Решение № 138 от 27.09.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 1827/2021
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 27.09.2021
- В сила
- 05.10.2021
- Състав
- Даниела Борисова, Милен Михайлов, Кристина Гюрова
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 36, ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 36, ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 37 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 37, ал. 1, т. 5 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 39 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 39, т. 1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 40 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 40, т. 4 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 41 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 41, ал. 3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 53 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 138/27.09.2021г. ,
НЧД № 1827/2021г. на СГС, НО, 7 състав
Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 28.12.2020 г. от Районен съд Кобленц, Федерална Република Германия, въз основа на Заповед за задържане от 30.11.2020 г. по дело № 30 Gs 9756/20 за предаване с цел провеждане на наказателно преследване, спрямо българския гражданин Т. К. М., ЕГН ********** за извършено от него престъпление по Параграф 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2, номер 1, ал. 5 от НК, параграф 129, ал. 1 от НК на Федерална Република Германия – Участие в организирана престъпна група, Измама и мошеничество.
В съдебно заседание представителят на СГП моли да бъде уважено искането на чуждата държава, като се допусне изпълнение на ЕЗА. Смята, че законовите изисквания за подобно произнасяне са налични, като не са налице основания за отказ или отлагане на предаването. Посочва, че приложената в превод заповед за арест е издадена от чужд съдебен орган, съдържа реквизитите по чл. 37 от ЗЕЕЗА. В заключение се прави искане съдът да постанови решение с което да предаде търсеното лице М. и да вземе МНО „Задържане под стража“ до фактическото му предаване.
Защитата моли съдът да остави без уважение искането на СГП за допускане на изпълнение на издадената ЕЗА и да постанови отказ от предаване на същия на Федерална Република Германия за провеждане на наказателно преследване срещу него. Защитата сочи, че не са налице реквизитите, посочени в чл. 37 от ЗЕЗА и по-конкретно на ал. 1, т. 5 от същия закон, като не било посочено пълно и надлежно описание на обстоятелствата при които се твърди да са извършени престъпленията от М. : време, място и степен на участие в твърдяното престъпление. Защитата прави възражения и за посочената в ЕЗА правна квалификация и излага доводи за невиновността на лицето. Защитата сочи и че М. има установен адрес в страната и няма данни да е знаел, че е бил търсен във Федерална Република Германия, поради което и не се е укривал от немските власти. В заключение защитата моли искането на СГП да бъде оставено без уважение, като спрямо М. да не бъде взета МНО „Задържане под стража“, тъй като и мярката „Домашен арест“ би изпълнила целите на мерките за неотклонение.
Исканото лице М. се присъединява към казаното от неговия адвокат.
Сочи, че не се е укривал, живее на адреса си със съпругата и дъщеря си и нямал намерение да се укрива. До момента на задържането му, същият не знаел, че срещу него се води следствие в Германия. Сочи, че е бил програмист и не е решавал въпроси, свързани с набиране и инвестиране на средства, като счита предявените срещу него обвинения за неоснователни.
В реплика на аргументите на защитата, относно мярката, СГП сочи, че 1 разпоредбата в Закона е императивна по отношение на мярката за неотклонение, която следва да е „Задържане под стража“.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Исканото лице Т. К. М., ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Плевен, Република България, българин, с българско гражданство, неосъждан, адрес гр. Плевен, ул. *****.
Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 28.12.2020 г. от Районен съд Кобленц, Федерална Република Германия, въз основа на Заповед за задържане от 30.11.2020 г. по дело № 30 Gs 9756/20 за предаване с цел провеждане на наказателно преследване, спрямо българския гражданин Т.
К. М., ЕГН ********** за извършено от него престъпление по Параграф 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2, номер 1, ал. 5 от НК, параграф 129, ал. 1 от НК на Федерална Република Германия – Участие в организирана престъпна група, Измама и мошеничество.
