Решение № 23 от 21.02.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Чирпан, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело № 20225540100799 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

В исковата молба (ИМ), подадена от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК 201196810, съдебен адрес: гр.София - 1408, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., против ответника П. Б. К., с ЕГН **********, адрес: гр.

Ч., ж.к. „М. ***, се твърди, че на 06.08.2021 г., ищцовото дружество сключило, в качеството си на кредитодател с ответника по делото, в качеството му на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 349572. Договора бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако 1 кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер:

********** и следният имейл: ***. Активиращият код бил ***. Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво било електронен документ бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. В хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадали. Доколкото нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат било явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставена била снимка от профил във вайбър. От нея било видно, че профила бил на лице с името на ответника, както и че предоставения телефонен номер е този, който бил използван при сключване на договора за кредит. Видно било, че етапите за сключване изисквали множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба постъпили плащания в размер на 197.80 лв., разпределени, както следва: 83.33 лв. главница, 33.00 лв. договорна лихва, 66.67 лв. неустойка и 15.00 лв. разходи за извънсъдебно събиране. Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно 2 чл. 2, ал. 1 от договора кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът К., а именно: в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN ***, ВIС ***.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница в размер на 1000.00 лв. било дължимо на 12 ежемесечни вноски, от които първите 11 в размер на 83.33 лв. и последна 12 - та в размер на 83.37 лв. за периода 05.09.2021 г. - 01.08.2022 г. Погасена била главница в размер на 83.33 лв., с което била погасена вноската за 05.09.2021г. Цялото вземане за главница падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, следвало да се уважи цялата им претенция по заявление и по настоящата искова молба за периода остатъка от вноската за 05.10.2021 г. - 01.08.2022 г. в размер на 916.67 лв. При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора лихвения процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била договорната лихва за периода: 06.08.2021 г. - 05.09.2021 г. Претендират договорна/възнаградителна лихва за периода: 05.09.2021 г. - 01.08.2022 г. в размер на 181.35 лв. Всички вземания били изискуеми, поради настъпил падеж. На това основание настъпила изискуемостта на всички претендирани суми. Ищецът правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но същите били безуспешни, тъй като ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното. Ищецът депозирал пред Районен съд - Чирпан заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 646/2022 г.

Длъжникът не бил открит на постоянен и настоящ адрес, нито бил установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът им указал да предявят установителен иск, за да докажат вземането си, поради това за ищеца се породил правен интерес да заведе настоящето дело. Към датата на входиране на настоящата искова молба кредитополучателят дължал на кредитодателя сумата от 1097.92 лв., от които: 916.67 лв. главница по 3 предоставения кредит и 181.35 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода: 05.09.2021г. 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендират съдебни разноски в заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 31.65 лв. Претендират разноски в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П. Б. К., с ЕГН **********, че същият дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК 201196810, съдебен адрес: гр.София 1408, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата от 1097.92 лв., от които: 916.67 лв. главница по предоставения кредит и 181.35 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода: 05.09.2021 г. - 01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за което вземане била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 646/2022 г. на Районен съд - Чирпан. Молят, ответникът да бъде осъден да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 31.65 лв. Молят, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство. Молят, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. С писмено становище, чрез процесуален представител моли предявения иск да бъде отхвърлени и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

4

От приложеното ч.гр.д. № 646/2022 г. на Районен съд – Чирпан се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 417/10.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: 916.67 лева главница, 332.35 лева – неустойка, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 181.35 лева - договорна лихва за период от 05.09.2021 г. до 01.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 28.61 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева. Срещу издадената Заповед № 417/10.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в срок, съгласно указанията на заповедния съд.

По делото са представени и приети като писмени доказателства копия на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 349572 от 06.08.2021 г., общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, платежни нареждания за извършени плащания от страна на „Изи Финанс“ ЕООД, кореспонденция по повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние, лична карта – снимки от които се установява, че на 06.08.2021 г. страните са сключили процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитодателят се задължил да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/, а с подписването на договора ответникът се задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване, съгласно погасителен план – чл. 4, ал. 3 от договора. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин, като в случая тя е била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът П. Б. К., по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, с IBAN ***, ВIС ***, което обстоятелство се установява от представената справка от„УниКредит Булбанк“ АД (л. 55 – 56 от делото).

От приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза се установява, че предвид установеното от слуховия и лингвистичния анализ на звукозаписа, аудиозаписа на потвърждението на договор № 349572 не е манипулиран, тъй като в представения звукозапис няма нарушения на последователността или следи от редактиране и манипулация и реда и естеството на акустичните събития, представени в 5 звукозаписа съответстват на тези, които са се случили по време на сцената.

Вещото лице е снело на хартиен носител съдържанието на аудиозаписа на потвърждението на договор № 349572. Процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 349572 е била изпълнена. Данните са били попълнени от потребителя и записани в системата на „Изи финанс“ ЕООД (Снимка 1, Снимка 2, Снимка 3, Снимка 4). Ответникът има регистриран профил в системата на дружеството (Снимка 5). В хода на процедурата по сключване на договора за кредит потребителят е получил имейл за потвърждение, че е одобрен за заем в размер на 1000 лева (Снимка 13). В системата на дружеството се пази информация за всички изпратени до клиента SMS-и. На Снимка 12 се вижда, че на 06.08.2021 г. в 13:13:32 на телефонен номер *** е изпратен уникален код за потвърждение за сключване на договор за кредит.