Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 531 от 19.11.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 353/2018
Вид
Решение № 531
Подписан
19.11.2019
В сила
21.04.2021
Състав
ИВАНЕЛА АТАНАСОВА КАРАДЖОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ /19.11. 2019 Година гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

21.10. 2019година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: Таня Кемерова

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д.

№ 353 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба предявена от Т.С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, действаща чрез пълномощника си адв. П.Х.К. против ЗАД „Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***, ЕИК: *** с правно основание чл.432 КЗ и чл.45 ЗЗД.

Ищцата Т.С.Й., ЕГН ********** твърди,че на 11.08.2016г. около 21.30 ч. между селата Б. и П. в посока от с. Б. към с.П. община С.З. на около 1100 м. след указателна табела за село П. настъпва ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с ДКН *** собственост и управляван от П.Д.В., ЕГН:********** /в пияно състояние/ и стоящите на пътя А.С.Т., ЕГН:********** и синът му С.А.Т., ЕГН:********** -установени в покой за ремонт на мотопед „Симеон" с per. №СЗ-Н 0227 ПС, както и с паркиран лек автомобил „Пежо“ 206 с per. №***. В следствие настъпилото ПТП А.Т. почива на място, а С.Т. изпада в кома, продължила 48 часа, както и получава множество травматични увреждания изразяващи се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците. Сътресение и контузия на мозъка. Оток на мозъка.

Причина за настъпилото ПТП било виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДКН ***- П.Д.В., който нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 и чл. 77 от ЗДвП, в следствие на което причинил смъртта на А.Т. и средна телесна повреда на С.Т..

За увреждащия л.а. марка „Фолксваген Голф“ с ДКН ***, управляван от водача В., имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със зад„Б.”АД, обективирана в полица №BG/03/l 16000210960 със срок на валидност от 12:00ч. на 06.01.2016г. до 23:59 ч. на 05.01.2017г., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 11.08.2016г. същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10000000лв., която сума представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2016г. при повече от едно увредено лице, какъвто бил настоящия случай.

По внесен обвинителен акт в Окръжен съд С.З. срещу виновния водач П.В. било образувано НОХД №313/2017г. по описа на ОС С.З..

С присъда от 11.07.2017г. по цитираното дело деликвентьт П.В. бил признат за виновен в това, че на 11.08.2016 година, около 21:30ч., по път между с. Б. и с.

П., общ. С.З., около 1100м. след указателна табела за с. П., при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:

-чл.

20, ал. 2 изр. последно от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, косато възникне опасност за движението“ - като не направил това и не намалил своевременно скоростта, и - чл. 77 от ЗДвП: „При заслепяване водачът е длъжен да намали скорост» и при необходимост да спре“ - като не намалил скоростта и не спрял при възникналата необходимост за това, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на едно лице - на А.С.Т. и средна телесна повреда на друго лице - на С.А.Т. изразяваща се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, отток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние, и oт него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, поради което и па основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. “б“, предл.

I-во, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК Наказанието е лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Присъдата е влязла в сила ма 26.07.2017г.

Безспорно установено било, че както настъпилата смърт на А.С.Т., така и телесните увреждания получени от С.А.Т. са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача П.Д.В..

Ищцата е сестра на починалия А.Т. като в исковата молба са изложени твърдения за силната емоционална връзка помежду им.Двамата живеели в едно домакинство в село Памукчии, област С.З. със своите родители, през уйкендите и през ваканциите на децата,тъй като от 2011-та година Т. има проблеми в брака си и все по -рядко се виждала със съпруга си. През седмицата същата живеела с детето си на квартира в гр. С.З.. Брат й се грижил за нея и за детето й непрекъснато, помагал й във всеки един аспект от нейния живот, След неговата смърт Т. окончателно се разделила със своя съпруг и останала сама. Работила на 4-часов трудов договор, като месечната й заплата е 260лв. Получавала детски надбавки в размер на 37лв. Освен това към настоящия момент продължавала да живее на квартира заедно с детето си, като заплащала месечен наем в размер на 250лв. Доходите й били крайно недостатъчни, за да задоволят дори най-елементарните човешки потребности, поради което откакто го нямало брат й се справяла изключително трудно. Т.Й. обичала изключително много своя брат. След смъртта му станала необщителна, затворила се в себе си и отказвала да общува с когото и да било..

