Решение № 630 от 28.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Перник, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105935 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от „Мелон България“' ЕАД срещу Б. И. К. ЕГН:********** и В. П. З., ЕГН:********** за обявяване на относително недействителна по отношение на ищеца възмездна сделка сключена между двете ответници обективирана в нотариален акт № **, том първи, рег. № ****, дело № ** от ****г. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти дв.вх.

N 364/04.02.2022г., вх.№ 374/04.02.2022г., акт **, том 2, персонална имотна партида № *****, вписан в СВ – Перник.

Ищецът твърди, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ЕИК 000694749, в качеството си на кредитор и ЕТ БОТИ - Б. К., ЕИК121326886, в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за банков кредит „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“ BL14754 на 20.03.2008г., по силата на който Банката била предоставила и Кредитополучателят бил усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 8 000 лева (осем хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди нужди.

Посочва, че на 03.08.2017 г. между „Юробанк България” АД, като правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД, и „Мелон България” ЕАД, бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който „Юробанк България” АД била прехвърлила своето вземане и права по Договор за Банков кредит № BL14754/20.03.2008г„ заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария 1

Луиза” 100, ет.3 представлявано от изпълнителните директори Н. К. П. и А. В., представляващи дружеството заедно и поотделно.

Б. И. К. ЕГН:********** - лично и като ЕТ БОГИ - Б. К., ЕИК121326886 се била приемала за уведомена за случилото се прехвърляне на вземане след залепване на уведомление на настоящия й адрес на 02.01.2019г. чрез ЧСИ С. П., рег.№921 към КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. (извършена е била справка ГРАО за актуален настоящ адрес на длъжника). В рамките на двуседмичния срок по чл.47 от ГПК ответницата Б. И. К. не се била явила да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за цесия се било считало за връчено.

Считано от 03.08.2017 г., Цедентът - „Юробанк България” АД вече не бил законен носител на вземането и от тази дата към настоящия момент всички права по Договора за кредит се били упражнявали, както и всички и всякакви изменения по Договора за кредит се били администрирали, от Цесионера - „Мелон България” ЕАД.

Посочва, че на основание чл.З от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит включвала сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 3,5/три цяло и пет десети пункта/ пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ бил в размер на 10 /десет процента/ процента. Дължимата лихва се била начислявала ежемесечно и била платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка.

Съгласно чл.4 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.З, ал.1 се била увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта.

Твърди, че въпреки поетите с Договора за кредит задължения длъжникът не бил обслужвал кредита в срокове и по начини уговорени в него, като напълно усвоеният от Кредитополучателя банков кредит, считано от 02.02.2009г., бил в просрочие към 03.08.2017г. включително.

Липсата на каквито и да било плащания в посочения период било породило правната възможност за „Мелон България“ ЕАД да обяви предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл.24, б. „в)‘‘.

Б. И. К. ЕГН:**********-лично и като ЕТ БОГИ - Б. К., ЕИК121326886 се била приемала за уведомена за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит след залепване на уведомление на настоящия й адрес на 02.01.2019г. чрез ЧСИ С. П., рег.№921 към КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. (извършена е справка ГРАО за актуален настоящ адрес на длъжника) В рамките на двуседмичния срок по чл.47 от от ГПК ответницата Б. И. К. не се била явила да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за предсрочна 2 изискуемост се било считало за връчено.

Липсвали каквито и да било плащания от кредитополучателя след получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Предвид горното, по инициатива на кредитора било проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 20026/2019 г., по описа на СРС и след възражение от длъжника производство по установителен иск по гр. д, № 50381/2019г., по описа на СРС. Решението на СРС било влязло в сила.

На основание влязло в сила решение. Кредитора се бил снабдил с изпълнителен лист за вземанията си и по негова инициатива на 10.12.2021 г., било образувано изпълнително дело № 3468/2021 г., по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие - ОС-Перник.

За Поканата за доброволно изпълнение длъжника бил уведомен на 30.01.2022г., по телефон, удостоверено от служител на ЧСИ.

На 04.02.2022г., с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти дв.вх. N 364/04.02.2022г., вх.№ 374/04.02.2022г., акт 17, том 2, персонална имотна партида № *****, вписан в СВ - Перник първия ответник, лично и като пълномощник на втория ответник и нейна дъщеря, по силата на пълномощно издадено в САЩ и заверено от Българска консулска служба й била продала, следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот, пл. No - ******, площ по док. - 2991.000 кв. м., местност - П., обл.

ПЕРНИК, общ.

ПЕРНИК. с.********, с идентификатор *****.**.*. имотна партида *****;

2. Поземлен имот, пл..No - 056066, площ по док. - 1089.000 кв. м., местност - *****, обл.

ПЕРНИК, общ.