Европейската заповед за арест е издадена срещу КРАСИМИРОВ М. за престъпления, включващи следните факти:
В периода от средата на 2016 до 2020 г., в гр. София, Република България, Обвиняемият, като извършител, е заподозрян в това, че като отговорен служител е работил съвместно с други лица в изградена след 2014 г. сложна мрежа от фирми, предназначени за създаване и експлоатация на уеб сайтове с измамна цел, чрез които клиенти да бъдат приканвани да инвестират във високо спекулативни обекти (напр. бинарни опции, ДЗР, криптовалути). С помощта на опитни брокери те убеждават клиентите, че инвестицията е безрискова. Тези инвестиционни предложения се рекламират чрез оптимизация за търсачки (SEO), социални мрежи, партньорски мрежи, както и чрез всякакви възможности на онлайн маркетинга. В действителност инвестираните от клиентите суми се насочват само към джобовете на главните действащи лица на организацията и успоредно с това служат за поддържане на измамническата мрежа от фирми, напр. като се плащат повисоки комисионни на служителите на кол центровете. Сумите нито се инвестират, нито се връщат на пострадалите. Организацията управлява няколко кол центъра в Източна Европа, от където се е управлявала и се управлява работата на онлайн платформите “Tradorax”; “TraderVC”, “KayaFx”, “KontoFx” и “Libramarkets”. Кол центровете оперират от София/България (ABC Global, Mercure Group), Варна/ България и Скопие/Македония (Support Signal). Установено е, че обвиняемият е назначил няколко стотин служители в кол центровете, които чрез телефонни разговори и имейли се опитват да убедят жертвите да инвестират все по-големи и поголеми суми, въпреки че им било известно, че в действителност парите не се инвестират.
В посочения по-горе период на извършване на деянията обвиняемият е работил като шеф на ИТ отдела на организацията, отговарял за наемането на 2 сървъри, за техническото съдействие и за интернет сайтовете на измамните платформи, за въвеждането на нови технически системи и за ИТ-сигурността.
Така е дал своя незаменим принос в успеха и съществуването на измамната организация. Само в случаите, за които им подадени жалби, германски клиенти са понесли вреди за над 6 милиона евро.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че в ЕЗА не е посочено времето, мястото и степента на участие на М. в инкриминираното деяние. Доколкото е видно от текста на ЕЗА, в същата е посочен периодът през който е действала организираната престъпна група, посочено е и мястото, където исканото лице е извършвало дейността си – София, България, както и конкретният му принос към престъпната дейност.
Фактическата обстановка, посочена в приложената ЕЗА се различава от оригиналната Заповед за задържане само по отношение на твърдението, че М. е наемал служители, но в останалата си част, фактите напълно съответстват както на издадената заповед за задържане от германските власти, така и на посочената правна квалификация на деянието.
Съгласно ЕЗА с посочените факти българският гражданин Т. К. М. е осъществил съставите на престъпления по Параграф 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2, номер 1, ал. 5 от НК, параграф 129, ал. 1 от НК на Федерална Република Германия :
• Измама чрез организирана престъпна група (параграф 263 алинея 1, алинея 3 изречение 2 номер 1, ал. 5 от Наказателния кодекс) • Сговаряне с престъпна цел (параграф 129 от Наказателния кодекс) Съгласно определените от германската прокуратура обстоятелства обвиняемият се обвинява в това, че в периода от средата на 2016 до януари 2020 г., чрез едно и също деяние в София/България и на други места 1. е учредил обединение или е участвал в обединение, чиято цел или дейност е насочена към извършване на престъпления,
2.
Е действал като член на организирана група, създадена с цел продължаващо извършване на измами, с намерението да набави за себе си или за другиго имотна облага, като му представи неверни сведения или като прикрие или затаи сведения, и с това причини нему имотна вреда в 543 случая, при което е действал по занятие.