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция с вх. №187/26.07.2018г. Т.Й. била предявила претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред зад „Б. АД. Представила е и всички налични у нея документи, в това число и Присъда по НОХД №313/2017г. по описа на ОС С.З.. С писмо изх. от 18.10.2018г. била уведомена, че ЗАД „Б.” АД отказва да изплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди поради недоказано основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

Моли зад „Б.” АД, ЕИК ***, да бъде осъдено да й заплати сумата в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваш частичен иск от 150000лв. /сто и петдесет хиляди лева/ - представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат й А.С.Т., настъпила в следствие на ПТП на 11.08.2016г.Претендира и законна лихва върху сумата, считано от датата на която е изтекъл срока за произнасяне на ЗАД»Б.”АД по заведената на 26.07.2018г. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата, а именно законна лихва от 27.10.2018г.

Ответникът ЗАД “Б." не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Сключена била застрахователна полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с №BG/03/l 16000210960.

Оспорва се наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение на ищцата.Изразява се становище,че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Видно от депозираната искова молба ищцата се явява сестра на пострадалият при ПТП. Действително с TP 1/2016 г. разширявало възможния кръг на лицата, които имали право да получат застрахователно обезщетение, но това право не било абсолютно. Напротив, ясно от страна на ОСНКТКГК на ВКС е изведено, че обезщетение се дължи по изключение и ако се установи наличието на особена близост, като тази близост следва да бъде с по-висок интензитет от този на обикновените роднински отношения, което от своя страна да допусне възможността за изплащане на обезщетение по изключение.

Твърди се, че в случая не са налице предпоставките, които да налагат уважаване на предявените искове.

На следващо място ответникът счита, че тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР 1/2016 г. не може да води до преуреждане на заварени положения.

Излагат се възражения по обстоятелствата на които се основава иска: Към исковата молба бил приложен Констативен протокол за ПТП от 12.08.2016 г. за събитие, настъпило на 11.08.2016 г., т.е. протокола бил съставен ден по -късно и от лице, което не е било на мястото на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина за настъпването на ПТП от всеки един от участниците. Във връзка с изложеното се оспорва изцяло приложения в копие като доказателство Констативен протокол за ПТП от 12.08.2016 г.

Твърди се, че е налице възможност поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна както на А.С.Т., така и на С.Т., да е причина за настъпилото ПТП и вредоносните последици за тях. Съществувало обоснована възможност и двамата да са се намирали на самото пътно платно в тъмната част на денонощието извън населено място, където липсва осветление видимост. Нито в исковата молба, нито в документите, приложени към нея не били налице данни паркираният мотор да е бил обозначен със светлоотразителен-1 триъгълник на пътя, поставен на място, достатъчно да предупреди водачите за наличие на аварирало ППС на пътя. Няма също данни моторът марка „Симеон” да е бил оборудван със светлоотразители, които при осветяване да дават индикация на другите водачи на пътя. Нещо повече, срещу него е било паркирано друго МПС, марка „П.”, с per. № ***, което е било паркирано и с включени фарове, заслепяващи насрещно движещите се автомобили, като така е била ограничена възможността на водача на застрахованото МПС да забележи наличието на мотор и хора на пътя, които го ремонтират в този момент.

Във връзка с изложеното остава напълно неясни причините за ПТП и механизма на настъпилите наранявания на лицата, намиращи се на пътя. | Към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Фолксваген Голф“, с per, № ***, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя. Нещо повече, при предявяване на доброволната претенция подобни документи са били изискани и не представени от страна на процесуалния представител на ищеца.

Ответникът се позовава на приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.Оспорва се твърдението, че ищцата и пострадалият са имали изградени отношения, характеризиращи се с дълбока и изключителна емоционална връзка.Прави се възражение по размера на предявените искове,а така също и относно обстоятелството, че претендиращото лице не е от кръга на лицата имащи изначално право да получат застрахователно обезщетение.

Ответникът моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 от ГПК. Алтернативно, ако се счете,че е налице основание за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, моли да се приложи относимата норма в конкретния случай на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, във връзка с § 96, ал.1 ПЗР на КЗ.Оспорва се претендираната от ищцовата страна в исковата молба законна лихва от датата 05.05.2017 г. Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В хода на производството се установява следната фактическа обстановка: С присъда от 11.07.2017г. по НОХД №313/2017г. по описа на Окръжен съд гр. С.З. деликвентът П.В. е признат за виновен в това, че на 11.08.2016 година, около 21:30ч., по път между с. Б. и с. П., общ. С.З., около 1100 м. след указателна табела за с. П., при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. последно и чл. 77, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на едно лице - на А.С.Т. и средна телесна повреда на друго лице - на С.А.Т. изразяваща се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, отток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние, и от него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. “б“, предл. I-во, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл.