Определение № 80 от 10.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 09.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 177 от 16.02.2023 г. по ЧНД № 276/2023 г.

Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Д. Л. Д. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 1618/2021г. на Районен съд – Пловдив.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият Д., който на 21.02.2023 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си. Не отрича, че действително е бил наказван няколкократно, но от тогава е изминал дълъг период от време и не следва това да се тълкува в негова вреда. Счита, че становището на началника на затвора е необективно, защото същият няма пряка представа за неговото превъзпитание, за разлика от инспектор П. У., с която се срещат ежедневно.

Счита, че предвид и на малкия остатък от наложеното му наказание, въззивната инстанция ще се прояви разбиране и хуманност, като риска да се върне обратно в затвора е малък.

Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.

1

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения Д. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните /за жалбоподателя с декларирано съгласие, чрез видеоконферентна връзка/, като е оставил без уважение искането на осъдения Д., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите в жалбата, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че л. св. Д. е осъждан по НОХД № 1618/2021г. на Районен съд - Пловдив за престъпления по чл. 206, ал.1 и чл.195, ал. 1, т. 2 и т.7 от НК, с приложение на чл.24 от НК от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. По реда на чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение предходно наказание условно наказание от 2 години „лишаване от свобода“ с протоколно определение № 6092/290.10.2012г. по същото дело. От изтърпяване на наказанието е приспаднато времето на неговото задържане.

Постъпил е в затвора на 14.01.2020г., като първоначално е изтърпял условното наказание от 2 години „лишаване от свобода“, а впоследствие от 11.02.2022г. е приведено в изпълнение и настоящото наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ с остатък към 24.02.2023г. от 23 дни.

В становището на Началника на Затвора – Пловдив, с приложените по делото пробационен доклад и справка за награди и наказания, съгласно изискванията на чл.155 от ЗИНЗС се посочва, че макар и да е с малък остатък от изтърпяване на наложеното му наказание, спрямо л. св. Д. целите за 2 поправяне и превъзпитание не са изпълнени в пълен обем и с него трябва да се работи още в установените проблемни зони, поради което няма достатъчно данни за поправянето му и не подкрепя молбата му за УПО.

За да достигне до този извод е посочил, че престоят на осъдения в затвора се характеризира по-скоро с отрицателни прояви и силно изразени конфликтни взаимоотношения с останалите лишени от свобода. През последните 6 месеца се наблюдава известно стабилизиране в емоционален план и ограничаване на импулсивните му прояви. Проявява претенции към характера и тежестта на предлаганата му работа, поради което не е назначаван на работа. Не имал позитивни прояви и не е награждаван. Наказван, но няма действащи наказания. Не се включва в специализирани програми и други корекционни дейности, участвал е единствено в една информационна програма при психолога на затвора. Провежданата корекционна работа с него не дава резултати, продължава да допуска грешки и да нарушава установения ред, вследствие на което общата оценка на риска от рецидив е повишена от 70 т. на 73 т., все средни към високи стойности. Осъденият не е целенасочен, импулсивен и целеполагането му не е реалистично.

Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че осъденият Д. е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Но по делото няма данни, от които да се направи положителен извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Напротив рискът от рецидив бележи ръст, има остатъчни проблемни зони, в които все още трябва да се работи, за да се наложи положителна линия на поведение, която осъденият Д. да следва, липсват данни за трудова дейност и за участие в груповите мероприятия. Затова е достигнато и до заключението, че следва затворническата администрация да продължи да провежда мероприятия по превъзпитанието на осъдения за постигане целените резултати по всички проблемни зони, независимо от малкия остатък на наложеното наказание.

В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият 3 въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Д., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Д., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177 от 16.02.2023 г. по ЧНД № 276/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. Л. Д. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 1618/2021г. на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4