Съдът установи изложените факти въз основа на легализирания превод на ЕЗА, към която е приложено и копие на оригинала на ЕЗА, превод на приложимите законови разпоредби от Немския наказателен кодекс и служебно изисканите от чуждата държава гаранции по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
По делото е приложена с превод на български език и Заповедта за задържане на лицето, издадена от германските власти. При обсъждането им следва да се подчертае, че изпълняващата държава няма правомощие да изследва доказаността на фактите, описани в ЕЗА. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата на исканото лице, които касаят неговата 3 съпричастност към инкриминираните деяния. Всички тези аргументи, могат да бъдат изложени от М. в хода на разследването, пред компетентните органи на Федерална Република Германия. Аналогично и по отношение доводите на защитата за това, че М. не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и не е правил опити да се укрие. Тези обстоятелства следва да бъдат изтъкнати пред компетентните власти на Федерална Република Германия и биха могли да съставляват основание за изменение на взетата му мярка за неотклонение, но не могат да послужат като аргумент пред настоящия състав за отказ от изпълнение на издадената ЕЗА, доколкото предмет на настоящото производство не може да бъде преценка на законосъобразността на издадената Заповед за задържане на германския съд.
Съдът е обвързан от посочените в ЕЗА престъпни състави и няма правомощия да събира доказателства и да се произнася по въпросите по съществото на делото, които са от компетентността на съответните власти във Федерална Република Германия. В тази връзка следва да се посочи, че процедурата по изпълнение на ЕЗА е подчинена на принципа на взаимно доверие и признаване между държавите – членки, т.е. това не е процедура по съществото на делото, а се приема априори, че органите на издаващата държава упражняват своите правомощия добросъвестно. По същата причина и съдът няма възможност да преценява вътрешното убеждение на Органа, издал Заповедта за задържане във Федерална Република Германия.
Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на българския гражданин, в рамките на компетентността си по същество, съдът прие, че искането за изпълнение на ЕЗА е допустимо и основателно.
Европейската заповед за арест съдържа всички изискуеми от чл. 37 от ЗЕЕЗА реквизити за допустимост.
Тя е издадена от компетентен орган – Съдия при Районен съд гр.
Кобленц, Федерална Република Германия. В представената ЕЗА се съдържат данни относно личността на исканото лице, като е приложено копие от документ за самоличност. Исканото лице се издирва въз основа на Заповед за задържане от 30.11.2020 г. по дело № 30 Gs 9756/20.
В ЕЗА е отразено, че горната граница на наказанието, което се предвижда за по-тежкото престъпление е лишаване от свобода до 10 години.
Въпрос на суверенна преценка на издаващия орган е как ще квалифицира фактите, включително и в колко престъпни състава ще ги подведе.
Достатъчно е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА е посочена достатъчно ясно престъпна дейност, индивидуализирана по спецификата си, както и по време и място. В този смисъл ЕЗА съдържа необходимата информация относно обстоятелствата, при които са реализирани деянията, съставите от Германция Наказателен кодекс и участието на исканото лице в тях.
Налице са и предпоставките, предвидени в чл. 36 ЗЕЕЗА, за предаване на исканото лице на издаващата процесната ЕЗА държава.
4
Процесният случай представлява типична хипотеза на изключение от правилото за двойна наказуемост, предвидено в чл. 2, § 2 от РР на Съвета на Европа от 2002 г. за ЕЗА и транспонирано в българското законодателство чрез нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Изключението е налице, тъй като в ЕЗА немските съдебни власти са посочили, че престъпната дейност на исканото лице осъществява съставите на „Участие в организирана престъпна група“; „Измама, включително такава, която засягаща финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности“ и „Мошеничество“. Тези деяния попадат в списъка от 32-те категории престъпления, посочени в чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА под № 1, № 8 и № 20 и индивидуализират престъпни проява, наказуеми съгласно НК на Федерална Република Германия с повече от три години лишаване от свобода.