ПЕРНИК, с.********, с идентификатор *****.**.**, имотна партида *****;

3. Поземлен имот, пл. No - ******, площ по док. - 1611.000 кв. м., местност - *********, обл. ПЕРНИК, общ. ПЕРНИК, с.********, с идентификатор *****.**.**, имотна партида *****;

4. Поземлен имот, пл.No - ******, площ по док. - 1243.000 кв. м., местност - ******, обл.

ПЕРНИК, общ.

ПЕРНИК. с.********, с идентификатор *****.**.**, имотна партида *****;

5. Поземлен имот, пл.No - ******, площ по док. - 1002.000 кв. м., местност - *****, обл.

ПЕРНИК, общ. партида *****;

ПЕРНИК, с.********, с идентификатор ****.**.***, имотна

Проследявайки хронологията описана по горе, за „Мелон България“ ЕАД били налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД при които кредитор можел да обяви спрямо себе си за недействителна сделка, която длъжникът бил извършил, за да намали имуществото си и по този начин да увреди интересите на кредитора, като последният бил губил възможността да насочи принудителното изпълнение спрямо имущество, с което длъжникът се е разпоредил.

Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД бил на разположение на всеки кредитор -както на 3 парично, така и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касаело се за облигационен иск, който представлявал средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска бил да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го бил увреждал. Последиците от уважаването му се били изразявали в това, че, атакуваното действие - увреждащата сделка оставала действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се считала за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец - и той можел да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то било преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се било упражнявало едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понасял санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него /Тълкувателно решение №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/. Предвид горните характеристики искът съставлявал част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД.

Налице била и втората предпоставка на чл.135 от ЗЗД, че знание се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

С разпоредбата на чл.135 ЗЗД законодателят бил установил правно средство за защита интересите на кредиторите, когато в резултат от действията на длъжника се намалява имуществото му. което служи за общо обезпечение на кредиторите, доколкото според разпоредбата на ал.1 на цитираната норма кредиторът можел да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с които длъжникът го увреждал ако длъжникът при извършването им бил знаел за увреждането. Уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД следвало от доказването на следните кумулативно предвидени във фактическия състав на чл.135 ЗЗД предпоставки: на първо място ищецът следвало да има качеството на кредитор спрямо длъжника- т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не било нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, като вземането следвало да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува е иска по чл.135 ЗЗД. На второ място било необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора. Това действие можело да бъде всякакъв гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт) стига да било валидно, за да може да породи своите правни последици. А увреждане било налице, когато длъжникът се 4 бил лишавал от свое имущество или имуществото му намалявало. Наред с това било необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и увреждането на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на относителната недействителност по смисъла на чл.135 ЗЗД била знанието на длъжника за увреждането. Не било необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно било в момента на извършване на действието длъжникът да бил знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. В случаите на безвъзмездно разпореждане, с оглед разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД било без значение субективното отношение на лицето, което било получило престацията. Наред с това разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД въвеждала оборима презумпция за знание за увреждането като постановява, че то се предполагало до доказване на противното ако третото лице било съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Доказателствената тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки с изключение на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД била върху ищеца с оглед правилото на чл. 154 ГПК . Оборването на презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД било в тежест на ответника. В случаите на извършено дарение било достатъчно длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора си, за да бъде обявено дарението за недействително. Такова знание безспорно било налице, тъй като първите двама ответници и праводател по безвъзмедната сделка са били задължени лица по договора за кредит. В случая се касаело за договор за дарение на недвижим имот в полза на трето лице бенефициер. Твърди, че знанието за увреждане интересите на кредитора у третото лице приобретател в конкретиката на казуса било ирелевантно, тъй като сделката била безвъзмездна и то не било извършило насрещна престация. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска било от категорията на обективните предпоставки и се предполагало, че чрез извършеното правното действие, длъжникът бил създавал или увеличавал неплатежоспособността си. Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполагало намаление актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване кредитора -взискател при принудителното изпълнение. По иск по чл.135 ЗЗД, като ответник наред с длъжника, извършил увреждащото действие, следвало да участва и лицето, придобило права по него. В този смисъл е и константната съдебна практика Решение №286 от 23.06.2011г. на ВКС по гр.д.№965/20 Юг. на IV г.о. на ВКС, съгласно което при положения, че уговарящия бил сключил договора от свое име, то действието му било настъпило направо в патримониума на третото ползващо се лице, като отличителната разлика по този тип договори било прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя. В този смисъл искът по чл. 135 ЗЗД бил насочен и срещу приобретателя по отчуждителната сделка -дарението, именно защото надареното лице е придобило права, но по нищожна сделка.

Разпечатката съдържа 39 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd404a88-829f-4903-a5c5-fa079a588356