с ръководството на ОДК - Пазарджик, а е станало известно на ръководството едва на самото състезание. При така установеното и предвид задължението на ищцата на ищцата да съгласува цялостната си дейност с директора и заместник – директора по учебнотворческата дейност на ОДК Пазарджик, съдът е приел, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
187,ал.1, т.10 от ГПК .
Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразен правен извод, че от ищцата не са искани обяснения по първото нарушение, а по отношение на второто такова визирано в заповедта, че е осъществено нарушение на трудовата дисциплина.
Въззивният съдебен състав напълно споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ се явява несъразмерно тежко и несъответстващо на критериите, заложени в чл. 189, ал. 1 от КТ .
Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
6
Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло несъстоятелни.
Въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че първоинстанционният съд не е подходил формално при прилагане на разпоредбата на чл.193 от КТ. В този смисъл, дори и да се разгледа по същество визираното в т.1 от заповедта за дисциплинарно наказание твърдяно нарушение на трудовата дисциплина извършено от ищцата, при преценката за адекватността на наказанието, отново следва да се приеме, че налагане на едно от най-тежките дисциплинарни наказания дори и за двете нарушения е несъразмерно тежко. В практиката на ВКС намерила израз в редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017, ВКС, ІV ГО; № 293/21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., ВКС, ІІІ ГО; № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о.; № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о; № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., № 156 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2017 г., IV г. о.; № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о. и др., не съществува колебание, че съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на допуснатото нарушение следва да се основава на комплексна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; цялостното поведение на работника, субективното 7 му отношение към конкретното неизпълнение и пр.