Решение № 84 от 13.10.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Костинброд, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20231850200230 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано е жалба от „М.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С., „*“, ул. „С.“ №№Б, адрес за кореспонденция гр. С., ул. „Ц.“ №117, представлявано от М.В.Н. – управител, срещу наказателно постановление № 11/ 05.0.23 г. издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията – гр. С., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № С-005/24.04.23 г.

С цитираното по - горе наказателно постановление на жалбоподателя е наложена на основание чл. 105, ал.2, вр.чл.105, ал.1, вр.чл.6, ал.3 ЗПУ, вр. 1, т.18 от ДР ЗПУ - „Имуществена санкция “ в размер на 700 лева.

В жалбата се сочи, че същото е незаконосъобразно. Обжалвайки наказателното постановление жалбоподателят е поискал от съда цитираното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебна зала процесуалния представител на жалбоподателят- адв.

С.- отправя искане за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Процесуалния представител на АНО- юриск. Г., отправя искане за потвърждаване на обжалвания акт и оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Претендират се разноски.

Районен съд- Костинброд , след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от жалбопдоателя доводи и събраните в хода на 1 производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

През 2022 г. свидетелката М. е поръчала материали за работа от „А.“, като е разбрала от подателя, че пратката е била пристигнала в гр. С., като след това е следвало да пристигне при нея. Впоследствие пратката не е била получена от нея, поради което е започнала да се интересува къде е местонахождението на същата. Посетила е местен клон на пощата в гр.

Сливница, както и е започнала да води кореспонденция чрез телефон и електронна поща със служители на АНО. Впоследствие след като не е получила информация за нейната пратка се е обърнала към КЗП, в резултат на което е била уведомена писмено от жалбоподателя, че може да търси парично обезщетение от „А.“.

Във връзка с подадения сигнал от страна на свидетелката М. е била извършена проверка от страна на служители в Комисия за регулиране на съобщенията, действията на които са били обективирани в различни констативни протоколи.

В резултат на извършената проверка е бил съставен АУАН № С05/24.04.23 г. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 3 ЗПУ . Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 11 от 05.06.23 г. от председателя на КРС, с което на основание чл. 105в, ал. 2, вр. чл. 1 от Закона за пощенските услуги е наложена на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 700 лева за нарушение на чл. 6, ал. 3 ЗПУ.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява о т събраните пред настоящия състав гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката Д. Д. М./които съдът кредитира изцяло като допустими и относими/, както и от писмените доказателства – констативни протоколи №СПВ-006/09.02.23г., №С- ПВ-027/20.04.23г., №С- ПВ-028/21.04.23г., №С- ПВ029/24.04.23 г., преписи от кореспонденция извършена между „А.“ и свид. М., между последната и жалбоподателя и КЗП, както и от заповед №РД-07546/29.12.21г., решение №835 от22.12.2018г. на МС и заповед №КВ318/22.11.2018г. на МС.

Съдът намира изброените доказателствени източници за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат 2 кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия. Предвид това е безпредметно да бъдат анализирани по-подробно.

От правна страна:

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице което има правен интерес да обжалва, срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна , поради следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените заповеди, с които са оправомощени.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН .

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било извършено нарушениято.

Административнонаказателното производство е образувано със 3 съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.

Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.

Безспорно по делото е установено, че дружеството е осъществявало куриерски услуги, които са вид неуниверсални пощенски услуги (чл. 38, т. 3 ЗПУ). Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ „Куриерска услуга“ е пощенска услуга с добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2, която гарантира поголяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните допълнителни услуги: а) събиране от адреса на подателя; б). доставяне до определена дата; в). възможност за смяна на направлението и получателя в движение; г). уведомяване на подателя за получаването на пратката; д) контролирано наблюдение и проследяване на пратките; е). персонални услуги на потребителите и извършване на услугата „a la carte“ (по избор) по необходимия начин и в необходимото време („при поискване“ и „по договор“). Посочената определение § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ ясно показва, че при извършване на куриерските услуги се прилага ЗПУ (лично предаване на пратката), тъй като тази услуга гарантира по - голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получател. За допълнение следва да се посочи, че е възможно предаване на пратка на друго лице, но това следва да се извърши със съгласието на подателя или получателя, при което няма да е налице нарушение на чл. 6, ал. 3 ЗПУ.

Горното дава основание, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, ал. 3, 4

ЗПУ, тъй като е доставило пратката на лице, което се различава от получателя, за който е предназначена пратката.

Въпреки това, съдът намира, че случаят е маловажен по чл. 28 ЗАНН.

Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.

Касае се за нарушение при ежедневно разнасяни на големия брой пратки и липсва информация за предходно извършени нарушения. Не без значение е, че пратката е предназначена до адрес с идентично наименование на улицата и номерация, макар и в различно населено място, като при това обстоятелство, динамичната работа на куриера и изключително недобросъвестното поведение на лицето, което е приело чужда пратка като знае, че не е предназначена за него, е възможно допускане на грешки при връчването на пратките.

Съдът намира, че макар да е налице вреда за свид. М., доколкото същата е заплатила стоки на стойност 4, 95 долара, то доколкото същата твърди, че не се е възползвала от възможността да повдигне диспут пред подателя на пратка за връщане на въпросната сума, както и не са посочени да са били причинени други вреди извън тези, то може да се направи извод за маловажност.

Съвкупната преценка на горните обстоятелства налага извод, че обществени отношения не са засегнати с такъв интензитет, който да оправдава налагането на имуществена санкция, макар и в минимален размер.

За поправянето и превъзпитанието на нарушителя в процесния случай не е необходимо ефективното му санкциониране, тъй като целите по чл. 12 ЗАНН биха били постигнати, без да се ангажира административно-наказателната му отговорност, като с приложение на института на маловажността му се окаже необходимото предупредително въздействие. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което води до извод, че незаконосъобразно е ангажирана 5 административно-наказателната му отговорност.

По изложените съображения, съдът счита, че следва да се отмени обжалваното наказателно постановлние.

Жалбоподателят не е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което съдът не следва да се занимае служебно с този въпрос.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 11/ 05.0.23 г. издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията – гр. С., с което на „М.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С., „*“, ул.

„С.“ №№Б, адрес за кореспонденция гр. С., ул. „Ц.“ №117, с което на основание чл. 105, ал.2, вр.чл.105, ал.1, вр.чл.6, ал.3 ЗПУ, вр. 1, т.18 от ДР ЗПУ – му е наложена „Имуществена санкция “ в размер на 700 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „М.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С., „*“, ул. „С.“ №№Б, адрес за кореспонденция гр. С., ул.

„Ц.“ №117, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6